До 4.5% бюджетен дефицит и замразяване на ДДС за догодина договориха коалиционните партньори

След дискусия, продължила близо пет часа, „Продължаваме промяната“, „БСП за България“, „Има такъв народ“ и „Демократична България“ одобриха основните мерки в областта на финансите

Икономика / Финанси
Георги Вулов
224
article picture alt description

Стопкадър: Преговори на Продължаваме промяната с коалиционните партньори

По програмата за преговори за изработване на коалиционно споразумение, водени от победителите на изборите от „Продължаваме промяната“, с „БСП за България“, „Има такъв народ“ и „Демократична България“, днес беше последният цикъл от 18-те теми. Сутринта се обсъждаха въпроси в областта на финанси.

Модератор на разговорите, продължили близо пет часа, при планирани три, беше съпредседателят на ПП Асен Василев, но в присъствието и на другия лидер на формацията Кирил Петков.

Още по темата

Още в началото Василев предложи мерките на партиите да бъдат разделени в две направления: "Фискална политика" и "Контрол". "Нашата позиция е, че не трябва да се пипат данъците, а да започнем да ги събираме", добави той, преди да започнат обсъжданията.

От „БСП за България“

първи изложиха своите позиции. Проф. Румен Гечев изложи предложенията на левицата, свързани с Данък добавена стойност (ДДС), като се настоява да бъдат направени разчети през 2022 г., за да се прецени може ли България да въведе диференцирана ставка на косвения данък.

"Намаляване на ДДС ставката от 20% на 7% за лекарства и храни от малката потребителска кошница би струвало около 300 млн. лв. Предвиждаме и увеличаване на минималната работна заплата на 700 лв. от началото на 2022 г.", допълни Орлин Ваташки, член на Националния съвет на БСП, по време на дискусията.

„БСП за България“ предлага да се въведе система на семейно подоходно облагане, а като аргумент проф. Гечев посочи демографския проблем и „ние трябва да създадем условия да облекчим младите работещи семейства, които отглеждат деца".

Относно пенсионната реформа, той посочи, че директива на ЕС препоръчва да се направи по-самостоятелна или напълно самостоятелна пенсионна система. „В България свалихме максимум докъм 60 на 100 от средствата за пенсии да се осигуряват от българския бюджет, а сега с тези компенсации, които правим заради коронавируса (120 лева на месец), този дял на бюджета расте, което е допълнителна тежест за бюджета", обясни проф. Гечев.

Относно минималната работна заплата от левицата предлага т да се изчислява като процент от средната работна заплата за страната от предходна година. Освен това, от „БСП за България“ предлагат да се въведе семейно подоходно облагане и в тази връзка - необлагаемият минимум на единия от родителите за сума в размер на 550 лв. за всяко дете до навършване на 18 години. „Това ще коства по наши разчети около 845 млн. лв.", допълни още Орлин Ваташки.

"В частта за контрола искаме да заложим повишаване събираемостта на приходите, не увеличаване на данъците в държавата. Освен това 6 500 лева еднократна помощ за всяко второ и трето дете, при условие, че един от родителите се е осигурявал поне 24 месеца назад. Това ще обхване около 9 000 родители и ще струва около 171 млн. лв. годишно. Също така нулев данък върху доходите от труд до навършване на 26 години. Това ще струва около 121 млн. лв. И осигуряване на безплатни детски градини и ясли, което ще струва около 100 млн. лв.", уточни Ваташки.

От „Има такъв народ“ (ИТН)

посочиха като бюджетни приоритети - реформа в здравеопазването, нов поглед към демографската картина, образование и наука, и по-точно инвестиции в научноизследователската дейност, иновации, инфраструктура и мобилност.

Настоява се за децентрализация, като на общините се пренасочат до 20% от приходите от данъка върху доходите на физическите лица и по корпоративния данък.

Относно промяна на данъците, от ИТН не предлагат промяна на ставките, а въвеждането на необлагаем минимален доход да се обвърже със средната работна заплата, а преди въвеждането на семейно подоходно облагане и определянето на процента, да се направи подробен анализ, препоръча Любомир Каримански.

"Искаме да бъде ясно, че подготовката на страната за влизане в Еврозоната трябва да е свързана с мащабна разяснителна кампания 1 година преди приемането на еврото. Освен това, да се запази фиксирания курса от 1.95583 лева за едно евро. Необходимо е да бъде записано, защото искаме да не е допустимо друго  обсъждане на друг валутен курс освен този", подчерта Каримански.

По отношение на подкрепата за бизнеса от ИТН настояват да се стимулира инвестирането, освобождаване от корпоративен данък при реинвестиране на производствени активи, но това да е валидно за цялата страна.

При промяна на ставките на ДДС върху храните, препоръката е да се прецизира върху кои храни да се намали косвения данък. Освен това, от ИТН настояват да се промени границата за задължителна регистрация по ДДС, като постепенно се достигне границата, която е регламентирана в директива на ЕС.

От ИТН настояват да се стимулира дарението в България чрез данъчните облекчения.

Относно данъчния контрол, Каримански посочи въвеждане на данъчната фискализация, като се аргументира, че когато този процес завърши ще доведе по-висока събираемост на приходите и одобряване на фискалната дисциплина.

Сред препоръките на ИТН е да се подобри ефективността и контрола на финансовите институции чрез мониторинг на финансовата инфраструктура, вкл. промяна на Закона за БНБ в съответствие на препоръките на ЕЦБ. Тук влиза и изсветляване на дейността на Българската банка за развитие (ББР).

За да се гарантира независимостта на контролния орган на небанковия финансов сектор, от ИТН настояват за структурна реформа на Комисията за финансов надзор (КФН), както и да се изпълнят адресираните препоръка в частта за финтех организациите от ЕЦБ и Европейския банков орган. Сред предложенията е и допускане до търговия на част от акциите на държавните компании на Българската фондова борса. КФН трябва да осигури стриктен контрол на инвестиционната политика на пенсионно-осигурителните дружества на капиталовите пазари, като се предлага да бъде увеличена възможността на тези дружества от сегашния 1 процент, до 5 на сто от собствените средства, препоръчват от ИТН.

От партията предлагат в решенията да бъде записано повишавана не финансовата дисциплина на второстепенните разпоредители на бюджетни средства и по какъв начин отчитат бюджетирането с постигнатия ефект.

Според Каримански, създаване на единна интегрирана платформа за проследяване на входящи и изходящи стоки, вкл. петрол и петролни продукти ще подобри контрола и събираемостта. Асен Василев веднага реагира, като каза, че платформата е внедрена, но не е обявена, след което приходите от акцизи са се вдигнали.

И в заключение от ИТН препоръчаха да се подобри кадровото обезпечаване чрез атестация, която да се извършва от Академията за публични финанси и да се изискват резултати от тази агенция.

От Демокритична България

Георги Ганев каза, че много от техните предложения съвпадат с предишните две партии. Той обърна внимание за преразпределяне на бюджетните средства. Ганев посочи, че Европа е изоставаща икономическа зона и затова не е хубаво да вземаме практиките на тези, които изостават. То даде и конкретен пример – Ирландия преразпределя до 30% от бюджета, а Франция – до 60%. Затова от ДБ предлагат да се обединят около 40% от БВП да се преразпределят чрез бюджета.

Съвпадения има относно необлагаемия минимум, но преди да се реши от ДБ предлагат да се види какъв ще е финансовият ефект.

Относно увеличението на регистрацията по ДДС, Демократична България подкрепят предложенията, но предлагат да се увеличи капацитетът на НАП и КЗК, за да се предотврати регистрацията на много фирми с цел избегване на задържителната регистрация по ДДС.

От ДБ препоръчват възможно най-скоро да се влезе в еврозоната, но преди това да има подробна и достатъчно продължителна информационната кампания.

В частта за контрола от ДБ припомниха, че са изтекли мандати – на 3-ма членове на БНБ, един на Фискалния съвет и на КЗК, затова призоваха към възможно най-бързо организиране на публични конкурси. Сред мерките, свързани с контрола са още: бюджет 2022 да се приеме в срок; да се подготви програмното бюджетиране и последваща оценка на отделните политики; да се направи одит на Българската банка за развитие (ББР) поне за пет години назад; одит на несъстоятелността на КТБ, за да се установи дали не се е стигнало до вторичо разграбване на фалиралата банка; заради пандемията да се запазят диференцираните ставки на ДДС; ако е възможно да се увеличи с още 6 месеца кредитния мораториум, което е решение на независимия регулатор БНБ.

Мартин Димитров от Демократична България подчерта, че одитът на КТБ е много важен, тъй като никой досега не е проверявал самата процедура по несъстоятелност, което трябва да бъде направено, за да се провери дали са защитите публичните и частните интереси. По думите на Димитров, финансовата децентрализация е много важна, но заедно с нея е много важно да се стимулират общините да привличат инвестиции на своята територия, като се прецизират приходите и разходи в този контекст. Мартини Димитров призова да се запази Валутният борд до приемане на еврото – един от основните стълбове на разбирателство.

В заключение Асен Василев заяви, че от Продължаваме промяната предлагат като мярка разпределението на дивидент и изплащането на дивидент да става само по банков път, а не през каса.

"Друга допълнителна мярка, която искаме да предложим, е свързана с това, че в момента банките имат вменено задължение да подават към ДАНС всички транзакции над 30 000 лв. плюс съмнителни транзакции. Ако може да се вмени подобно задължение да подават и към НАП тегления над 10 000 лв. в брой еднократно и информация за преводи в чужбина над 1 млн. лв.", каза още Асен Василев. По-късно по време на обсъждането и приемането на конкретните решения предложението беше прието.

Преди почивката той отчете, че по някои теми има разнопосочни позиции, но изрази надежда, че те ще се уточнят и съгласуват в предстоящата дискусия.

Ето и някои от решенията по които е постигнат консенсус

Още в началото на дискусията по приемане на конкретните решения беше записано бюджетният дефицит за 2022 година да е между 3.5 и 4.5 на сто от брутния вътрешен продукти (БВП).

ДДС остава стабилно (без промяна) към настоящия момент и 2022 година, като се препоръчва анализ,въз основа на който да се прецени дали трябва да се понижава или повишава данъчната ставка. Асен Василев обърна внимание, че препоръките на Европейската комисия са към запазване на единна ставка за косвения данък.

Относно регистрацията по ДДС се стигна до консенсус за следващата година да бъде заложена сумата от 100 хил. лева, а в перспектива до 160 хил. лева, каквато е препоръката на Европейската комисия.

Подоходно облагане да се запази към текущото състояние и за 2022 годиа и след анализ на ефекта за предлаганите промените да се включат в процедурата за държавния бюджет за 2023 година. Същото се отнася и за други данъчни промени. Относно социалните помощи, също да е на базата на анализ, но актуализацията да е за бюджет 2022, като срокът за разработвне на анализа да е до средата на септември следващата година.

След продължителна дискусия Максималният осигурителен праг беше решено да е коефициент от 2.3 върху средната работна заплата от предходната година. Аргументът е, че коефициентът е определен на базата на темпа на нарастването на средната работна заплата. Преговарящите се обединиха и около предложеното от Асен Василев уточнение, да се въведе системата с индивидуалните партиди в НОИ, заради обвързаност на системата с индивидуалния принос на осигуряващия се.

Минималната работна заплата да стане не по-малко от 700 лева за следващата година. В бюджет 2023 година МРЗ да се актуализира с препоръките на европейската директива за нейното определяне.

Разработване и финансово осигуряване на План за капиталова подкрепа на българския бизнес до края на юни 2022 година.

Активна работа по изработване на модел на финансова децентрализация на общините, който да е готов с въвеждане на бюджет 2023.

Анализ на данък наследство спрямо европейските практики, след което да се вземе решение за неговата промяна.

Стимулиране на инвестициите в дълготрайни материални и нематериални производствени активи за цялата страна.

Да бъде премахнат данъкът върху личния депозит.

Създаване на работна група за премахване на пречките с даренията, меценатството, вкл. и даренията на храни към Хранителната банка.

Да се увеличи размерът на инвестициите на пенсионно-осигурителните фондове със собствени средства при засилен контрол.

Мерките в подкрепа на бизнеса „60 на 40“ и „80 на 20“ да се запазят до края на 2022 година.

Проучване на възможностите за продължаване на мораториума за кредитите.

Обвързване на сумата за ваучерите със средната работна заплата.

Мерки относно контрола

Автоматизация и прецизиране на данните на всички приходни агенции с цел по-добра събираемост на приходите, вкл. и засилване капацитета на аналитичните им звена.

Пълно въвеждане на електронните обществени поръчки и законодателни промени за публичен контрол, вкл. и върху възлагането на ин хауз поръчките.

Преглед и анализ на условията на концесионните договори и концесионните такси при стриктно спазване на европейското законодателство.

Премахване на дублиращи функции в държавната администрация след анализ и създаване на центрове за споделени услуги с цел 15% намаляване на администрацията.

Преразглеждане на Закона за публичните предприятия с цел засилен контрол върху тяхната дейност. Да се анализира възможността за излизане на фондовата борса на дялове от държавните дружества.

Промяна в Закона за БНБ.

Преглед на законодателството и структурите на регулаторните органи на капиталовия пазар до началото на юни.

Възлагане на външен одит за несъстоятелността на КТБ.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Финанси:

Предишна
Следваща