20 000 е-мобила и 10 000 зарядни станции ще има България по Плана за възстановяване до 2026 г.

До 2026 г. България ще има нови 20 000 електромобила и 10 000 зарядни станции за тях. Осъществяването на този проект е записано в последната редакция на Плана за възстановяване и устойчивост. Това обяви вицепремиерът и министър на околната среда и водите Борислав Сандов по време на експертна дискусия на тема „Електрическа мобилност“, организирана от списание „Ютилитис“. В рамките на същия този проект до края на 2026 г. в страната ни ще бъдат изведени от експлоатация 50 000 стари автомобили с двигатели с вътрешно горене. Сандов отбеляза, че това изглежда много мащабно за период от 5 години, но поглеждайки дори към околни нам държави, които дори не са членове на ЕС и виждайки какво се случва там, проектът вече изглежда доста реалистично. „А може би някои ще кажат дори че не е достатъчно. Ако постигнем повече, ще е добре дошло“, коментира вицепремиерът.

Той отбеляза, че в България трябва да променим изцяло подхода си, по който се отнасяме към моторните превозни средства, защото „Замърсителят плаща“ е един от водещите принципи, който трябва да бъде прилаган. Това може да стане през няколко механизма, но основен ще бъде Планът за възстановяване, в който е записана реформата, касаеща електромобилността, обясни Сандов. И допълни, че ще бъде необходимо да се работи допълнително и по нормативната база, за да има по-добра законодателна основа за всички тези дейности. Но определи като улеснение това, че електромобилите все пак са автомобили, което облекчава нещата, но има какво да се подобрява в законодателството в тази посока. Сандов допълни, че между ръководеното от него министерство и тези на регионалното развитие, на енергетиката и на финансите се координира работата по промени в Закона за устройство на териториите (ЗУТ), чрез които да бъдат облекчени процедурите по изграждането на зарядни станции. И че вече е взето решение тези изменения да бъдат внесени от МРРБ. 

По отношение на популяризирането и стимулирането на покупката на електромобили Сандов припомни и че в новата Оперативна програма „Околна среда“ 2021-2027, която също скоро ще бъде изпратена за одобрение в Брюксел, е заложен стимул под формата на 6140 евро за закупуване на нов електрромобил от всеки в град с превишени нива на фини прахови частици (ФПЧ). И допълни, че по настоящата ОПОС общините също могат да кандидатстват за електрически превозни средства. Както и че те не е задължително да са електромобили, може да са автобуси, обслужващи автомобили и др.

Председателят на Индустриалния клъстер „Електромобили“ (ИКЕМ) Илия Левков отбеляза, че по отношение стимулите за различни институции да закупуват електромобили има сериозен проблем в Националния доверителен екофонд (НДЕФ), който подпомага финансирането на такива покупки. Според думите му държавата в лицето на Сандов трябва да промени практиката на НДЕФ или да смени Управителния му съвет. „Казвам го с прискърбие, защото 4 години вече им обясняваме, че трябва да променят подхода за покупката на електрически превозни средства“, отбеляза Левков. И даде пример как сумата, която Фондът предоставя за покупката на електромобил, трябва да бъде използвана за първоначалната лизингова вноска. А самите организации да изплащат текущите месечни вноски. „Това изключително много ще облекчи подмяната на автопарка. Също така ще отвори голям потенциал за банки, лизингови компании и т.н. Тук няма нужда от законодателни промени, а само от промяна в работата на НДЕФ“, категоричен е Левков. И даде конкретен пример за проблема с гимназия, която е закупила електромобил чрез НДЕФ. Но покупката не е могла да бъде осъществена в рамките на 6 месеца, гимназията е загубила половин година от гаранцията, от винетката, от застраховките „Гражданска отговорност“ и „Каско“, а и 6 месеца не е могла да експлоатира този електромобил.

