ЕК с амбициозни инициативи за по-чист, по-здравословен и по-безопасен океан

В рамките на участието на ЕС в срещата на върха „Един океан“, организирана от Франция в Брест и като доказателство за водещата роля на ЕС в комплексната реакция към проблемите с океаните, днес Еврокомисията представя няколко амбициозни инициативи за по-чист, по-здравословен и по-безопасен океан. В речта си по време на срещата председателят на ЕК Фон дер Лайен обяви три ключови инициативи за сътрудничество с цел опазване и възстановяване на живота в океаните: нова международна коалиция за опазване на биологичното разнообразие в открито море, което представлява 95% от океана; основополагащ проект за изчислителни технологии, с който се дава възможност на научните работници да изготвят дигитална симулация на световните океани; и научноизследователска мисия на ЕС за възстановяване на океаните и водите ни до 2030 г. Това е в допълнение към цялостния принос на ЕС, представен по време на срещата на върха от комисарите Мария Габриел, Адина-Йоана Вълян и Виргиниюс Синкявичюс, като така се обхващат всичките четири направления на темата на срещата.  

В речта си по време на срещата на върха „Един океан“ Фон дер Лайен заяви: Мисията ни за опазване на океаните трябва да е значима колкото общата ни отговорност към тях. Ето защо се срещаме днес в Брест — да обединим усилията си, за да не бъдат те като капка в морето. Европа може да допринесе много за морското дело. Но защитата му можем да осигурим само с колективни усилия; само ако сме обединени, можем да помогнем на океаните отново да се напълнят с живот.  

На срещата на върха днес Фон дер Лайен оповести коалицията с амбициозни цели за биологично разнообразие на зоните, разположени извън националните юрисдикции (БРИНЮ) . С тази инициатива се поставя акцент на ролята на ЕС като главен участник в опазването на морската среда в световен мащаб. Зоните, разположени извън националните юрисдикции, представляват 95% от океана, а биологичното разнообразие в тях предлага безценни екологични и социално-икономически ползи за човечеството. Тези просторни зони обаче са все по-уязвими към различни заплахи, напр. замърсяването, свръхексплоатацията и последиците от изменението на климата. Провеждащите се към момента преговори с ООН предлагат уникална рядка за едно поколение възможност и ЕС полага сериозни усилия за постигането на споразумение през 2022 г. Коалицията свързва интересите на тези, които се стремят към постигането на амбициозен Договор на ООН за опазване на БРИНЮ — като напр. ЕС и неговите държави-членки.  

„От въздуха, който дишаме, до регулирането на температурата или биоразнообразието, океаните играят ключова роля за достигането на необходимите природни равновесия. Можем да подкрепим развитието на по-голяма осведоменост и знания по три основни линии - чрез по-добро образование и грамотност в сферата на океаните, чрез инвестиции в научни изследвания и чрез активно участие на всички хора за създаването на възможности за прилагане на новите знания на практика“, каза в речта си на срещата на върха българският еврокомисар Мария Габриел. Тя подчерта, че държавите-членки трябва да бъдат подкрепени, за да дадат на учащите се възможност да придобият знания и умения за създаването на социално справедливо и устойчиво бъдеще.

„Що се отнася до изследванията, в рамките на програмата „Хоризонт Европа“ ние стартирахме „Мисия океани“, която ще се занимава с науката и технологиите, от които се нуждаем, за да намалим натиска върху нашите океански и водни екосистеми“, отбеляза Габриел. Тя допълни и че в рамките на следващите 3 години с 0.5 млрд. евро ще бъде финансирана мисията „Възстановяване на нашия океан и води“, като посочените средства ще бъдат осигурени главно чрез „Хоризонт Европа“, но и чрез други фондове като Европейския фонд за морско, рибно и аквакултурно дело и InvestEU. Целта е да се създадат иновации, да се насърчи сътрудничеството и ще организира обществени практики в подкрепа на морските и речните басейни. „Искам да подчертая, че борбата с изменението на климата изисква новите форми на участие, със специални граждански инициативи, които мисията ще осигури“, отбеляза Габриел. Която допълни, че инициативата Digital Twin Ocean, която предстои да бъде разработена, може да се използва за образователни цели в европейските училища, надграждайки специализираните лаборатории.

„2022 г. е Европейската година на младежта и в този контекст ние стартираме Европейски корпус за солидарност за климата, като част от по-широката рамка. Искаме да дадем възможност на младите хора да действат директно, за да защитят своята планета, изграждайки по-зелено и по-синьо бъдеще за Европа“, каза още Габриел.

Дългогодишната нулева толерантност на ЕС към незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов е друг важен аспект на амбициозната политика на ЕС за стопанисването на морските ресурси по устойчив начин. ННН риболовът е сериозна заплаха за рибните запаси в световен план, а заради него някои от тях вече са почти на изчезване. Поради това от 2010 г. насам ЕС прилага набор от мерки за предотвратяване, възпиране и премахване на ННН риболова. Съгласно тези правила ЕС работи заедно с държави от целия свят за борба срещу ННН риболова и възпрепятства въвеждането на такива продукти на пазара на ЕС. ЕС разчита и на подкрепата на Европейската агенция за контрол на рибарството (EFCA), за да гарантира, че собствените му флотове спазват необходимите изисквания. Това се осъществява с помощта закони, приложими за контролните органи на държавите членки. ЕС не само дава добър пример, но и предоставя финансова подкрепа чрез регионални програми, с които се насърчава устойчивото рибарство.  

