Красимир Дачев: Индустрията и търговците не трябва да купуват тока при еднакви условия
Цената на газа е висока, защото няма достатъчно добив след забраната на ЕК да се финансират проекти за добив на въглеводороди, казва зам.-председателят на БТПП
Бизнесът в България иска по-големи компенсации заради скъпия ток от предлаганите към момента от държавата защото с това ще може да покрие много малка част от загубите, които той трупа благодарение на лошото управление на системата. Затова и индустрията поиска държавата да отпусне средства, с които да се покрие 75% от разликата между определената от КЕВР цена на тока бита и тази, на която предприятията купуват на борсата. Вместо това държавата предлага 30%. Това обясни в ефира на Нова телевизия заместник-председателят на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и председател на Борда на директорите на едно от големите български индустриални предприятия - „Свилоза“, Красимир Дачев. „Ние не искаме да се покрива 100% от разликата, а 75%“, отбеляза той. Но компенсации в размер на 30 на сто от разликата между двете цени е абсолютно недостатъчна, стана ясно от думите му. „Три пъти и половина са се увеличили разходите за електроенергия на българските предприятия заради рекордното поскъпване. Но с компенсации загубите не могат да бъдат наваксани. С компенсации бизнес не се прави. Нито можеш да инвестираш, нито можеш да се развиваш, нито да покриваш разходи“, каза Дачев.
Той отбеляза, че българската държава не е създала условия предприятията да купуват електроенергия, както това се прави по целия свят. В момента във Франция, Гърция, САЩ и много други държави индустрията купува електроенергията на цена от около 100 лв. Но това е защото там индустрията не купува основната част от необходимия му ток в сегмента „Ден напред“. „Но никой в света не прави бизнес с „Ден напред“. Този сегмент представлява аварийната лента на една магистрала, а по нея не се кара“, каза Дачев.
Според думите му проблемът е, че за бизнеса у нас няма отделни търгове. И предприятията са принудени да участват в тези, в които участват и търговците на електроенергия и да се конкурират с тях. Дачев смята, че за индустриалните предприятия трябва да се правят отделни търгове за необходимата им електроенергия, както е по целия свят. Защото те потребяват тази енергия, а не я продават или препродават след това, както правят търговците на ток.
Бизнесменът отбеляза още като проблем, че предприятията в България са принудени да купуват ток през търговец. И вметна, че същото нещо се отнася и за дървесината, която потребява като суровина ръководеното от него предприятие. Според Дачев собственикът на стоката – дали на електроенергията, съответно нейният производител, дали дървесината, съответно собственикът на гората, трябва да търгува директно с потребителя и двамата да се договарят за цената помежду си, а не това да минава през търговец.
Спрелите работа предприятия в България и тези, които вече се намират на ръба на оцеляването, е естествена закономерност от случващото се с цените на електроенергията и газа в България. Има обаче и друг проблем и това са доставките на суровини, отбеляза Дачев. Той обясни, че най-често до затваряне у нас стигат тези предприятия и бизнеси, при които цената на електроенергията е най-голямата компонента от себестойността ба крайния продукт. И за тези предприятия е неизменно да спрат работа при сегашната ситуация. От думите му стана ясно, че компаниите са вдигнали цените на продукцията си, но въпреки това не могат да компенсират неколкократно увеличените си разходи за електроенергия.
В Европа има недостиг на горива и това не е случайно, отбеляза Дачев. Той посочи, че преди 5 години ЕК е обявила, че спира да финансира инвестиции във въглеводороди. И така се стига до днешната ситуация, в която има дефицит на нефт и газ. Той даде пример, че през 2021 г. добивът е бил най-ниският от следвоенната 1946 г. насам.
Българските предприятия, които използват дървесина, изпитват големи затруднения. До тях не достига достатъчно материал, а всъщност той е наличен, даже с излишък. Страната ни има естествен годишен прираст между 14 и 15 млн. куб. м дървесина, докато се секат 6-7 млн. куб. м. Също така незаконно се добива още около 1 млн. кубика, според някои и малко повече. Проблемът, според думите на Дачев, е в това, че у нас се добива около 50% от това, което фактически трябва да се добива. „Гората трябва да се почиства“, категоричен е бизнесменът. Той пояснява и че дървопреработващата промишленост в България използва това, което трябва да бъде изхвърлено от гората. И дава пример с времето на социализма, когато у нас са били направени 4 такива фабрики в 4-те края на България, за да може така да се покрие цялата територия на страната и да се употребява дървесината, която трябва да се изхвърли от горите.