Ръст на износа от малките индустриални общини на фона на кризата

Първите месеци на COVID-19 кризата донесоха със себе си хаос във веригите на доставки, затворени граници, прекъсната търговия и свити доставки. По тази причина износът на немалка част от българското производство беше практически прекратен в периода между март и май, докато режимите на международно пътуване се нормализираха и се повиши яснотата пред основните търговски партньори на българския бизнес. Това пише в анализа на икономиста по образование, пазар на труда, бедност и неравенство, електронно управление и регионално развитие в Института за пазарна икономика Адриан Николов "Малките индустриални общини бележат ръст на износа на фона на кризата". 

В резултат на това от 202 общини, за които НСИ предоставя данни за обемите на износа на нефинансовите предприятия на човек от населението в 114 се наблюдава спад през 2020 г., а ръст – едва в 88. Очаквано, най-волатилни – с ръстове и спадове над 50% са 19 общини - са почти изключително много малки общини, където експанзия или срив на една-две водещи фирми могат да обърнат траекторията на общинската икономика. Прави впечатление, че има разминаване в динамиката на столицата и околните ѝ общини и другите два водещи икономически центъра – Пловдив и Варна. В самата столична община за година износът спада с 3,8%, а в индустриалната ѝ периферия свиването е дори по-значително – в Костинброд износът намалява с 3,8%, в Елин Пелин – с 12%, като изключение прави Божурище, където се наблюдава ръст от 24%. Същевременно в повечето пловдивски общини има стабилен ръст, най-видим в Калояново (117%), Куклен (70%), Родопи (30%), Марица (9%). Това е резултат от бързото възстановяване на търсенето на индустриалното производство на силно ориентираните към износ фирми в „Тракия икономическа зона“, както и на ръста на цените и търсенето на метали. Сходен, но по-ограничен ефект се наблюдава и в община Белослав, която концентрира част от индустриалното производство на Варна (с ръст от 87%), както и в самата община Варна (3% повишение). Очаквано, най-голямото струпване на общини със спад на износа е по Южното Черноморие.

Общините, където износът има най-значима роля в местната икономика са най-често такива, в които преработващата промишленост е водещ отрасъл. През 2020 г. най-висок е износът на човек от населението в Девня – 68,5 хиляди лева на човек от населението, но със значителен спад от 25% в пандемичната година. Челната петица се допълва от Божурище (67,9 хиляди лева на човек), Марица (49,5 хиляди лева на човек) и Ботевград (34 хиляди лева на човек). Сред големите общини най-висок износ имат столицата (25 хиляди лева на човек), Бургас (17 хиляди лева на човек) и Русе (17 хиляди лева на човек).

През 2020 г. най-високите приходи от износ регистрират нефинансовите предприятия в София  - 32,3 милиарда лева, следвани от тези в Пловдив (4,2 милиарда лева) и Бургас (3,6 милиарда лева), като с над 1 милиард лева износ са общо едва 10 общини в цялата страна. В 74 общини обемът на износа е под 10 милиона лева.

Общинската динамика през годината на пандемията до голяма степен е предопределена от промените в общата структура на износа и измененията в обема му в отделните отрасли на националната икономика. Докато общият износ на страната се свива с 4% в рамките на годината, то спадът в туристическия сектор е 75%, в културния бранш – 45%. Същевременно, ИКТ секторът отбелязва дори ръст от 15%, добивният – от 27%. Спадът от почти 10% в общия обем на износа на преработващата промишленост пък обяснява различната динамика в перифериите на София и Пловдив.