Газов пазар под високо напрежение, или защо цените на синьото гориво са и ще останат високи

Кризи като настоящата променят и ще продължат да променят доставките, както на тръбопроводен, така и на втечнен природен газ. Ще променят и пазарните условия по сделките

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
1074
article picture alt description

източник: 3e-news.net, архив

Напрежение. Високо напрежение. Това е състоянието, в което функционират вече месеци наред европейските газови пазари. Високите цени продължават да са реалност. През октомври и особено през декември миналата година на европейските газови хъбове бяха постигнати рекордни цени от 180 евро за MWh (близо 2000 долара за 1000 куб м). Тогава опасенията за нахлуване на Русия в Украйна не съществуваха.

Анализаторите сочеха като причина ускоряване на енергийния преход, затварянето на въглищните централи и АЕЦ в Германия. Политиците се оправдаваха с ускореното възстановяване на икономиката след COVID-19. Всички европейски доклади от края на миналата година са единодушни - руският концерн "Газпром" изпълнява задълженията си по договорите за доставка на газ.

Какво се случи?

Към посочените фактори трябва да се добави още един - "Северен поток 2". Газопроводът се оказа удобно оръжие за оказване на политически натиск. Русия първа си послужи с това. Европа и САЩ се възползваха от нейната стратегия.

При това в период, в който цените на азиатските пазари тръгнаха надолу, а цените на газовите хъбове в Европа се оказаха изключително примамливи за търговците. В синхрон се появи и новият фактор - заплаха от нахлуване на Русия в Украйна. Започна да се говори и за опасност от прекъсване на руските газови доставки. При това в период, когато европейските подземни газохранилища се оказаха полупразни, а доставките на руски газ намалени.

Това призна през януари самият шеф на "Газпром" Алексей Милер. По думите му, руският газов концерн "Газпром" е експортирал за чужбина през 2021 г. 185 млрд. куб м газ, което е с 5,8 млрд. куб м повече от 2020 г. През декември 2021 г. обаче доставките са спаднали с 33 % спрямо декември 2020 г. - до 13,6 млрд. куб м. През ноември понижението е било с 25 %, а през септември - с 12 %.

Всичко това промени европейските газови пазари през последните месеци. И то на фона на признанието на европейските политици - в Европа няма криза с газоснабдяването.

САЩ увеличиха доставките на втечнен природен газ (LNG) за европейския газов пазар. И все пак до края на отоплителния сезон има горе-долу около два месеца. Този срок е достатъчно дълъг, както за успокояване, така и за ново изостряне на ситуацията предвид изпразнените газохранилища на Европа. Още по-важното е как ще се промени картината през настъпващия период на запълване на газохранилищата.

На този фон малко под натиск Европа се върна към старите си планове за увеличаване на доставките от Азербайджан, а ситуацията с изострянето на отношенията между Русия и Украйна изобщо не е за подценяване.

Гъвкавостта струва пари

Природният газ представлява около една пета от първичната енергия, използвана от Европа. Освен това около 20 % от природния газ в Европа се използва за производство на електроенергия, за отопление, както и от индустрията.

Русия е най-големият доставчик на тръбопроводен природен газ в Европа като според последните данни държи дял от около 40 %. След Русия се нареждат Норвегия - с малко над 22 %, Алжир - с 18 % и Азербайджан - с 9 %. Доставя се и втечнен природен газ (LNG).

През последните месеци по предварителни данни вносът на LNG от САЩ и други страни достига рекордните 400 млн. куб м на ден.

Така например, през януари две трети от целия експорт на LNG от САЩ е бил насочен изцяло за Европа. През декември тези доставки са били само 16 %. Според предварителните данни на Refinitive през януари само 13 % от експортните обеми с американски LNG са били насочени за Азия в сравнение с 25 % през декември. Доставките за страните от Латинска Америка са били 9 %.

През януари експортът на LNG от САЩ е достигнал рекорден обем от 7,3 млн. тона, въпреки че на този етап не се посочват крайните дестинации. През декември доставките на LNG от САЩ за чужбина са били 7,14 млн. тона.

Европа през януари внесе най-значителния за цялата си история обем от LNG - 11,8 млрд. куб м. Почти 45 % от този внос се пада на САЩ.

