Волфия или водна леща- “нова храна” за борба с климатичните промени

Промените в климата се нуждаят от промени в хранителните ни навици

Климат / Зелен преход
3E news
567
article picture alt description

Снимка: climateka.bg

Волфията може да бъде използвана за пречистване на отпадни води, в земеделието и улавяне на CO2.

За да спрем промените в климата, трябва да променим и хранителните си навици и да направим екологично отговорен избор, споделя агроном, специалист по тропично и субтропично земеделие, дългогодишен експерт по интегрирана и биологична растителна защита Роман Рачков в анализ за climateka.bg. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна защита, има интереси в областта на инвазивните видове насекоми в Европа.

Когато става въпрос за справяне с изменението на климата, фокусът основно е насочен върху решенията за чиста енергия. Но глобалната верига, свързана с производството и разпределението на храни е също така значителен източник на въглеродни емисии, за който все още няма трайно решение. Промяната на хранителната диета, включително и чрез отглеждане и консумиране на “нови храни” е част от възможното решение на проблема. Пример за една такава “нова храна” е волфията, която бе одобрената на 10 декември 2021 г. с Регламент за изпълнение за територията на ЕС.

При справяне с изменението на климата, фокусът често е върху решенията за чиста енергия – внедряването на възобновяеми източници, подобряване на енергийната ефективност, или преминаване към нисковъглероден транспорт. Всъщност енергията, било то електричество, топлина, транспорт или промишлени процеси, представлява по-голямата част – 74% от емисиите на парникови газове. Но глобалната хранителна система, която включва производство, преработка и разпространение на храни, също е ключов източник на емисии. В глобален мащаб производството на храни е източник на около 26% от тях. И това е проблем, за който все още няма ефективни технологични решения в света.

Храната, енергията и водата, това са ресурсите, които ООН нарича „свързващо звено във връзката“ за устойчиво развитие. Тъй като световното население нараства и става по-богато, търсенето и на трите вида също нараства бързо. Освен, че търсенето им се увеличава, те са и силно преплетени: храната изисква вода и енергия, традиционното производство на енергия изисква водни ресурси, селското стопанство е потенциален източник на енергия. 

Какви въздействия оказват производството на храни и селското стопанство върху околната среда? 

  • Производството на храна е източник на повече от 1/4 (26%) от глобалните емисии на парникови газове;
  • 50% от обитаемата земя в света (без лед и пустини) се използва за селско стопанство;
  • 70% от сладката вода в света се използва за селското стопанство;
  • 78% от глобалното замърсяване на океаните с органични вещества се причинява от селското стопанство;
  • 94% от биомасата на бозайниците (с изключение на хората) е добитък. Това означава, че селскостопанските животни са 15 пъти повече от дивите бозайници. От 28 000 застрашени животински вида в Червения списък на Международен съюз за опазване на природата и природните ресурси (IUCN), 24 000 са изброени като заплаха за селското стопанство и аквакултурата. 

Въглероден отпечатък на храните

По този начин храната се оказва в центъра на усилията за борба с изменението на климата, намаляване на недостига на вода, намаляване на замърсяването, превръщането на земята в гори или пасища и опазване на дивата природа в света. За да можем да изчислим как производството на различни видове храни се отразяват на климата се използва показателя за техния екологичен отпечатък. Екологичният отпечатък на храните се измерва в квадратни метри земя, необходими за производството на 1 кг храна. Най-голям е за овнешко месо или 370 кв.м, говеждо месо или 326 кв. м, сирене 88 кв.м.

“Новата храна” е едно възможно решение на проблема

Нуждаем се от набор от решения: промяна на диетата, намаляване на хранителните отпадъци, повишаване на ефективността на селското стопанство и технологии, които правят нисковъглеродните хранителни алтернативи мащабируеми и достъпни. Част от решението са и така наречените “нови храни”. От 1 януари 2018 г. на територията на ЕС е приложим новият Регламент (ЕС) 2015/2283 относно “новите храни”. 

“Нова храна” се определя като храна, която не е била консумирана в значителна степен от хората в ЕС преди 15 май 1997 г., когато влезе в сила първият регламент за новите храни.

„Новата храна“ може да бъде новоразработена, иновативна храна, храна, произведена с помощта на нови технологии и производствени процеси, както и такива, които (традиционно) се консумират извън ЕС.

