Завръщането на вятъра даде нова порция надежда на европейските електроенергийни борси

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
1271
article picture alt description

източник: Energylive

По-топло време и малко по-ниски цени. Вятърът се завърна и отне част от влиянието на газа и въглищата върху ценовите нива. Затова пък геополитическото напрежение продължи да държи европейските електроенергийни под напрежение на фона на възстановяването на икономиката. Всичко това доведе до една от най-шарените картини, наблюдавани на европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“. Чувствителността на играчите на пазара на емисии остана и продължава да остава висока след решението за връщане на газа и ядрената енергетика в таксономията. И все пак понижението на цената на газа, както и на петрола успяха да успокоят донякъде европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“. Производството на електроенергия леко се подобри, ценовите нива, особено през почивните дни дадоха нова порция надежда по отношение на опитите за нормализиране. Това съвсем не означава завръщане към онези стойности отпреди година.

Производство на електроенергия

Производството на електроенергия през миналата седма седмица на годината в Европа се повишава, макар и малко -  до 49 715,6 GWh (48 743, 8 GWh през предходната 6 седмица на годината), според данните на energy charts, базирани на ENTSO-E. От това общо производство на фосилните горива се пада дял от 32.1 %. На кафявите въглища – 6.3  %, а на каменните – 6,7%. Газа държи дял от 15.8 %.

Участието на ядрената енергия е изчислено на 24.7% или 12 268.1 GWh.

Делът на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) достига до 21 510.8 GWh или 43.3 %. Отново прави впечатление нарастващия и висок дял на вятърните централи на сушата от12 153.4 GWh (24.4%), спрямо едва 1511,1 GWh (3.0%) на офшорните. Слънцето в този период от годината все още е не само с ниско производство, но дори и леко спада – 3.3 % (1635.4 GWh).

Цените

В сегмента „ден напред“ още с ден за доставка 16 февруари ръст бе отчетен само на четири от електроенергийните борси. При това слаб – от 0.3 % на БНЕБ (207.84 евро за MWh)  и 1.7% (214.54 евро за MWh) в Хърватия до 3.1% (220.61 евро за MWh) в Гърция и 5.5 % (221.78 евро за MWh) в Италия, според статистиката на energylive.cloud.

На останалите електроенергийни борси в този сегмент преобладаваше понижението – с 0.6 %  (207.84 евро за MWh)  и 0.9% (207.24 евро за MWh) в Унгария и 6.5 % (183.09 евро за MWh) в Австрия до 17.5 % (98.44 евро за MWh) в Полша до 24.36 % (117.38 евро за MWh) в Германия. На Иберийския пазар също бе постигнато понижение – с 10.9 % в Испания и 10.14 % в Португалия (178.09 евро за MWh).

С ден за доставка 17 февруари на борсата се установи единодушно настроение, насочено в посока на силно понижение и то доста високо в процентно отношение – от 5.5 % (168.34 евро за MWh) в Португалия и 8.2% (163.41 евро за MWh) в Испания до 13.0 % (132.70 евро за MWh) във Франция и 25.6 % (115.84 евро за MWh) в Чехия та до 41.4 % в Германия (68.64 евро за MWh).

В ценовата зона, формирана от България, Румъния и Унгария стойността се понижи с малко над 13 процента – (- 13.8 %) до 179.20 евро за MWh на БНЕБ, (- 13.4% ) до 179.99 евро за MWh в Румъния и (- 13.1%) – 179.99 евро за MWh в Унгария.

На двата важни и съседни пазари до България – Гърция спадът достигна 10 % и цената се установи на ниво от 198.57 евро за MWh , а в Сърбия -  при понижение от 11.1% - на 182.23 евро за MWh.

С ден за доставка 18 февруари европейските електроенергийни борси в този сегмент се върнаха към разнопосочност като ценовите нива в нашия регион тръгнаха надолу, докато на западните електроенергийни борси бе отчетена обратната реакция.

