След пожар на Дуранкулашкото езеро еколози припомнят: Изгарянето на тръстиковите масиви в защитени зони е строго забранено

На 5 февруари пожар изгори 15 декара тръстики в защитена зона Дуранкулашко езеро само дни след като отбелязахме Световния ден на влажните зони, съобщиха от Коалиция „За да остане природа в България“.

Посегателствата върху тези места са непрекъснати - опожаряването им се случва всяка година през различни сезони, освен това често влажните зони биват пресушавани, засипвани и застроявани.

Само преди няколко години, големи пожари унищожиха сериозна част от различни защитени зони у нас - Драгоманското блато (където изгоря 80% от растителността), Дуранкулашкото езеро, бившето Стралджанско блато и "Калимок - Бръшлен".

Почистването чрез изгаряне на тръстиковите масиви в тези защитени зони е строго забранено от българското законодателство. Въпреки това, влажните зони пламват всяка година.

Какво причиняват пожарите

Защитените влажни зони са важни, както заради растителните видове, които виреят там, така и заради животинските и най-често заради птиците, които ги използват като места за отдих по време на миграция, за зимуване или за гнездене. При пожар:

·      загиват много земноводни, влечуги, безгръбначни животни, а понякога и дребни бозайници, които се озовават в капана на огнената стихия.

·      в зависимост от сезона, растителността може да не се възстанови в достатъчно количество и така много птици могат да останат без места за гнездене.

·      пепелта може да доведе до еутрофикация, т.е. замърсяване на водата, и може да изчезнат рибите.

·      нарушава се баланса в екосистемата и това може да доведе до повече вредители като комари, а в същото време косенето на тръстика, ако се прави по план, може да е полезно за екосистемата

·      още по-сериозни са щетите в преходните зони - пасища и прилежащ екотон, защото там живеят животните, които не могат да избягат - като костенурки, дребни бозайници и др.

Кой стои зад палежите?

В по-голямата част от случаите органите на реда не могат да установят извършителя на деянието. По непотвърдена информация обаче, това често са хора, които искат чрез опожаряването да си осигурят нови земеделски площи, или пък смятат, че по този начин ще прогонят вредители като комарите. Ловците също използват подпалването на тръстиките като тактика за прогонването на хищниците от тези места с цел по-лесното им убиване. Не бива да забравяме и обикновената немърливост на някои посетители на тези места - незагасена цигара, хвърлена в тръстиките през зимата, когато те са сухи може бързо да доведе до голям пожар.

България е една от първите страни, които се присъединяват към Рамсарската конвенция. Почти половин век по-късно, все още у нас важността на тези места остава неясна извън научните среди.

Защо е важно да пазим влажните зони?

Влажните зони съхраняват водата и гарантират нейното качество, осигурявайки устойчивост срещу сушата.

В доклад на сметната палата на ЕС от 2018-та година се казва, че България е една от страните, в които опасността от опустиняване вследствие на климатичните промени е висока и би довела до тежки последствия.

Влажните зони - не само реките, но и блата, езера, язовири, подпочвени води и др., са места, където водата се съхранява и пречиства. Те предпазват от наводнения и въздействията на бурите. Влажните зони са места, които функционират като естествени гъби, които улавят и бавно освобождават повърхностни води, дъжд, топене на сняг, подпочвени води и наводнения. Те предоставят храна и други услуги като транспорт и отдих.

Дори в защитени влажни зони като Дуранкулашкото езеро, риболовът е разрешен, стига да се спазват определени условия - да не се навлиза в езерото в лодки, за да не се нарушава спокойствието на гнездящите птици. Но човешката намеса унищожава дори този ценен ресурс - благодарение на хората, в Шабленското езеро например, вече има инвазивни видове, които заемат мястото на традиционно представени риби. Такъв е случаят със застрашената езерна цаца, която все още се среща в езерото и слънчевата рибка, която бързо заема нейните позиции в екосистемата.

Влажните зони осигуряват разнообразни местообитания, които поддържат генетични видове и биоразнообразието на екосистемите и играят ключова роля в жизнените цикли на много видове и в годишни миграционни модели.

Често, когато чуят за многообразието на видовете във влажните зони, хората смятат, че природозащитниците преувеличават. Това ще се промени, ако дори за миг всеки скептик погледне през зрителната тръба на орнитолога - богатството от птици, което приютяват нашите езера, блата и реки е наистина достойно за опазване. И не бива да забравяме, че човекът е само една брънка в голямата система. Ние зависим от баланса в природата, защото дори само един вид, който изчезне от дадено място, води до промяна в цялата екосистема.

Много от влажните зони, срещу които има ежегодни посегателства, са под няколко защити - като Натура 2000 зони, като защитени местности, като Рамсарски места, които страната ни е идентифицирала като важни за опазване с оглед подписаната конвенция.

И все пак много важни за биоразнообразието места у нас все още нямат необходимата защита. На този фон еколозите припомнят, че една от общо 14-те активни наказателни процедури на Европейската комисия срещу България в сектора "Околна среда" е именно за необявяване на зоните от природозащитната мрежа "Натура 2000" със заповеди, които задават конкретни режими и цели за опазване. Това важи за 194 от общо 229 територии.

Видео от пожара на 5 февруари Дуранкулашко езеро може да видите ТУК.