ИПИ: Планът за възстановяване – поредното отлагане и нови промени

Тъкмо когато си мислехме, че Националният план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), по който България ще получи 13 млрд. лв. от Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) най-после е готов и отново започнаха промените. Финалната (пета) версия беше подадена към Европейската комисия (ЕК) през месец октомври 2021 г. (анализ на ИПИ), последва изтичането на част от бележките на ЕК, няколко обществени съвета, организирани от министъра на финансите, преработване на плана и ново отлагане на срока за оценката от ЕК - до 15 април.

Същевременно преработването на проектите е изключително неясно. Публикуваните проекти включват както допълването на стари такива, така и изцяло нови. Има още една група, която е от нови проекти, но с номерацията на стари, така че не става ясно дали старите отпадат. Няма и яснота дали новият финален доклад ще бъде публикуван в цялост, за да се сравни за сметка на какво ще се изпълняват новите проекти.

Това се посочва в един от анализите в седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ), озаглавен „Планът за възстановяване – поредното отлагане и нови промени”.

Актуализирани проекти към НПВУ, 11 март 2022 г.

Новите проекти, които се появяват в актуализацията са:

• Нов проект „Национална инфраструктура за съхранение на електрическа енергия от ВЕИ“ на стойност над 1,5 млрд. лв. основно за закупуване, инсталиране и въвеждане в експлоатация на национална инфраструктура от съоръжения за съхранение на електрическа енергия с общ заряден енергиен капацитет от 6000 MWh. Всички предвидени средства ще дойдат от МВУ, а инвестицията ще бъде изпълнена от новорегистрирана от Министерството на енергетиката  проектна компания за целта, която ще участва и в оперирането на съоръженията за съхранение.
• Нов проект „Дигитална трансформация на Български пощи и предоставяне на комплексни услуги“. Проектът е на обща стойност над 100 млн. лв. и включва няколко основни дейности: 1) обновяване на пощенски станции (25 млн. лв.); 2) електронни услуги (68 млн. лв.); 3) въвеждане на телемедицински услуги за населението в 450 отдалечени населени места (7 млн. лв.); 4) инсталиране на зарядни станции за електромобили (2 млн. лв.).
• Нов проект „Изграждане, развитие и оптимизация на цифровата ТЕТРА система и радиорелейна мрежа, управлявани от МВР“. Проектът ще струва близо 150 млн. лв. и основно включва нарастване на дела на радиопокритието на ТЕТРА от 75% до 95% от територията на страната.
• Проект „Извършване на реформа в обслужването на пътници с железопътен транспорт в крайградските и междурегионални направления, чрез закупуване на нов подвижен състав“. Проектът е на стойност близо 1,5 млрд. лв. и предвижда закупуването на: 1) 42 мотрисни влака за превоз на пътници от и към населените места около София (Елин Пелин, Драгоман, Лакатник, Банкя, Перник, Радомир) и Пловдив (Карлово, Пазарджик, Димитровград, Белозем, Асеновград); 2) бързи влакове, които да обслужват придвижването между всички по-големи градове в страната (основно между София, Пловдив, Бургас, Варна, Русе и Стара Загора); 3) 16 електрически акумулаторни маневрени локомотива.
• Проект „Внедряване на Европейската система за управление на влаковете (ERTMS) на бордово оборудване на магистрални нулевоемисионни електрически локомотиви и нулевоемисионни електрически мотрисни влакове, които оперират по конвенционалната жп мрежа на Р България“, който се представя с номерацията на проект „Възстановяване на ключови за климата екосистеми в изпълнение на Стратегията на биологично разнообразие на ЕС и целите на Европейския зелен пакт“ на стойност 72 млн. лв. Има вероятност вторият да отпада от последната версия на НПВУ.
• Проект „Цифровизация по широкообхватната TEN-T мрежа чрез внедряване на ERTMS, ниво 2 в железопътен участък Русе – Каспичан“, който се представя с номерацията на проект „Изграждане на Национален комплексен център и мрежа за мониторинг, контрол и управление“ на стойност 199 млн. лв. Има вероятност вторият да отпада от последната версия на НПВУ.
• Проект „Изграждане на интермодален терминал в Северен централен район на планиране в България – Русе“, който се представя с номерацията на проект „Модернизиране на материалната база и въвеждане на информационни технологии за подобряване на социалната подкрепа за населението от Агенция за социално подпомагане“ на стойност 10 млн. лв. Има вероятност вторият да отпада от последната версия на НПВУ.

Спорно е доколко можем да се надяваме, че новата актуализация е последната и че скоро ще можем да видим пълния и краен вариант на НПВУ. Още по-притеснително е, че цялото забавяне и редицата промени води и до отлагане на работата по проектите. Отслабват също така и натискът и стимулите за активна работа по множество реформи, които (в голямата си част) са насочени към подобряване на качеството на управление, ефективността на публичните разходи и увеличаване на конкурентоспособността на икономиката.