Това е и най-съществения ход на ценовите нива в посока към спад на БНЕБ – (минус) със 17.6 % до 147.59 евро за MWh и 18.4 % в Румъния - 147.59 евро за MWh , докато в Унгария въпреки спада с 14.3 % стойността остава по-висока - 154.29 евро за MWh.

На западните борси повишението бе в доста широк диапазон в процентно отношение - от 2.9 % до 119.23 евро за MWh в Чехия и 19.6 % (до 158.69 евро за MWh) във Франция до 60.7 % в Нидерландия (180.55 евро за MWh) и 71.4 % (117.63 евро за MWh) в Германия.

С най-ниска цена е Полша (спад с 5.6 %) – 97.08 евро за MWh, Това очерта една доста шарена картина, допълнена от точно обратното движение на страните Иберийския полуостров, където бяха отчетени за този ден и най-високите цени – 184.26 евро за MWh в Португалия (при ръст с 9.5 %) и Испания (плюс 12.8 %).

Отново всеобщо понижение на електроенергийните борси в този важен сегмент  настъпи с ден за доставка 19 февруари. За отбелязване е изключително широката граница, в която варираше този спад – от 0.4 % или 146.98 евро за MWh в Румъния и 1.2 % до 145.80 евро за MWh на БНЕБ и 3.0% до 149.64 евро за MWh в Унгария до 10.5 % или 86.91 евро за MWh и 26.9 % до 115 .95 евро за MWh във Франция и 47.0 % в Нидерландия, но при цена от 95.72 евро за MWh и съществените 66.3 % в Германия – до 39.62 евро за MWh.

Най-висока беше постигнатата стойност на електроенергийната борса в Гърция – 191.36 евро за MWh, при това там е отчетено понижение с 6.8 %.

С ден за доставка 20 февруари, въпреки почивния ден, цената за базовата електроенергия в сегмента ден напред продължи да се движи доста разнопосочно. Стойността на БНЕБ запази успешният си ход в посока надолу – спад с 12.9 % до 126.95 евро за MWh. На двете други електроенергийни борси от ценовата зона, към която се приобщава и БНЕБ – в Румъния и Унгария също бе регистриран спад, при това с 15.2 % (126.95 евро за MWh) и 13.6 % съответно.

На другия полюс остана Гърция с ръст от 2.1 % , но при значително високата цена от 195.30 евро за MWh и 22.8 % - Нидерландия – 117.59 евро за MWh и отново съществените 69.8 % , но до нивото от 67.28 евро за MWh.

Новата седмица, стартираща с ден за доставка 21 февруари стартира със спад само на две от електроенергийните борси – в Гърция (- 6.7%) до 182.17 евро за MWh и 1.8 % (112.17 евро за MWh) в Словакия. Ценовите нива в сегмента „ден напред“, въпреки повишението на останалите европейски електроенергийни борси  остават доста шарени – от 75.42 евро за MWh в Германия и 153.67 евро за MWh във Франция и 183.32 евро за MWh в Испания, както и 186.38 евро за MWh в Португалия.

В ценовата зона България-Румъния-Португалия цените остават на едно средно ниво от 138.62 евро за MWh.

Петрол, газ, СО2

Въпреки слабия спад, цените на петрола сорт Brent останаха високи – 92.36 долара за барел. Застоят около нивото 90 – 94 долара за барел продължава трета поредна седмица. Въпреки това напрежението около тлеещият конфликт на границата между Русия и Украйна беше до известна степен компенсирано от напредъка по преговорите между САЩ и Иран по ядрената сделка. Сега трябва да започне осъществяване на стъпките за спиране на обогатяването на уран над 5 %, както и за изпълни други поставени условия. Едва след това иранският петрол може да се появи на пазара. Действията ще трябва да се осъществяват поне до началото на есента на тази година, а дотогава по всяка вероятност петролът ще остане под влияние и на очакванията за увеличаване на производството от страна на страните по сделката  ОПЕК+. Те от своя страна пък ще трябва да инвестират в нови сондажи, а това, както заявяват и от ОПЕК изисква време.