Той отбеляза, че у нас има не само лоши, но и много добри примери за развитието на електромобилността. Като такъв посочи наскоро променена Наредба на МРРБ за строителството, която регламентира 10% от паркоместата към всяка новопостроена сграда да бъдат подготвени за зарядни станции. „С това изпреварихме ЕС, където на много места още се чудят колко да бъде процентът“, отбеляза Левков.

Посочи и като добра стъпка промяната в ЗУТ, чрез която зарядната станция бе категоризирана като преместваем обект, което много облекчава процедурата по изграждането й. 

Трети добър пример е, че в момента има 900 деца, които в 15 професионални гимназии учат за елекрически превозни средства. „Това е голям успех, който се дължи на обединяването на усилията на бизнеса, висшите училища, МОН и професионалните гимназии. Тази обезпеченост ни дава гаранция, ще електрическата мобилност ще се случи у нас“, каза Левков. И допълни, че Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) е анализирала този наш модел и се е оказало, че сме изпреарили Румъния и Гърция с 2 години. Отбеляза също така, че в момента вносителите на електрически превозни средства водят преговори с тези гимназии, за да получат тези обучаващи се кадри.

Модераторът на дискусията и председател на Българския енергиен и минен форум Иван Хиновски също отбеляза, че за развитието на електромобилността у нас има много какво да се прави. Особено предвид факта, че към 2030 г. трябва да имаме поне 300 хил. електромобила в страната. За които пък ще са необходими зарядни станции с разполагаема мощност между 1500 – 2000 MW. „Но ние не мислим за това системно. Говорим за генериращи мощности, но не и за мрежи, за инфраструктира, които са изключително важе фактор за това развитие“, отбеляза Хиновски. Като пример за липса на системно и устойчиво мислене и политика той отбеляза, че България има два изключително важни патента за бързо зареждане на електромобили. Които Западна Европа купува и използва, но в България те не могат да бъдат инсталирани, защото имат ограничения и няма подходяща инфраструктура.

По-позитивно натсорен към развитието на електромобилността е Мартин Заимов от Българската асоциация електрически превозни средства. Според него за осъществяването на някои от плановете дори не е необходима чак толкова голяма реформа и промени в законодателството. По отношение на обявеното от Сандов изграждане на 10 000 зарядни станции по Плана за възстановявване, той отбеляза, че това може да се случи и за много по-кратко време от 5 години, ако бъдат създадени подходящите условия за това. Според Заимов, що се отнася до крадската среда, дори няма нужда от промяна в законодателството, за да се изграждат зарядни станции. По-скоро проблемът е паркоместата и регулацията за тях. „Единсвтеното, което е нужно, е общините да посочат паркоместа, вместо да се организират търгове“, категоричен е Заимов. Той смята, че ще бъде изключително лесно МРРБ да наложи такъв подход и практики на общините, което ще реши проблема без каквито и да било законодателни промени.

Експертът все пак призна, че ще има нужда от облекчаване на процедурите за изграждане на по-мощни станции. И допълни, че ЕРП-тата също ще имат нужда от това, за да се включат в изграждането на тази инфраструктура.

Заимов обърна внимание и на това, че европейската автомобиилна индустрия гледа към увеличаването на мощността на зарядните станции, особено по транспортните артерии. Поради което за тях ще има нужда да се работи от страна на държавата, за да може и за тези обекти да се обекчи процедурата за изграждане.

Според Заимов до момента един от най-големите проблеми е бил липсата на добра стикованост между отделните администрации. Затова отбелза като хубаво, че вицепремиерът и екоминистър Борислав Сандов и неговото министерство вече са се заели с тази тема сериозно. И изрази надежда, че това ще тласне нещата напред. Заимов допълни, че в момента и въпреки пречките за развитието на електрическия транспорт, в България се движат близо 3500 електромобила, около 150 електробуса, а има и други електрически превозни средства като лекотоварни, двуколесни и т.н.