Заради сътресенията на енергийния пазар: И големите, и малките фирми искат реформи в системата

Коронакризата и предизвикателствата, породени от нейните влияния в икономиката, разклатиха сериозно икономиките на всички държави по света. Естествено, в зависимост от спецификите им отделните страни и бизнеси по света бяха засегнати по различен начин. При някои затрудненията бяха по-сериозни, при други – по-леки, при някои дори вече преминаха, при други – не, а има и такива, където се задълбочава. Държавите и индустриите в ЕС, предвид именно някои от спецификите в политиката на Общността, спадат по-скоро към последните. Това в пълна сила важи и за бизнеса у нас. Особено по отношение на невиждания скок в цените на електроенергията и природния газ, които почти няма сфера не само на икономиката, но и на живота, която да не засягат къде пряко, къде – косвено.

И въпреки мерките, предприети от правителствата – редовно, две служебни и новото редовно, никой в икономиката у нас в момента не се чувства сигурен за бъдещето си, за развитието си, за инвестициите си, да не говорим за предстоящия активен Зелен преход, който ще коства огромни капитали в рамките на десетилетия напред.

Всички предприятия в България в момента са силно засегнати от високите цени на електроенергията и природния газ. Това се отнася както за големите, така и за малките и средните, отбелязва изпълнителният директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) инж. Ивайло Найденов. По отношение на енергоинтензивните производства той обясни, че при тях делът на енергоносителите в производствените разходи е доста голям. Например при торовите заводи той може да премине границата от 65%. В азотно-торовата промишленост голяма тежест има природният газ, тъй като той се използва основно като суровина, но и като гориво. При производството на плоско стъкло пък делът на енергоносителите в производствените разходи е 25%, при различните металургични заводи е между 40 и 60 на сто, при цимента е около 40%. Така че всяка компания от голямата индустрия е засегната от кризата с цените, макар и в различна степен.

Найденов подчерта, че големите промишлени производства страдат от рекордните цени на газа и тока поради още една причина – в повечето от тях технологичните производствени процеси са непрекъсваеми и използват много енергия, която въпреки въведените от държавата компенсации, продължава да бъде на нива, които мениджърите не са очаквали.

При цинка, например, са необходими около 4 мегаватчаса електроенергия за производството на всеки тон. При медта токът е малко по-малко като количество – 2.5 мегаватчаса, но всъщност това пак е сериозен разход за предприятието.

„Колкото по-енергоемко е едно предприятие, толкова по-засегнато е от настоящата ситуация с цените на електроенергията и газа“, подчертава Найденов. И дава пример с КЦМ, където през миналата година дори се наложи спиране на производствения процес за известен период. Доколкото това не се е наложило в предприятие като „Аурубис“, например. „Защото цинкът изисква повече енергия за производството на единица продукт, а същевременно е по-евтин от медта“, обяснява изпълнителният директор на БФИЕК.

Той отбеляза още, че ситуацията у нас леко се различава от тази в ЕС, тъй като там най-засегнати от кризата с цените на енергията са се оказали производителите на първичен алуминий - най-енергоинтензивното производство в металургията с необходимост от над 20 мегаватчаса ток за производството на тон продукт. Но у нас такива предприятия няма. Не така обаче стоят нещата по отношение на торовите заводи, каквито имаме и ние. За много от тези в Западна Европа се е наложило в даден момент да ограничат производството си, дори във Великобритания има предприятие, на което се е наложило за кратко изцяло да преустанови дейност. „При нас, за щастие, не се стигна до такива сътресения в торовата индустрия. Въпреки че цената на газа и тук е висока, тя не е достигала нива като в Западна Европа“, отбеляза Найденов. И обясни, че причината е във формулата, по която се изчислява цената, на която купуваме синьото гориво. Според договора между „Булгаргаз“ и „Газпром експорт“ тя е обвързана и с борсовите цени, но и с тези на петрола. Цената на азерския газ също се индексира спрямо котировките на нефта. Поради тази причина, отбелязва Найденов, у нас цената на газа не достигна нива като в повечето страни от Европа. Това обаче далеч не означава, че българската индустрия купува евтино синьо гориво. От една страна и у нас цената се повиши в пъти. От друга преки конкуренти на нашите индустриални предприятия, намиращи се в САЩ, в Русия, в Турция, плащат много по-ниски цени за газа, което автоматично прави продукцията на нашите заводи неконкурентна на тази на аналогичните фабрики при тях.

Енергоинтензивната индустрия, особено тази, която произвежда първични продукти, няма контрол върху цените, защото метали и торове, например, се продават на борсови цени. Вярно е, че цените на материалите също се повишиха, но това не означава, че тяхното поскъпване на световните пазари е компенсирало поскъпването на енергоносителите. „Пропорцията е различна“, подчертава Найденов. И допълва, че поскъпването при природния газ и електроенергията е много по-голямо от това при крайните продукти, което изпилва маржовете, а се стига и до работа на загуба. И отново дава пример с КЦМ, което през август 2021 г. е стигнало до работа на загуба, поради което заводът временно е бил спрян.

Проблемът става още по-сериозен, тъй като повечето предприятия са правили инвестиции. Голяма част от тях са финансирани чрез банкови кредити, които трябва да се връщат. Причината да не се стигне до масово спиране на работа на заводите у нас е, че те все пак са имали някакви резерви, чрез които са успявали да покрият производствените си разходи. Предвид факта обаче, че това продължава от миналото лято насам, тези резерви вече са на изчерпване. Найденов отбелязва, че поради тези причини у нас е имало предприятия, които са свили производството си в даден момент, макар те да не са членове на БФИЕК, но това категорично не означава, че компаниите във Федерацията не са изложени на ударите на рекордните цени на енергията и последиците от това.

През изминалите месеци ситуацията не се е подобрила особено. Изпълнителният директор на БФИЕК признава, че компенсациите, предоставени от държавата, са имали резултат и индустрията е успяла да се позакрепи, но това се отнася само за настоящия момент. Необходимо е да се помисли по-дългосрочно за механизми, които да стабилизират нещата постоянно. От думите на Найденов става ясно, че трябва да се намери някаква комбинация от инструменти, чрез който да се постигне необходимата на индустрията устойчивост. И отбелязва, че само дългосрочни договори за доставка на енергия също не са решение, тъй като и те имат своите недостатъци. „Защото, ако спотовата цена падне, а предприятието е обвързано с постоянна цена дългосрочно и в договора си има клауза „взимаш или плащаш“, това също не е добре за него. Трябва да се намери балансът между всичките типове договори, различните продукти, различните пазарни сегменти, така че и производителите, и потребителите, дори и търговците, да се чувстват добре“, казва Найденов. И дава пример с преди година и половина, когато цените на газа на спотовите пазари бяха по-ниски в сравнение в тези по дългосрочните договори, поне касаещите България и потребителите тук. Според него с комбинацията между различни типове продукти ще се постигне по-голяма гъвкавост на пазара, за да не се стига до ситуации, при които едни субекти да са по-засегнати от евентуални сътресения, а други – не чак толкова.

Промяна на енергийния модел

За промяна в модела на енергийния пазар у нас се застъпва и изпълнителният директор на Индустриален клъстер „Средногорие“ инж. Николай Минков. Според него това трябва да се случи с участието както на държавата, така и с експертизата на индустрията. Но трябва да се направи внимателно, за да се избегнат грешките, довели до сегашната ситуация.

„През изминалите две години пандемията, климатичните фактори и глобалните вериги за доставки подложиха европейския и българския енергийни пазари на много сериозен стрес-тест. Силната ценова волатилност при електроенергията, природния газ и въглеродните емисии открои сериозни дефекти в пазарната ни архитектура, функциониране и регулиране. Вътрешният енергиен пазар се оказа без релейна и законова защита, с тотално изключена имунна система. Енергийната сигурност на цялата българска икономика беше сведена до финансиране сигурността на енергийната ни система. И до износ на българска конкурентоспособност и добавена стойност. Направихме го чрез недомислено превъзлагане на отговорност върху крехките рамене на енергийни борси и търговци. Много внимателно и търпеливо, тези конструктивни дефекти на енергийния пазар у нас трябва да се отстраняват“, смята Минков.