Замърсяването, по-специално с пластмаса, също е сериозна заплаха за здравословното състояние на океаните както в световен, така и в европейски мащаб. ЕС работи за постигането на визия за чист океан. В действията си за справяне със замърсяването с пластмаса ЕС има два основни приоритета: намаляване на замърсяването с пластмаса и ускоряване на прехода към кръгова икономика. В директивата за пластмасовите изделия за еднократна употреба, която е в сила от 2021 г., са залегнали правила за постепенното изтегляне от употреба на редица пластмасови изделия, с които често се злоупотребява, и събирането на изгубени в морето риболовни уреди. Законодателството е съществен етап по пътя към премахването на морските отпадъци в рамките на ЕС. Освен това ЕС е сериозен защитник на международното споразумение относно пластмасите. Той участва и в работата за създаването през февруари тази година на Комитет за глобално споразумение на Асамблеята на ООН по околната среда. Това е единственият резултатен и обещаващ в дългосрочен план отговор на глобалния проблем с морските отпадъци. ЕС също така активно повишава обществената осведоменост, което спомага за съзряването на култура за действия срещу морските отпадъци. Заедно с ООН и редица граждански организации ЕС организира #EUBeachCleanup — глобална кампания на активисти, ангажирани с проблемите на моретата и океаните, благодарение на която всяка година десетки хиляди доброволци се мобилизират за почистването на отпадъци от плажовете и вътрешните водни пътища. 

Постигането на въглеродна неутралност означава и преход към морски транспорт с нулеви емисии. Този сектор е важна артерия за търговията и веригите на доставки в световен план. Той обаче все още е зависим почти изцяло от горива с по-висок въглероден интензитет. С предложението за горивата за морския транспорт в ЕС се въвежда стандарт за горивата, с който се ограничава интензитетът на горива с емисии на парникови газове. Едновременно с това регламентът за инфраструктурата за алтернативни горива има за цел да осигури подходяща енергийна инфраструктура на пристанищата за изпълнение на задължението за свързване към електрозахранването на сушата или употребата на технологии с нулеви емисии, докато превозвачът се намира на пристанището. С разширяването на обхвата на схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ), така че да се включи и морският сектор, емисиите от корабоплаването ще попаднат под общия таван. Така ще се подаде ценови сигнал, който да стимулира декарбонизацията. Амбициозните цели на ЕС не спират на границите на Съюза. Той води преговори в Международната морска организация (ММО) по споразумение относно целта до 2050 г. да се извършва корабоплавателна дейност с нулеви емисии. Екологизирането на морския транспорт също е приоритет в програмите на ЕС за финансиране, като например 1,5 милиарда евро, които вече са инвестирани по Механизма за свързване на Европа и „Хоризонт Европа“ чрез например партньорството за водния транспорт (над 500 милиона евро).  

ЕС също така поставя науката и технологиите в центъра на проблема с опазването на океаните. ЕС има нов подход — т. нар. „мисии“, за справяне с важни обществени предизвикателства. С тях се осигурява критична маса от ресурси за целенасочени научни изследвания. С мисията „Възстановяване до 2030 г. на нашите океани и води“ е предвидено да се гарантира, че вниманието към океаните играе главна роля за постигане на целите по Европейския зелен пакт за 2030 г. С нея ще се осигурява подкрепа за големи иновационни проекти — „фарове“ — чиято насоченост е разработване и изпитване на решения за осигуряване на защитата на 30% от морската зона на ЕС, възстановяване на морските и водните екосистеми, намаляване с 50 на сто на пластмасовите отпадъци в моретата, загубата на хранителни вещества и използването на химически пестициди, както и превръщането на „синята“ икономика в кръгова и неутрална по отношение на климата.  

Обявената от Фон дер Лайен по време на срещата на върха „Един океан“ мисия ще има за цел също така да разработи цифрова платформа за океаните — Европейския цифров океан — отражение на реалния. Това ще превърне ЕС в застъпник на изграждането на дигитален образ на океаните. Създаден въз основа на наблюдения, модели и най-новите технологични постижения, „Цифровият океан — отражение на реалния“ е компютърна среда, която ще даде възможност за оценка на различни сценарии, ще подобри разбирането за морската среда и ще осигури основани на знанието аргументи при вземането на решения. „Цифровият океан — отражение на реалния“ ще предложи открит и неограничен достъп до данни за моретата, ще запълни пропуските в знанията и ще насърчи интегрирането на съществуващите приложения за прогнозиране и моделиране на равнището на ЕС.  

С това обаче научните изследвания в областта на океаните не се изчерпват. Трябва да развием и грамотност по отношение на океаните. Така ще спомогнем за развитието на по-богата култура и познания за тях и ще създадем възможности да приложим на практика новите си познания. ЕС полага усилия за обогатяване на културата по отношение на океаните чрез образование и инвестиции в научноизследователската дейност. Пример за това екоалицията EU4Ocean . Тази приобщаваща инициатива, започната „отдолу нагоре“, обединява различни партньори с цел обмен на знания и повишаване на грамотността по отношение на океаните и подобряване на стопанисването на океаните по устойчив начин.