Бизнесът иска спешно свикване на КСНС и среща в Петков заради високите цени на тока

Българският бизнес иска от президента спешно свикване на Консултативен съвет по национална сигурност. Паралелно с това работодателските организации настояват и за среща с премиера Кирил Петков. Поводът и за двете са високите цени на електроенергията на свободния пазар. Исканията са отправени писмено и към двамата държавни мъже, като зад тях застават едновременно Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Конфедерацията на индустриалния капитал в България (КРИБ) и Съюзът за стопанска инициатива (ССИ). От петте бизнес организации отбелязват също, че тези спешни срещи са необходими, тъй като предложените вече мерки срещу високите цени на тока от страна на министъра на енергетиката не са работещи в променената ситуация. Работодателите дават пример и с предложението за таван на компенсациите на енергийните свръхразходи на българския бизнес, което, според тях, ще има опустошителни последици за икономиката ни.

“Ситуацията около цената на електроенергията за небитовите потребители е много по-заплашителна за икономиката ни спрямо финансовата криза, започнала през 2009 г. Очаква се средната цена за месец декември т.г. значително да превиши тази за ноември, а офертите на съседни европейски пазари и сделки на пазара „Двустранни договори“ на българската електроенергийна борса за първите два месеца на 2022 г. са за над 700 лева/MWh”, се посочва в съобщението. От работодателските организации не изключват средните цени да надхвърлят и 1000 лева за мегаватчас.

Според АИКБ, БСК, БТПП, КРИБ и ССИ са необходими изключително бързи, концентрирани и съгласувани действия на държавните институции, за да се избегне вероятността много от първоешалонните и структуроопределящи предприятия за българската икономика да не подновят работа в началото на 2022 г., което пък би довело и до верижен ефект.

Петте организации припомнят, че през октомври Европейската комисия предостави възможност на държавите членки да предприемат действия на национално ниво за компенсиране на небитовите потребители на електроенергия за свръхвисоките цени. Исканията на българските предприятия са за компенсиране на 75% от разликата между действителната пазарна цена за съответния месец и цената по мораториума, който бе въведен за бита. Бизнесът отново припомня, че финансовият ресурс за компенсиране на свръхвисоките цени на свободния пазар е наличен в извънредните печалби на АЕЦ “Козлодуй“, НЕК и други електропроизводители, както и в извънредните приходи от ДДС върху свръхвисоките цени на енергията, които събира държавата. Също така има и излишък във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. “Нещо повече – предвид баланса и себестойността на електропроизводството в страната ни българската икономика може да получи конкурентна цена на електроенергията и да се включи успешно в процеса на пренареждане и скъсяване на веригите на доставки. За целта следва да се възстановят надвзетите суми на предприятията и хората, които са ги произвели, вместо да се складират в места със съмнителна ефективност на разходването им”, казват бизнес организациите.

Те отбелязват още, че само два дни преди Коледните празници организациите на индустриалните потребители на енергия в Европа в безпрецедентно общо обръщение отправиха призиви към лидерите на ЕС и националните правителства за бързи действия за справяне с непоносимите за бизнеса цени на тока. Сред исканията са спешни действия на ниво ЕС, за да се даде възможност на засегнатите компании да преодолеят тази ситуация, която се очаква да продължи още няколко месеца, както и реформа на Директивата за системата за търговия с емисии.

“Кризата с цените на енергията засегна европейските страни, като през последните месеци стойностите им са се повишили над 5 пъти. Продължаващата вече няколко месеца ситуация се отразява сериозно на конкурентоспособността и рентабилността на енергоемките сектори, при които разходите за енергия съставляват висок дял от производствените. Това принуждава редица предприятия да съкратят работници и/или временно да затворят заводи”, казват още българските работодателски организации.