Според него отговорността на държавата е от ключово значение за изхода от така създалата се ситуация с цените на енергията. Проблемите идват и като следствие на конструкцията на енергийния пазар в България, отбелязва още Минков. Според думите му критично важна е и ролята на индустриалните енергийни консуматори, в т.ч. и на предприятията в рудодобива и металургията, в химическата и циментовата индустрия. „Няма друга заинтересована страна отсам електромера, която да изпитва върху гърба си толкова болезнено дефектите на пазарния ни модел“, подчертава Минков. И допълва, че в същото време енергоинтензивната индустрия разполага с необходимите ресурси и е в състояние да мобилизира експертен капацитет в подкрепата на реформи на вътрешния ни енергиен пазар.

Той отбелязва също, че инвестициите на индустриалните оператори в собствена ВЕИ генератори, батерии за съхранение на енергия и затворени енергийни системи са изключително важни. „Но не бива те да се поставят като бустерна доза преди да се поставят основните имуностимулатори и ваксини в законодателни и регулаторни, институционални и административни промени на нашия енергиен пазар“, подчертава Минков.

Според изпълнителният директор на БФИЕК проблемът с високите цени на природния газ и електроенергията не е само български, а общоевропейски, тъй като пазарът е общ и свързан. Също така всички предприятия в държавите членки са засегнати и от квотите за СО2, от техните нива, които също растат, докато това не важи за конкурентите от останалия свят. Което налага в Евросъюза като цяло да бъдат въведени дългосрочни мерки, чрез които да се запази конкурентоспособността на местните индустрии спрямо тези в Русия, САЩ и др. страни по света. „Въпросът не е да разрешим проблема с конкурентоспособността вътре в ЕС, а това да се случи спрямо останалите държави, тъй като европейците трябва да бъдем конкурентни и на трети пазари“, казва Найденов.

Той отбелязва още, че малките и средни предприятия в България са не по-малко затруднени от големите при създалата се ситуация. Защото дори и да могат да прехвърлят растящите си производствени разходи заради скъпите ток и газ в цената на крайните си продукти, това не може да компенсира изцяло падащите им маржове. „При тях сметките за електроенергия, например, също растат в пъти, което стопява резервите им и средствата, с които разполагат. Така, вместо да ги вложат или да се разплатят със своите доставчици, трябва да платят нарасналите драстично сметки за електроенергия или газ. При малкия и средния бизнес и паричните потоци са по-малки. Така, ако някой допреди 3 месеца е плащал за ток около 10 000 лв., а сега е принуден да плаща 45 000 лв., може да се стигне и до затварянето на този бизнес“, смята Найденов.

Намаление на ДДС е в подкрепа на малкия бизнес

Мнението му категорично потвърждава и председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите (НБСХС) Мариана Кукушева. Тя отбелязва, че хлебарите и сладкарите са най-засегнати от цените на тока и газа, тъй като техният бранш е най-енергоемък сред малките и средните предприятия. В същото време те нямат достъп до финансиране, например от Програмата за развитие на селските райони, от държавни субсидии, изключително малко са и реализираните в сектора иновации. В същото време тези фирми са на пазара ежедневно. Затова, според нея, са налице сериозни притеснения, че при продължение на сегашната ситуация ще се стигне и до затваряне на предприятия, вследствие на което и много хора ще загубят работата си. Кукушева отбелязва и че тук става въпрос за цената на хляба при производството и доставката му, а не за крайната, която плащат потребителите. Тъй като членовете на браншовия съюз не са преки продавачи към крайните клиенти. Но, според нея, е твърде вероятно покачването на производствените цени да се отрази и на крайните.

