5.9 млрд. лева дефицит предлага финансовото министерство в Бюджет 2022 (допълнена)

Приходите в проекта за държавен бюджет за 2022 година са заложени на ниво 57 253,2 млн. лева, а разходите - 63 153,8 млн. лева, съобщи вицепремиерът и финансов министър Асен Василев, който представи основната финансова рамка на държавния бюджет за 2022 година, който беше публикуван за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерството на финансите.

Той подчерта, че предлаганият държавен бюджет е на икономическия растеж, като е заложен ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) в размер на 4.8%, което е с 1.2% повече от ръста на БВП през миналата година. Заложено е намаление на безработицата от 5.4 % на 5%, дефицитът на бюджетът за 2022 г. без ковид-мерките е 2.5%, а с тях е 4.1%.

От представения от Василев проект дефицитът в държавния бюджет за 2022 година се предвижда да бъде 5900,3 милиона лева или 4.1% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП).

Значителна част от разходите са заложени в социалната сфера – 20.7 млрд. лв., за капиталови разходи (вкл. инвестиции) - 10 млрд. лв., за здравеопазване - 8.343 млрд. лв., за образование - 6.4 млрд. лв.

Предвидена е актуализация през юли, която е договорена от коалиционните партньори, и ще включва разходи по политики, които в следващите  месеци ще се обсъждат от работни групи, съставени от експерти на четирите политически формации в парламента.

Вижте още: До 4.5% бюджетен дефицит и замразяване на ДДС за догодина договориха коалиционните партньори

Междувременно депутатите приеха днес на второ четене да бъде удължено до 31 март тази година действието на държавния бюджет, бюджета на държавното обществено осигуряване /ДОО/ и бюджета на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ за 2021 година, „поради обективно стекли се обстоятелства държавният бюджет за 2022 г. не може да бъде приет в началото на тази година".

Вицепремиерът Василев посочи, че бюджетът за 2022 г. има три основни акцента – единият е значителното нарастване на капиталовите инвестиции, които правителството прави. Тези инвестиции не са само със средствата от европейските програми, но и от националния бюджет. Вторият приоритет е значителното нарастване на инвестициите в хора, защото, според финансовия министър, това е ключът към икономическия растеж дългосрочно. И третата цел е социалната справедливост и подсигуряване, така че всички български граждани ще имат адекватен стандарт на живота.

Данъците

Минималната заплата е планирано да нарасне до 710 лева от 1 април. Данъкът върху доходите и за фирмите остава 10 процента, а ДДС - 20 на сто, но за определени стоки и услуги ставката на косвения данък се запазва на 9 процента.

Промяна се предлага в данък уикенд, който ще бъде минимизиран, тъй като по думите на Василев, не може да отпадне напълно заради изискването на европейска директива. Затова пък отпада налогът върху лихвите.

Както беше решено принципно от коалиционните партньори при обсъждане на финансите през декември, максималният осигурителен доход се увеличава от 3 000 лв. на 3400 лв.

Залага се повишаване на допустимия държавен дълг

 до 7.3 млрд. лв., спрямо 4.5 млрд. лв. за 2021 година. От тях 3 млрд. лева ще са за рефинансиране на стари дългове, а 4.3 милиарда лева ще са нов дълг. Част от него ще бъде набран на външния и друга част на външния дългов пазар. Василев обясни, че този праг ще може да се вдига, но само за нов дълг, който да бъде погасен в рамките на годината.

Съотношението външен дълг към БВП остава ниско - 26,7 процента, подчерта вицепремиерът и министър на финансите.

Инвестициите

Представяйки инвестиционната част от бюджета, Василев заяви, че правителството се надява с този бюджет да постави началото на политика, „в която държавата не раздава пари „на калпак“, не раздава в чували, а инвестира в проекти с конкретна възвръщаемост в хората на България и в така необходимата ни инфраструктура“.

По отношение на капиталовите инвестиции в бюджета е предвидено удвояването им от 2.9% от БВП към момента до 5.8 % от БВП. В номинално изражение капиталовите инвестиции се удвояват до 5.8 млрд. лв. от БВП, подчерта вицепремиерът и посочи някои конкретни намерения. Залага се 30% ръст на капиталовите инвестиции в общините на база трансфери от централния бюджет; 663 млн. лв. за държавните железници; допълнително 1.671 млрд. лв. са инвестициите в републиканската пътна мрежа, с което бюджетът на АПИ достига до 2.4 процента от БВП; 178 млн. лв. са заложени за инвестиции в болници и спортни съоръжения, ремонти на концертни зали, музеи, театри. В заключение по темата, Василев каза, че инвестициите са най-добрият начин да се постигне икономически растеж и да се повишат доходите на хората.

Той обясни, че „философията на този бюджет е доста по-различна от това, което сме виждали до момента. Това не е бюджет, който се опитва да изглади икономическия бизнес-цикъл на принципа когато икономиката прегрява, да има по-малко инвестиции, и когато икономиката е в спад, това да се компенсира с държавни инвестиции. Това е бюджет, който се опитва, и се надявам се да постигне, трайна промяна в параметрите и в траекторията на икономическия просперитет на страната“. 

„В проектозакона за бюджета за 2022 г. са заложени политики, които могат да бъдат остойностени в момента, и които са ключови за съответните министерства. Както е предвидено в коалиционното споразумение, ще има  актуализация на бюджета през лятото, в която ще бъдат представени всички политики на управлението и тяхното финансиране“, каза още Асен Василев.

Днес започват съгласувателните процедури по бюджета. Той вече е изпратен на социалните партньори. Очаква се след тяхното одобрение той да бъде приет от правителството и на 31 януари проектобюджетът да бъде внесен в Народното събрание.

Вижте още: Бюджет 2022 накартко