През декември-януари недостигът на газ на европейския пазар стана причина за пореден ръст на цената. "Газпром" бе посочен за виновник, но при констатация - договорите за доставки се изпълняват. Изводът навежда на мисълта за по-задълбочен преглед на европейската политика.

През януари партида LNG в Европа поскъпна до 30 долара за млн. Btu, надхвърляйки цената на природния газ на азиатския пазар. Това накара търговците и другите участници на пазара да пренасочат експортните си товари с LNG от Азия за Европа. Напоследък собствениците на кораби алармират, че цената за превоз на товарите с втечнен природен газ започва да става неизгодна. Нов спад, според Spark Cmmodities ще бъде сигнал за един вече презадоволен пазар. Тоест, задава се нов фактор, който пазарите по един, или друг начин ще отразят в цените си.

Подобни кризи, като настоящата, променят и ще продължат да променят доставките, както на тръбопроводен, така и на втечнен природен газ. Ще променят и цените. Пазарите вече преживяха подобни състояния. През 2009 г., когато конфликтът с Украйна накара Русия да спре доставките за Европа за 20 дни, броят на съоръженията за регазификация беше увеличен до 29. В момента на европейските приемни терминали за регазификация има достатъчно място за съхранение. Има обаче и проблем - мощностите за производство на LNG не са безкрайни. Втората подобна криза бе наблюдавана през 2011 г. и на пръв поглед е различна - аварията във АЕЦ Фукушима, която доведе до пренасочване на товари с втечнен природен газ към Япония.

Тези две кризисни ситуации от една страна промениха стратегията на доставчиците на LNG. От друга - цените. Така излиза, че гъвкавостта струва пари. LNG даде възможността за готовност за компенсиране на недостига във всяка част на света. Резултатът - до 5-6 пъти по-високи цени. През първите две кризи потреблението на газ не намаля. Напротив. Настоящата ситуация е по-различна, защото рефлектира и на пазара на електроенергия.

А сега накъде?

Независимо от меката зима и рекордните доставки запасите в европейските подземни газохранилища продължават да намаляват. Според изчисленията на Platts запасите от газ в Европа са с 19 млрд. куб м по-малко от петгодишното значение за началото на февруари.

Данните на асоциацията на европейските оператори на газохранилищата сочат, че за първите 10 дни на февруари спадът е с около 3 %. По-конкретно, ако на 31 януари европейските газохранилища са били запълнени до 37.68 % или 420.6241 TWh, то на 10 февруари обемът на съхранявания газ спада до 34.41 % или 304.1058 TWh.

При този темп на теглене на гориво, газохранилищата от Европа към края на отоплителния сезон може да се окажат на най-ниското за цялата си история ниво. При това, независимо от доставките на газ от Русия и рекордните обеми от LNG. До този момент нито едните, нито другите се спрели. При този темп на потребление хранилищата може да се окажат запълнени под 30 % преди настъпване на новия сезон на нагнетяване. В случай на метеорологични изненади това може да се окаже много оптимистична цифра.

Както посочват експертите от WoodMackenzie, едва ли европейските правителства биха могли да одобрят блокиране на руския внос, дори ако има пълномащабна инвазия в Украйна. "Ще се окаже невъзможно да се намерят алтернативни обеми, които да задоволят 28% от годишното търсене. Ако всички газови потоци бяха спрени днес, съществуващите газови хранилища щяха да се изчерпят след 6 седмици", констатират те. В същото време подчертават, че настоящата ситуация е доказателство колко зависима е станала Европа от руския газ.

Очертава се картина, при която необходимостта от нови газови потоци ще бъде изключително голяма. При това запълването на газохранилищата през новия сезон на нагнетяване ще стартира при цени много по-високи от тези през миналата година. Така например, през миналата година фючърсите на TTF в началото на периода на нагнетяване бяха на ниво от малко над 25 евро за MWh. Настоящата цена е малко над 77 евро за MWh, фючърсите за юни остават на ниво от около 75 евро за MWh. Преди имаше надежда за цени от 40 евро за MWh. Въпросът има и друга страна - колко синьо гориво ще успеят да нагнетят европейските клиенти, така че да бъде гарантиран следващият сезон, за да не се повтори ситуацията от тази година.

Цените

Експертите от WoodMackenzie са скептични по отношение на цените. Според тях "отслабването на военното напрежение бързо би довело до по-ниски цени с края на зимата, въпреки че е трудно да си представим, че пазарът може да се върне към нивата отпреди кризата без рискова премия след всичко, което се случи. Всеки друг сценарий и първоначалната реакция ще доведе до високи цени. Вероятността е, че Европа е изправена пред повишени цени в сравнение с преди година и в продължение на няколко години, докато нови доставки, главно от Катар и САЩ, не станат достъпни в средата на десетилетието".

Те напомнят също така, че независимо от силната позиция на Русия, тя също има какво да губи - не на последно място репутацията си на надежден доставчик на газ. Както и газопровода " Северен поток 2". "Ако Европа реши да се откаже от руския газ, това ще бъде бичи сигнал за разработчиците на втечнен природен газ в САЩ, Катар и извън тях". Несигурността на доставките и растящите цени ще окажат въздействие не само върху търсенето на газ в Европа, но и в света като цяло.

Растежът на глобалния пазар в дългосрочен план е свързан с Азия, където газът измества въглищата, за да отговори на нарастващото търсене на енергия и да намали емисиите. Високите цени и нестабилността не носят никаква полза за каузата.

Все пак изводът е ясен - вносът на LNG се увеличи, но Европа все още ще трябва да разчита на една трета от доставките на руски газ. В бъдеще ситуацията ще се промени и този дял ще намалява, не само заради новите регазификационни терминали, но и заради навлизането на биометана.

По данни на европейските оператори на газохранилища, 87 % от биометановите инсталации, действащи в Европа са свързани към газовата мрежа и той ще играе все по-голяма роля като възобновяемо гориво. Освен това бъдещото развитие на газовата инфраструктура трябва разгледа адаптирането му, за да се даде възможност за инжектиране на по-висок дял биометан в разпределението. На път да постигне производство от 1000 TWh до 2050 г

Днес в Европа работят около 20 000 единици (общ брой инсталации за биогаз и биометан).

Къде е България?

Българският газов пазар не е изолиран. Той преминава през силна турбуленция, но не толкова заради цените на газа, а по политически причини. Въпреки твърдението, че цените на синьото гориво на българския пазар са по-ниски все повече потребители се отказват. Задължението на един от най-големите потребители - "Топлофикация София" гонят вече милиард лева. Настоящият договор за доставка на азерски газ при по-ниските обеми спрямо първоначалния договор е до края на юни.

На този фон предстоят преговори от една страна с азерската компания, от друга - с "Газпром".

По отношение на газа от Азербайджан отсега е ясно, че договорка за по-ниски цени от настоящите ще бъде невъзможна. Причината е, че формирането на цената е обвързана с тази на петрола. През последните дни цената на сорт Brent скочи до 95 долара за барел. Международните агенции скорострелно променят прогнозите си и към настоящия момент очакването е за средна цена за 2022 г. от порядъка на 71 до 75 долара за барел. През февруари миналата година Brent струваше около 57 - 58 долара за барел. Разбира се, всичко е въпрос на преговори, но ако газовата връзка с Гърция не е готова и договорим пълен обем на доставки през удължено с 200 км трасе това ще се отрази и в сметките.

Що се отнася до "Газпром" последните преговори със съседни страни по удължаване на договорите за доставки доказа - руската компания се придържа към формулата - 80 % от доставените количества се осъществяват по спот цени. Все пак и тук става въпрос за преговори.

Толкова за цените. Идва ред на очакванията. Правителството даде знак, че "Булгаргаз" ще трябва да се раздели с функцията на търговец и ще трябва да остане само обществен доставчик. Има няколко подробности. Първата е - кой ще седне на масата на преговорите с "Газпром". Втората касае Програмата за освобождаване на газ и Споразумението по Програмата за освобождаване на газ. Когато бъдат изяснени подробностите на фона на новата очаквана роля на "Булгаргаз" като обществен доставчик ще стане ясно и кой и каква роля ще играе на пазара на природен газ в България. И с какви количества. При това с цени, които на пръв прочит ще са много по-високи.

 

 Текстът е публикуван първо в dir.bg

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща