След COVID-19 и енергийната криза, войната в Украйна даде още един тласък нагоре на цените на европейските електроенергийни борси

Разделени. Разделени на времето преди „специалната военна операция“ на Путин в Украйна. И на времето на активни военни действия на територията на украинската страна. Но стабилни. Така може да се определят ценовите нива на европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ през изминалата седмица. Стабилни, въпреки сътресението от нахлуването и с желание за устойчивост през втората половина на седмицата. Разбира се цените се устремиха към по-високи нива, но за това има своето влияние и влошаването на времето, и намаляването на производството от вятърните електроцентрали. Все пак трябва да се отбележи, че през изминалите седем дни не бе отчетено нарушаване на газовите доставки и в частност на преноса на руски газ за Европа. Доставките на синьо гориво дори се увеличиха, а острата реакция на пазарите върна цените на стряскащи нива, макар и за кратко. Точно обратно реагира пазара на емисии, което в известна степен омекоти ценовия натиск на газа. Европейските енергийни пазари никога не са били изправяни пред подобна криза.

Производство на електроенергия

Производството на електроенергия през осмата седмица на годината в Европа се понижава до 48 841,3 GWh ( 49 715,6 GWh през предходната 7 седмица на годината), според данните на energy charts, базирани на ENTSO-E. От това общо производство на фосилните горива се пада дял от 34,5 %. На кафявите въглища – 8.1 %, а на каменните – 7,7%. Газа държи дял от 15.2 %.

Участието на ядрената енергия е изчислено на 24.6% или 12 037.8 GWh.

Делът на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) достига до 19 960,4 GWh или 40.9 %. Леко намалява деля на вятърните централи на сушата от 10 254,1 GWh (12 153.4 GWh, 24.4% седмица по-рано). Офшорните централи са с производство от 1275,7 GWh (1511,1 GWh, 3.0% през предходната седмица) на офшорните. Слънцето в този период от годината все още е със слаб дял – 4.1 % или 1989,4 GWh (през седмата седмица – 3.3 % (1635.4 GWh).

Спрямо януари, производството на електроенергия в ЕС намалява до 204 853.3 GWh, но преди отчитането на предстоящия 28 февруари, а и трябва да се има предвид, че януари е с 31 дни. Все пак за сведение, преди месец то е възлизало на 247 409,6 GWh, В допълнение, към настоящия момент се отчита, че месец февруари тази година е бил по-топъл с два градуса и половина спрямо февруари 2021 г.

Междувременно данните на Wind Europe сочат, че в събота, 26 февруари делът на вятърните мощности в производството на електроенергия в Европа е било от порядъка на 14.2 % , от които 12.7 % (1.087 GWh) се пада на централите на сушата, а 1.5% (130 GWh) – на морските. С най-висок дял от страните, участващи в обединения енергиен пазар се отличават Германия – 31 % и Испания – 23 %. Това е доста по-малко от съботния ден, когато производството на електроенергия от вятър е достигало 23.2 % , а в Германия например то е било с дял от 55 %, а в Испания – с 41%.

Цените

Като цяло европейските електроенергийни борси остават разделени на няколко ценови зони. Най-общо през изминалата седмица във високата ценова зона се наредиха Италия, Франция, Иберийския пазар (Португалия и Испания).

Първият ден от миналата седмица, или с ден за доставка  21 февруари стартира със спад само на две от електроенергийните борси – в Гърция (- 6.7%) до 182.17 евро за MWh и 1.8 % (112.17 евро за MWh) в Словакия. Ценовите нива в сегмента „ден напред“, въпреки повишението на останалите европейски електроенергийни борси  останаха шарени – от 75.42 евро за MWh в Германия и 153.67 евро за MWh във Франция и 183.32 евро за MWh в Испания, както и 186.38 евро за MWh в Португалия, според статистиката на energylive.cloud. В ценовата зона България-Румъния-Португалия цените останаха на средно ниво от 138.62 евро за MWh.

В сегмента „ден напред“, с ден за доставка 22 февруари бе отчетено повишение на повечето от борсите. То варираше в диапазона от (плюс) 2.1 % (141.54 евро за MWh) в Унгария и 5.6 % (146.40 евро за MWh) в Румъния и България до 13.9 % (175.00 евро за MWh) във Франция и 63.4 % (123.4 евро за MWh) в Германия. В  сегмента ден напред съответно на 7 от европейските електроенергийните борси бе отчетено понижение от 0.1 % (184.80 евро за MWh) в Италия и 2.0 % (179.74 евро за MWh) в Испания и 3.1% (180.52 евро за MWh) в Португалия. Както личи ценовите нива останаха в широк диапазон – от 120 до 180 евро за MWh.

С ден за доставка 23 февруари нивата на европейските електроенергийни борси отново се повишиха. Движение в посока надолу бе отчетено в сегмента „ден напред“ само на борсите в Полша (111.31 евро за MWh) с 0.3 % и в Нидерландия (163.79 евро за MWh) – с 1.5 %. На останалите електроенергийни борси скокът варираше от 0.4 % (188.39 евро за MWh) в Гърция до 8.5 % и 9% съответно в Португалия и Испания (195.86 евро за MWh) и 22.3 %, както и 22.6 % в България и Румъния (179.02 и 179.51 евро за MWh съответно) и 27.2 % за Унгария (180.04 евро за MWh). Като пример за ценовото разделение на зоните могат да бъдат посочени Германия, където стойността, въпреки увеличението (плюс 5.6%) остана на ниво от 130.09 евро за MWh и съседната Франция – 189.38 евро за MWh (плюс 8.2%).

Като цяло в началото на седмицата ценовите нива останаха под 200 евро за MWh, което всъщност бе чест от наблюдаваната по-рано тенденция за връщане на стойностите към по-ниските нива.

Преди появата на оправдателния израз за война, „специална военна операция“  и дори в самия ден, в частност с ден за доставка 24 февруари европейските електроенергийни борси реагираха разнопосочно, но на повечето от тях реално бе наблюдавано понижение в сегмента „ден напред“. Единствено борсите на Италия (ръст с 13.9 % до 218.18 евро за MWh), Испания и Португалия (увеличение с 5.0% до 205.60 евро за MWh) останаха над нивото от 200 евро за MWh.

На другия полюс се наредиха Чехия, Германия, Полша (спад със 7.0 %, 5.2 % и 3.0 % съответно),  с цени от порядъка на 127.07 евро за MWh и 123.39 евро за MWh и 107.99 евро за MWh. Въпреки нарастването с 4.7 % и 2.9 % на електроенергийните борси в България (170.70 евро за MWh) и Румъния (174.36 евро за MWh)  като цяло ценовите нива останаха по-близо до 180 евро за MWh.

Намерилите някаква зона на спокойствие европейски електроенергийни борси дадоха различен сигнал за промяна с ден за доставка 25 февруари. Въпреки това в Германия и Полша бе отчетен спад (с 2.8 % до 119.96 евро за MWh и 3.8 % до 103. 86 евро за MWh съответно).

В сегмента „ден напред“ на останалите борси стойностите скочиха рязко и се върнаха към нивото от над 210 та дори до 240 евро за MWh. В Хърватия и Словения цените стигнаха до 267.53 евро за MWh. В Гърция стойността нарасна с 34.1 % до 235.50 евро за MWh, а в Италия стигна едно от най-високите нива – 284.29 евро за MWh при ръст с 30.3 %.

Въпреки настъпващия уикенд, с ден за доставка 26 февруари, ценовите нива останаха в диапазона до 220 – 244 евро и дори до 250 евро за MWh. На някои от европейските електроенергийните борси стойностите скочиха с близо петдесет процента. Въпреки новините за бойни действия с ден за доставка 27 февруари цените на европейските електроенергийни борси тръгнаха рязко надолу. С изключение на три от борсите цените се понижиха до нива в диапазона от 158.11 евро за MWh в България и Румъния (спад с 22.3 % и 23.5 % съответно ) до 183.77 евро и 182.41 евро за MWh в Унгария, Чехия и Германия (спад с 19.8%, и 19.1 % съответно).

Старта на новата седмица започва с ценови нива в широки граници. Определено скокът на повечето от европейските електроенергийни борси е съществен. Единствено в Полша (142.79 евро за MWh), България и Румъния  ( от 166.19 евро за MWh) стойностите да под 170 евро за MWh. На останалите пазари цените нарастват и то съществено – от 208.3 евро за MWh до 250.95 евро за MWh във Франция и 277.78 евро за MWh на Иберийския пазар.  Това връщане на европейските електроенергийни борси към по-високите цени изглежда оправдано предвид оставащото геополитическо напрежение и изострящата се военна обстановка в Украйна. Реално в сравнение с показателите от първия ден на миналата седмица на повечето от европейските електроенергийни борси стойностите се повишават с до 50 %.

Петрол, газ, СО2

В резултат на навлизането на руските военни сили на територията на Украйна пазарите на петрол и газ реагираха остро. Въпреки уверението на руската страна, че няма да има прекъсване на енергийните доставки. Решението на САЩ и Европа да не поставят под строги санкции енергийния сектор до известна степен успокоиха играчите на пазара. Напрежението обаче остава.