Пример за такива са одобрените за човешка консумация от Европейската агенция по безопасност на храните ларви на брашнен червей  (Tenebrio molitor) и домашен щурец (Acheta domesticus). С новия регламент от декември официално се разреши пускането на пазара и на свежи растения от Волфия. В сравнение с изброените по-горе волфията е храна, чието производство е с минимален екологичен отпечатък и минимални емисии на парникови газове.

Снимка. Роман Рачко/личен архив

Волфия е одобрена като “нова храна” на територията на ЕС


Волфия, още позната като Wolffia arrhiza, Wolffia globosa и водно брашно, е малко плаващо водно растение. Това е вид едносемеделно от ботаническото подсемейство Lemnaceae – водни лещи, и спада към така наречените макрофити. Волфиите се срещат в Европа, Азия, Америка и други части на света, те са адаптирани към вариациите в географските и климатичните зони. Тя е бързо растящо покритосеменно растение и може да покрие езеро или друг водоем за няколко дни при благоприятни условия на средата. Оптималната температура за нейния растеж и развитие е 15 – 22 °C, като се развива по повърхността на водата на естествени или изкуствени водни басейни. Волфията се нуждае от достатъчно и ярко естествено или изкуствено осветление, без да е изложена на пряка слънчева светлина.

В природата волфията предпочита застояла вода, например малки езера или стари речни корита (корекции), в неподходящи за нея условия не се размножава. Течащата вода е разрушителна за нея и там тя не оцелява. При благоприятни условия растението нараства много бързо и се размножава чрез просто разделяне. Важно е да се контролира самият процес на размножаване, така че да не запълни цялото пространство на повърхността на басейна. Не трябва да се отглежда в басейни с растителноядни видове риба, защото в противен случай рибата ще изконсумира цялото количество от растението.

Смята се, че волфията е най-малкото цъфтящо растение на планетата, което живее в различни водни басейни на Земята, класифицирано е и като вид водна леща. Размерът му не надвишава 1 мм.

Растението се развива през цялата година и е непретенциозно към условията на средата. Не се нуждае от специален температурен режим – достатъчни са 14 — 16 °C топлина на водата, а нивото на pH не е от значение. Оптимално е, ако растението расте в мека, леко кисела вода, като редовно трябва да се извършва смяна на водата. Добре е водата да се аерира с помощта на аквариумна помпа за да не се получи бактериален филм, който би бил фатален за самото растение.


Wolffia arrhiza е изключително полезно водно растение. То е богат източник на растителни протеини (20% от сухата маса) до 44% са въглехидратите и затова е прекрасна свежа храна за човека или фураж при отглеждане на селскостопанските животни и в аквакултурите. Интересното е, че волфията съдържа толкова растителен протеин, колкото и соята. Растението е богато на витамини А, В2, РР и В6. Лесното ѝ отглеждане в градски условия в покривни или вертикални ферми и ниският ѝ въглероден и екологичен отпечатък я правят чудесна алтернатива за включване в човешката хранителна верига и инструмент за ограничаване отрицателното въздействие на производството на храни върху климатичните промени.

Волфията предоставя и полза за околната среда, добър уловител на CO2

Волфията може да бъде използвана за пречистване на отпадни води. Поради бързия си растеж и способност да абсорбира значително количество хранителни вещества, тя успешно може да бъде използвана за биоремедиация на отпадни води от птице и свинеферми. Растението е и много добър уловител на CO2 от атмосферата. Установено е, че един хектар водна площ зает с волфия е способен да улови  21 266 кг CO2 (C) годишно. Като ключов фактор за промените в климата, човечеството днес трябва да промени навиците си, включително хранителните си навици и да направи своя екологично отговорен избор за бъдещето на планетата ни.

Волфията се възпроизвежда с много бързи темпове и започва да доминира водното тяло, така че няма информация за вредители и болести по нея. Дори и част от нея да е повредена, тя умира, което не се отразява на общото количество растителна маса. 

Днес човечеството, все още няма лесно решение, което да направи селското стопанство по-устойчиво и щадящо климата, но тези, които са в авангарда на промяната, доказват, че има решения. Комбинацията от технологични иновации, нови начини на земеделие и променящо се потребителско търсене ще създаде значима промяна в световния хранителен отпечатък. Това са инструментите, технологиите и практиките, които биха могли напълно да превърнат производството на храни от екологично бреме в екологично решение. Дали ще ги използваме ефективно зависи от самите нас.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Зелен преход:

Предишна
Следваща