Що се отнася до цената на газа, то през изминалата седмица бе отчетено понижение за трета поредна седмица, но това не означава, че са ниски. И все пак само преди две седмици синьото гориво на спот пазара се държеше на ниво от 81.83 евро за MWh, впоследствие спадна до 76.75 евро за MWh и стигна до нива от 73.5 евро за MWh. На пазара на фючърси ценовите нива останаха малко по-високи, но близки до тези стойности. Европейският газов пазар през януари и февруари на пръв поглед изглежда удовлетворен от вноса на втечнен природен газ (LNG), който замени недалновидността наречена съхранение в подземните газохранилища. Преди три седмици фючърсите на газа на TTF все пак достигаха средно  ниво от 80.21 евро за MWh, докато през изминалата седмица се успокоиха до 74.03 евро за MWh.

По отношение на цените на емисиите, там трябва да се отчетат опитите и засега успешни за връщането им под нивото от 90 евро за тон. Дали има намеса на възможните европейски инструменти е трудно да се отговори. По всяка вероятност решението за връщането на газа и ядрената енергетика в полето на таксономията все пак има своето значение. Особено за спекулантите на този пазар. Само преди седмица средната цена на СО2 бе на ниво от 93.16 евро за тон, а опитът да се прескочи бързо психологическата граница от 100 евро за тон напрегна участниците на пазара на електроенергия.  Дали ценовите нива ще се запазят на средното значение от миналата седмица от 89.26 евро за тон е много трудно да се прецени. Амбицията на европейските институции твърдо да вървят напред към зеленото бъдеще засега се отразява по-скоро положително, вероятно след преосмисляне на решението на европейските институции за таксономията. Все пак ценовите нива на СО2 остават в по-голяма близост до 90 евро за тон.

Тенденции

Въпреки по-ниските стойности, отчитани вече втора поредна седмица може да се каже, че цените на европейските електроенергийни борси като цяло, а съответно и в сегмента „ден напред“ ще запазят своята нестабилност. Очакванията преди време, че ситуацията ще се успокои още през тази пролет са верни, но не съвсем – цените ще спаднат, но ще останат високи. Средната цена ще остане висока и ще е над тази от миналата 2021 година. Има дори очаквания, че и през следващата 2023 г. стойностите на европейските електроенергийни борси да не се върнат на нивото отпреди лятото на 2021 г. Нормализацията на ценовите нива се отлага за един по-дългосрочен период след 2024 г. – началото на 2025 г. Поне засега. Причината е в продължителността на ситуацията, като на пазара на природен газ, така и на пазара на емисии. От не по-малко значение е и затруднената ситуация на петролния пазар.

На този фон пазарът на ВЕИ вече е изправен пред предизвикателства, заради липсата на достатъчно ефективни технологии за балансиране. Бързият ръст на възобновяемите източници от една страна има своето положително влияние, но затрудненията за мрежите ще стават все по-очевидни, ако не се намери бързо решение. Освен това намерението за откъсване на европейския пазар от зависимостта от китайския внос ще създаде на първо място допълнително напрежение, което макар и за кратко ще се отрази върху ценовите нива, а в каква посока е трудно да се определи. В допълнение остават и рисковете, свързани с редките метали.

Най-определящите фактор на този етап все пак остава геополитическото напрежение. Трудно е Русия да бъде изключена от европейския пазар. От една страна заради „Северен поток 2“, а от друга и заради суровините на прехода. Там сблъсъкът още не се е състоял. Така че водещ е не само природният газ, където купувачите се сблъскват своето нежелание за дългосрочни договори с плановете на компанията монополист. Това обаче се наблюдава и сред някои от участниците на пазара на втечнен газ. Засега Европа е в благоприятно положение по отношение на LNG, но когато азиатският пазар стигне до необходимостта от запаси ситуацията ще се обърне.  Като цяло ситуацията води до решаващата година, която Европа сама си постави като първа цел на прехода – 2025 г.  Вариантът за „скучна седмица“ на европейските електроенергийни борси засега може да бъде изключен.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща