България подкрепя инициативите на ЕС за космическа свързаност, нови технологии и управление на космическия трафик

Министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер взе участие в неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност, свързано космическо пространство, което се проведе в гр. Тулуза, Франция.

По време на неформалното заседание министрите проведоха дискусия по темата „Управление на движението в космоса и бъдещата сателитна система за сигурна свързаност”. ЕС стартира спътникова система за свързаност и засилва действията за управление на космическия трафик за по-устойчива Европа.

„Подкрепяме новите инициативи, свързани с космическа свързаност и управление на космическия трафик. Държим за повече възможности всички страни да участват в търговски и научни проекти от програмите“, заяви министър Лорер в своето изказване.

По думите му трябва да има пазарен подход и подкрепа от частен капитал в двете нови инициативи. „Те трябва да създадат възможности за повече нови компании и работни места“, каза той.

Министър Лорер представи българската позиция, която оценява нарастващото влияние на космическите технологии за предоставяне на нови бизнес възможности и стратегически активи за ЕС и европейските граждани.

На заседанието бяха обсъдени двете инициативи — предложение за регламент за базирана в космоса сигурна свързаност и съвместно съобщение относно подхода на ЕС към управлението на космическия трафик .

Базираната в космоса сигурна комуникационна система на ЕС има за цел да отговори на нарастващите и променящи се нужди и ще включва и най-новите квантови комуникационни технологии за сигурно криптиране. Те ще се основават на разработването на иновативни и революционни технологии и на приноса на екосистемата „Ново космическо пространство“.

Общите разходи се оценяват на 6 милиарда евро. Финансовият принос на Съюза за програмата от 2022 до 2027 г. е в размер на 2,4 милиарда евро. Ще бъде осигурено финансиране от различни източници на публичния сектор, вноски на Европейската космическа агенция (ЕКА) и инвестиции от частния сектор.

Тази инициатива ще повиши допълнително конкурентоспособността на космическата промишленост на ЕС, тъй като развитието на нова инфраструктура ще осигури брутна добавена стойност в размер на 17—24 милиарда евро и допълнителни работни места в космическата промишленост на ЕС. Ще настъпят и още положителни странични ефекти върху икономиката, тъй като секторите надолу по веригата ще използват иновативните услуги за свързаност.

Космическите технологии са незаменими за облекчаване на всекидневието, тъй като допринасят за цифрово, екологично и устойчиво бъдеще. Като значима космическа сила, космическата програма на ЕС вече предоставя ценни данни и услуги за широк спектър от ежедневни приложения, например в подкрепа на транспорта, земеделието, реакцията при кризи или борбата с изменението на климата.

На заседанието присъстваха изпълнителният заместник-председател Маргрете Вестегер, върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел, Тиери Бретон, комисар по въпросите на вътрешния пазар, Бруно льо Мер, френски министър на икономиката и финансите и др.