Прилепите и климатичните промени – прилепите съставят около една трета от видовете бозайници в България

Наблюдава се тенденция за намаляване на числеността на много видове прилепи по света, а 988 вида прилепи се нуждаят от консервационни дейности или са слабо проучени

Климат / Екология
3E news
273
article picture alt description

Прилепите и климатичните промени – опазване на застрашени видове в едно различно бъдеще, коментира в свой анализ за climateka.bg Ния Тошкова, докторант към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН. Дисертацията ѝ изследва как климатичните промени се отразяват на прилепите. Ния е посланик на климатичните промени, повече за нея можете да научите тук.

Човешките дейности са предизвикали значителни промени в околната среда за кратък период от време, a драстичната промяна на местообитанията е основна причина за настоящата загуба на биологичното разнообразие. Докато изменението на околната среда, включително на климата, е типично за всички екосистеми в геоложки мащаби, сегашната скорост и степента на промените, предизвикани от човешката дейност, надхвърля толерантността на много видове. Промените в температурите биха имали различен ефект върху различните видове прилепи, което е свързано със специфики в техните хранителни ниши, предпочитание към определени местообитания и екологични изисквания по време на размножителния период. От друга страна, различните популации на видовете в различните част на света ще усещат промените в различен мащаб, поради спецификата на екосистемите и степента на очакваните промени.

Прилепите съставят около една трета от видовете бозайници в България и Европа и са ключови за здравето на екосистемите, тъй като регулират числеността на насекомите, от които и вредители по земеделските площи. Всички представители на разреда се ползват с най-висок природозащитен статус и попадат под опеката на редица закони и споразумения. Според Червения списък на IUCN (2021 г.), 15% от видовете прилепи в световен мащаб попадат в категорията застрашени, а 17% са с неопределена IUCN категория поради недостиг на данни и липса на систематичен мониторинг за разпространението на тези видове. Наблюдава се тенденция за намаляване на числеността на 16 европейски вида, а за други 18 вида тенденцията е неизвестна. 

Комбинацията от изменението на климата, загубата на местообитанията и обезлесяването има потенциал да повлияе негативно на размерите на прилепните популациите в Европа.

Мониторинг в пещерата Парниците, едно от най-важните прилепни убежища в Европа. В нея се помещава колония от видовете пещрни дългокрили, която през зимата достига 70 000 индивида.

Климатичните промени ще доведат до промяна в биогеографията на европейските видове прилепи, промяна в обилието, разпространението и жизнения цикъл на насекомите плячка за тях, както и промяна в зимното и размножителното поведение.

Промени в биогеографията на европейските видове прилепи

Наблюдаваните в момента промени в биогеографията на някои европейски видове прилепи ще доведат до нови предизвикателства, свързани с управлението на защитените територии на континента. Например, за да изпълняват адекватно своите функции, последните ще трябва да изместят своите граници, но това невинаги е лесно осъществимо. От друга страна, видовете, които успеят да колонизират нови области, ще създадат и нови екологични взаимоотношения, които могат да променят взаимодействията и основните процеси в екосистемите по непредсказуеми начини. Сегашното природозащитно състояние на някои видове ще претърпи промени, като това се отнася особено за бореалните и умерените видове прилепи, които вероятно ще бъдат негативно засегнати. 

Промени в обилието на насекоми и хранителния спектър на прилепите


Обилието на хранителните ресурси е от съществено значение за активността на прилепите. Всички прилепи от континентална Европа са насекомоядни и тяхната активност зависи от активността на ектотермната им плячка, която е пряко свързана с температурата на средата. Ниските температури намаляват активността на летящите насекоми, а продължителните периоди на застудяване забавят физиологичното развитието на много от тях. Летателната активност на прилепи е най-висока при температури над 10°С, което съвпада с активността на насекомите. Голяма част от изследователските усилия за определяне на влиянието на климатичните промени върху насекомите са насочени към определяне на ефекта на локалните температури върху отделните популации. 

Увеличението на количествата на валежите в някои части на Европа се предвижда да доведе до увеличение на биомасата на насекомите от разреда на двукрилите (Diptera) и пеперудите (Lepidoptera). От друга страна, дъждът потиска тяхната летателната активност, което ги прави по-недостъпни за видовете прилепи, които ловуват в полет.


Друг физиологичен проблем свързан с климатичните промени са по-честите и продължителни суши, които намаляват водните ресурси за прилепите и могат да доведат до сериозна дехидратацията. Крилната мембрана на прилепите със своята голяма площ води до увеличени загуби на вода и съответно до по-честа дехидратация при прилепите в сравнение с бозайници със сходни размери. Това може да има пагубни ефекти върху видове, които обитават райони с ниски нива на годишните валежи. При тях не се наблюдават адаптации свързани с концентриране на урината и тези видове зависят от наличието на постоянни водни ресурси, в близост до техните убежища. Отдалечаването на хранителните местообитания и местата за водопой, вследствие на фрагментирането на местообитанията, води до значителни енергийни загуби и може да повлияе върху репродуктивния успех на прилепите. Кърмещи женски произвеждат мляко, което е съставено от 76% вода и са изправени пред голяма заплаха от дехидратация. 

Промени по отношение на хибернацията


Начинът на живот на прилепите, свързан със струпването им в големи летни и зимни колонии, ги прави особено уязвими към нововъзникващи промени. Много прилепи са факултативни хетеротермни животни, което означава, че са способни драматично да редуцират температурата на тялото си и метаболизма си, състояние известно като торпор. Торпорните състояния могат да бъдат кратковременни или да продължат няколко дни. По този начин прилепите преживяват неблагоприятните климатични условия и/или редуцираното количество хранителни ресурси. По време на хибернация прилепите изпадат в дълги периоди на дълбок торпор, които могат да продължат няколко седмици и се редува с кратки периоди на събуждане. Прилепите изразходват около 70 – 80% от зимните си енергийни запаси по време на излизанията си от състояние на торпор. Поддържането на дълготрайно състояние на торпор е ключово за оцеляването на прилепите през зимния сезон. 

Интензитетът на метаболизма при прилепите по време на хибернация може да падне под 5% от този през активния сезон. Някой прилепи намаляват телесната си температура до 2 ºС. Всички видове прилепи имат оптимална температура за хибернация, при която изразходването на енергия е минимизирано. Прилепите, зимуващи при по-студени условия изразходват повече енергия за събуждане и по-малко по време на торпор и обратното. Струпването в големи колонии намалява енергийните разходи, но увеличава риска от предаване на зарази. Високата влажност в убежището намалява загубата на вода чрез изпарение, но създава и по-добри условия за развитие на инфекции. Изборът на убежище с определена температура зависи от размера на тялото и конкретното състояние на организма.

Глобалните климатични промени ще окажат подчертано влияние на поведения, които пряко се повлияват от температурата, каквото е и хибернацията при прилепите. 

Докато биоразнообразието продължава да намалява в световен мащаб, основно предизвикателство е да разберем как глобалните промени в околната среда ще повлияят този процес. Така можем да предскажем и да се подготвим за последиците и бъдещите опасности за опазването на биологичното разнообразие. 

Изменението на климата ще доведе до нов натиск за естествен отбор. 

Зачестяването на сушите и екстремните събития, дължащи се на повишаването на температурата, принуждава много видове да емигрират в търсене на подходящи условия. Загубата на местообитания и промените в земеползването ще засилят този натиск и ще ограничат движението на животните, както и тяхната способност да колонизират нови територии. Дали видовете могат да отговорят на тези заплахи, зависи от тяхната чувствителност към промените, способността им да се адаптират към новите условия на околната среда, както и от скоростта и големината на промяната. Тъй като отговорите на видовете към променящата се среда зависят от множество фактори, изучаването им изисква комбинация от методи от различни научни области и дисциплини, както и дългосрочни набори от данни.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Екология:

Предишна
Следваща