Цените на суровия петрол сорт Brent  минаха психологическата граница от 100 евро за MWh. Стигнаха до 103 евро за MWh, а в определен момент минаха за кратко и 105 евро за MWh. След преодоляване на напрежението и страховете сорт Brent се върна под нивото от 100 долара за барел, но в близост до тази граница. Опасенията, а и несигурността на пазарите остава, тъй като Русия е доставчик на 10 % от суровия нефт на световния пазар. Средната цена остана на ниво от над 94 долара за барел, въпреки завършването на търговията в петък до 98.57 долара за барел. Разбира се, участниците на пазара продължават да са под напрежение. Съществува известна надежда, че ОПЕК при настоящата ситуация ще вземе мерки за запазване на баланса, а алианса ОПЕК+ може да вземе решение за увеличаване производството с над 400 хил. барела на ден в рамките на споразумението за ограничаване. Освен това трябва да се отбележи  загубата, която отчете руския сорт Urals в рамките на последните дни от търговията.

Цената на мартенските фючърси за газа в рамките само на един ден и за определен период от време успя да скочи до едно от най-високите нива от октомври миналата година – 134.32 евро за MWh и да се понижи до 94.42 евро за MWh. Тази силна волативност и скок спрямо ценови нива от порядъка на 74.03 евро за MWh седмица по-рано създаде и предпоставки за страхове сред участниците на пазара в лицето на европейските страни. Още повече, че подземните газохранилища на Европа са полупразни – запълнени са до едва 29.67 % към 26 февруари тази година (328.2710 TWh).

Що се отнася до цените на емисиите, то те се оказаха нещо като пристан  на стабилност, инструмента за спокойствие, от които се нуждаеха европейските електроенергийни пазари. Понижението на СО2 по индекса ICE EUA до ниво от 87.05 евро за тон се оказа стабилизиращо. Средната цена седмица по-рано също бе по-ниска до 89.26 евро за тон, което действа успокоително за европейските електроенергийни борси.

Тенденции

Цените и ситуацията на европейските електроенергийни пазари са реакция на няколко кризи, всяка от които може да излезе извън контрол – здравна, поддържана от несигурността около COVID-19 и енергийна, поради високите цени и опасенията по отношение на горивата. Всичко това се случва в период на висока инфлация, която също може да излезе от нивото на контрол само при едно погрешно движение. Военната офанзива на Русия в Украйна на този фон поставя пазарите в трудно положение.

Освен напрежението между търсене и предлагане по време на възстановяването от кризата, предизвикана от коронавируса, цените на горивата са изложени на риска от усложняването на глобалната геополитическа ситуация. В Европа военното напрежение между Русия и НАТО около Украйна доведе цените на газа, а оттам и на пазарите на електроенергия до ситуация с продължаващи макроикономически показатели с висока променливост.

Геополитическото напрежение между Русия, Украйна и НАТО в зависимост от новинарската цедка за ескалация и деескалация на конфликта разлюля фондовите пазари и заля енергийните  с несигурност. Волативността на цените на газа разтърси спокойствието на политическите лидери.

И все пак трябва да е ясно. Тази нестабилност и несигурност започна още през първата половина на 2021 г., когато на световните пазари на петрол и газ бяха отчетени първите сигнали за възходяща тенденция в резултат на нарастването на търсенето на енергоносители след кризата от 2020 г. заради  пандемията COVID‑19 и дисбалансите в изкривяването на световна икономика. На този фон, Европа, запленена от целите на зелената сделка пренебрегна  опасенията за запасите от газ, които бяха недостатъчни за сигурността на доставките през зимата. Русия, която от години е  основен доставчик на газ за Европа се възползва за оказване на натиск. Възползва се и от предимствата, които така или иначе дава „Северен поток 2“. Отделен е въпросът, че всяка от страните използва съоръжението за политическите си цели и всеки участник в този процес има своята отговорност. Дали е проблем, че нито една от страните не успя да убеди икономиките в необходимостта за времето на прехода към зелената икономика ? Резултатите са налице. Напрежението стигна точката на кипене. Липсата на устойчиви решения на всяка от страните доведе до днешната ситуация.

Ескалацията на напрежението се прехвърли на друго ниво. Днес към  участие в нея вече са привлечени всички. А резултатите са – разтърсване на пазарите на нефт и газ, странно поведение към спад на играчите на емисии, което не се знае докога ще продължи и в каква посока ще поеме, промяна на показателите за макроикономиката. Цените на пазарите на електроенергия обикновено вървят в посока към ръст с около четири процента тогава, когато цените на газа скачат с над пет на сто.