Не само цените на електроенергията и газа обаче притискат хлебарите и сладкарите. Основната за тях суровина – брашното, е борсово търгувана стока и също непрекъснато покачва цената си. Паралелно с това са поскъпнали в пъти и придружаващи материали като квас, мая, сол... Продължава да расте и цената на водата. Не малък компонент от цената на хляба е и човешкият труд. А браншът страда и от недостиг на квалифицирани работници. „Поради всички тези причини производствената цена на хляба е на ръба, печалби не се реализират. И това е един икономически процес, който неминуемо може да доведе до затваряне на бизнеси“, категорична е Кукушева.

Пред сектора обаче има и друг проблем. Растящите цени на петрола по световните борси доведоха и до сериозно повишаване на цената на дизела у нас, който пък е основно гориво при доставките на хляб и хлебни изделия. „Отделно и тол таксите допълнително натоварват разходите на производителите по доставка на продукцията. Хлябът има и най-тежката логистика. Тя е ежедневна и то до най-отдалечените места“, подчертава Кукушева.

Според нея инфлацията при всички положения трябва да бъде компенсирана по някакъв начин. Всеки бизнес оператор в сектора се опитва да го прави, доколкото му е възможно, но вече не успява. „Реалната инфлация не е 6-8%, тя е в рамките на 25-30%. И засяга както нас, така и потребителите“, отбелязва председателят на браншовата организация на хлебарите и сладкарите. Според думите й е добре, че държавата предприе действия за компенсация на високите цени на електроенергията. „Макар да не са достатъчни, все пак е добре, че ги има“, признава Кукушева. И допълва, че очаква да има компенсации и по отношение на цената на синьото гориво, която се е повишила петкратно.

Основното искане на бранша в настоящата ситуация обаче е само едно. И това е да се намали временно ДДС. Но не само върху хляба, а за всички храни и ставката да стане 9%, каквато вече има въведена за други стоки и услуги. Кукушева е категорична, че това ще бъде и антиинфлационна мярка. „9-процентна ДДС ставка означава и висока събираемост. В момента данъчните основи растат, вследствие на което и приходите от ДДС в бюджета. Ежемесечно!“, казва тя. Допълва също, че с оглед намаляващата платежоспособност на потребителите такава по-ниска ставка би могла да остави и повече средства в портфейла на потребителя. Но намаляването на ДДС на 9% ще осветли и сивият сектор в хлебопроизводството. По данни на НБСХС, без организацията да претендира за представителност, той наближава 30%. Което е изключително застрашаващ светлата икономика на страната процент. А изсветляването на тази част ще доведе и до изсветляване на работни места, ще повиши приходите в хазната не само от данъци, но и от осигуровки. Кукушева е категорична, че е наистина време тази 9-процентна ДДС ставка върху храните да бъде въведена и това трябва да се случи с приемането на бюджета за 2022 г. Тя дава пример от другите държави, където такава мярка е въведена и където се наблюдава повишаване на приходите от ДДС в бюджета. Припомня, че същият ефект е бил отчетен и у нас в средата на м.г., когато от финансовото министерство обявиха, че приходите от ресторантьорския бизнес при 9-процентна ставка за 6 месеца са по-големи в сравнение тези от цяла година при 20% ДДС.

Искането на хлебарите и сладкарите е намаляването на налога да бъде временна мярка със срок от 2 години. Това е срокът, в който тази мярка ще доведе до очакваните ефекти. В същото време и Световната здравна организация прогнозира, че кризата заради пандемията от COVID-19 ще продължи до края на 2024 г. Това съвпада и с искането на НБСХС. „Двегодишният период ще бъде достатъчен“, казва Кукушева.

Тя отбелязва, че това няма да бъде проблем и по отношение на членството ни в ЕС, тъй като правилата вече бяха променени и всяка държава-членка вече може суверенно да реши къде и каква диференцирана ставка да приложи. Като освен това бяха посочени и групите стоки, за което се позволява намаляване на ДДС, а храните са сред тях.

Кукушева изразява надежда, че в момента в Министерството на финансите се правят такива разчети. И припомня, че тази идея е част от коалиционното споразумение между управляващите политически сили. Тя отбеляза, че по линия на Националния съвет по храните вече е направено такова предложение и има готовност за диалог с държавата.