VaasaETT: Сметките за ток във всички столици на Европа се увеличават с 27 %, а тези за газ – с 49 %.

Развитието на европейските цени на електроенергията и газа в домакинствата през месец ноември 2021 г. представя в поредното си проучване VaasaETT и двама водещи европейски органи на енергийния пазар Energie-Control Аustria и унгарският орган за регулиране на енергетиката и комуналните услуги (MEKH).

Проучването на цените на електроенергията и газа в жилищните сгради, обхваща 33 европейски държави. Включва, както всяка държава-членка на ЕС, така и членовете на Европейската енергийна общност, Великобритания и Швейцария.

В проучването, публикувано всеки месец от организацията се проследява развитието на цените на електроенергията за бита в разпределението без данъци между месеците януари 2009 г. и май 2021 г. в 33 европейски столици. Индексът се изчислява чрез претегляне на цените във всеки столичен град според съответното национално потребление на електроенергия или газ.

При разглеждане на средните стойности на цените на крайния потребител, както на електроенергията, така и на газа през ноември тази година, спрямо същия месец на 2020 г. се наблюдават следните промени:

Сметките за ток във всички столици на Европа се увеличават с 27 %, а тези за газ – с 49 %.

В зависимост от това къде живее в Европа даден потребител, цената, която плаща, може да варира в съотношение 5. Ако се включи Киев, цената варира в съотношение 7,5.

Електроенергия

За пореден път в изследването се посочва, че Лондон и Копенхаген са най-скъпите градове за битови клиенти в Европа, въпреки че цената на енергията представлява само малка част от общата цена, а най-значителната част от сметките се падат на данъците.

Жителите на Киев плащат най-евтина електроенергия. След тях се нареждат жителите на Белград, Будапеща и Подгорица. В номинално изражение цените в столиците на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) са по-ниски от средните. Прага, Букурещ и Рига са единствените столици сред страните от ЦИЕ, в които цената на електроенергията е над средната за Европа.

Най-значимите промени, настъпили на пазара на електроенергия през месец ноември, са следните:

• 68% увеличение на цените в Амстердам, поради поскъпване на енергийната компонента;
• ръст на цените с 22% в Букурещ, поради скок на енергийната компонента и енергийните данъци;
• 22% повишение на цените в Лондон;
• 19% поскъпване на цените в Никозия, поради нарастване на енергийната компонента;
• 18% увеличение на цените в Рим, поради повишение на енергийната компонента;
• 14% скок на цените в Атина, поради поскъпване на енергийния компонент и енергийните данъци;
• 14% нарастване на цените в Брюксел, поради увеличение на енергийната компонента;
• 12% покачване на цените във Виена, поради повишение на енергийната компонента и енергийните данъци;
• 12% увеличение на цените в Берлин;
• 9% повишение на цените в Дъблин;
• 8% нарастване на цената в Прага, поради увеличение на енергийната компонента;
• 4% скок на цените в Лисабон, поради поскъпване на енергийната компонент;
• 3% увеличение на цените в Париж;
• Повишение на цената с 2% в Любляна, поради покачване на енергийната компонента;
• Нарастване на цените с 1% в Рига и Талин, поради увеличение на техните енергийните компоненти;
• 6% спад на цените в Стокхолм, поради намаляване на енергийната компонента;
• 4% намаление на цените в Мадрид;
• 4% понижение на цената в Хелзинки, поради спад на енергийната компонента;
• 4% спад на цените в Копенхаген, поради намаляване на енергийната компонента;
• Намаляване на цената с 1% в Осло, поради понижение на енергийната компонента.

Като цяло възходящата тенденция на европейските цени на електроенергията продължи и през ноември, което доведе до значително нарастване и в около 2/3 от изследваните столици цените отново са рекордни, отбелязват авторите. По-конкретно това са Амстердам, Атина, Белград, Берлин, Берн, Брюксел, Букурещ, Дъблин, Киев, Лондон, Люксембург, Никозия, Париж, Прага, Рига, Рим, София, Талин, Валета, Виена и Вилнюс.

Продължителната възходяща тенденция се дължи на икономическото възстановяване след възобновяването на световната активност, но и на извънредните метеорологични условия, които доведоха до по-високо търсене, поскъпването на суровините и в частност на природния газ, което заедно с празните газови хранилища оказа по-голям натиск върху цената на природния газ. Значение имат и рекордно високите квоти за емисиите на CO2, отбелязват от VaasaETT.

В Букурещ, след либерализацията на пазара на електроенергия през януари 2021 г., домакинствата могат да избират между договор за свободния пазар или да останат на универсалната тарифа, която се актуализира два пъти годишно. Цените на електроенергията на свободния пазар напоследък непрекъснато се покачват поради рязкото увеличение на стойностите на пазар на едро, което води до това, че универсалната цена в момента е най-добрият вариант. Въпреки това, потребителите се насърчават за излизане на свободния пазар, тъй като цената по универсалния договор, която ще бъде актуализирана отново на 1 януари 2022 г., ще бъде с 80% по-висока, се отбелязва в доклада.

Румънското правителство прие закон за ограничаване на цените на електроенергията до 31 март 2022 г. с цел защита на потребителите и по този начин ефектът от т.нар. „универсално увеличение“ на цените няма да обхване изцяло тези крайни клиенти, които са с месечно потребление до 300 kWh (т.е. повечето домакинства) до април. Цената ще бъде ограничена до 1 лея/kWh, от които 0,29 леи/kWh ще бъдат получени по-късно като компенсация от правителството.

В Рим, след няколко мерки, предприети през предходните месеци за смекчаване на увеличението на цените на енергията, което засегна най-вече пазара на електроенергия, италианското правителство прие през ноември нов енергиен указ след значителните увеличения на пазарите както, както на електроенергията (18%), така и на природния газ (13%). Документът сега предполага да се избегне допълнително увеличение на цените на енергията поне до януари 2022 г. чрез замразяване на цените на суровините, чрез блокиране на увеличенията за уязвимите клиенти, намаляването на ДДС за всички клиенти на природен газ и въвеждане на допълнително понижение на основни такси.

Във Виена след повишенията на цените на пазара през ноември и постъпили жалби на потребители срещу доставчици се очакват съдебни дела срещу тях, според Асоциацията за потребителска информация (VKI).

В Дъблин, нарастващото търсене на електроенергия в комбинация с прекъсванията на електроцентралите оказва значителен натиск върху пазара на електроенергия, констатират авторите на изследването. Две от най-големите електроцентрали в страната, доставящи около 15% от електроенергията в страната са намалили подаването си на енергия, в резултат на спестени дейности по поддръжката през миналата година. В резултат на това доставчиците на енергия непрекъснато повишават цените си от началото на тази година. Вече са обявени и увеличения на цените за декември.

На този фон се наблюдава тенденция към лек спад при цените за крайните потребители във всички скандинавски страни. Това може да се обясни с общата характеристика на тези пазари, разчитащи на висок дял на спот базирани договори, смятат авторите.

В изследването се проследява и вълната от фалити на доставчиците на енергия в цяла Европа, както и наличието на по-малко опции в договорите с потребителите.

При адаптиране към стандартите за покупателна способност (PPS) във всяка държава, картината се променя драстично. PPS е изкуствена обща референтна валута, която елиминира общите разлики в нивата на цените между държавите. Когато се изразяват в PPS, цените на енергията се проявяват по отношение на разходите за други стоки и услуги. Най-ниско коригираните цени на електроенергията за домакинствата са в Берн, Осло, Валета и Хелзинки, а най-силно - в Букурещ, Прага, Берлин и Лондон. Половината от страните от ЦИЕ се оказват с цени на електроенергията, които са относително високи в сравнение с общото ниво на цените в тези страни и над средното за Европа.

Природен газ

Изследването на цената на природния газ в 28 европейски столици за месец ноември показва отново, че най-високата цена досега се плаща от жителите на Стокхолм - два пъти повече от средната европейска цена за крайния потребител и около 1,3 пъти повече от тази на жителите на втория най-скъп град за газ, Копенхаген. Това се обяснява с естеството на шведския пазар на газ - само 95 000 битови клиенти, от които 61 000 ползват изолираната газова мрежа в Стокхолм. Амстердам в момента е третата най-скъпа столица, а Берн понастоящем се измества на четвърто място.

Цените в Стокхолм са 8 пъти по-високи от тези в Будапеща, който е най-евтиният град за газ в ЕС и над 9 пъти, ако се включи Киев.

Най-значителните промени на пазара на природен газ през ноември са както следва:

• 78% увеличение на цените в Берлин;
• 48% скок на цените в Амстердам, поради увеличение на енергийната компонента;
• 42% повишение на цените в Прага, поради нарастване на енергийната компонента;
• 29% покачване на цените в Брюксел, поради поскъпване на енергийната компонента;
• 23% увеличение на цените в Букурещ, поради по-висока енергийна компонента;
• Нарастване на цената с 21% в Атина, поради увеличение на енергийната компонента и енергийните данъци
• 16% увеличение на цените в Берн, поради ръст на енергийната компонента;
• 14% повишение на цените във Виена, поради поскъпване на енергийната компонента и данъците за енергия;
• 13% ръст на цените в Рим, поради покачване на енергийната и разпределителната компоненти;
• 11% увеличение на цените в Мадрид;
• 9% поскъпване на цените в Копенхаген, поради по-висока енергийна компонента;
• 7% нарастване на цените в Дъблин;
• 4% покачване на цените в Париж;
Спад на цените с 6% в град Люксембург, поради намаляване на енергийната компонента;
• 2% намаление на цената в Лондон;
• Понижение на цената с 1% в София, поради намаление на енергийната компонента.

Както отбелязват анализаторите, продължаващата възходяща тенденция на европейските цени за крайните потребители на пазара на природен газ през ноември е по-отчетлива. Това води до големи увеличения и около половината от изследваните столици отново са изправени в положение на рекордно високи цени. По-конкретно, това са Амстердам, Атина, Берлин, Берн, Брюксел, Букурещ, Копенхаген, Дъблин, Мадрид, Париж, Прага, Рим и Виена. Основната причина цените за крайните потребители да се движат нагоре са ниските нива на запълване на газови хранилища. Това в съчетание с увеличеното търсене на природен газ води и до най-високите наблюдавани цени на газа на пазара на едро през изминалия месец ноември тази година.

В докладът се обръща внимание на Букурещ, където цената през ноември е нараснала с 23 % спрямо октомври. Промяната в цената за крайните потребители е още по-значителна като се имат предвид всички месечни увеличения, настъпили през последните месеци, довели до огромен скок на цените с 235% в сравнение с юни 2021 г. Румънското правителство реши да предприеме мерки за временна подкрепа с цел смекчаване на постоянно нарастващите сметки на потребителите. Първоначално, що се отнася до на пазара на електроенергия е определен таван на цената на природния газ на 0,37 леи/kWh, включително ДДС.

Освен това е въведена компенсационна схема за домакинства, отговарящи на определени критерии, за периода от ноември 2021 г. до март 2022 г., като им се предоставя част от тарифата за газ, ако цената надвишава определена граница.

В Берн увеличението на цената на природния газ, което беше над 8% спрямо предходния месец, се очакваше енергийната компания EWB обяви корекции на цените още през октомври, поради по-високите разходи за обществени поръчки.

И накрая, цените на газа се повишиха този месец в Мадрид, което, съчетано с нарастващите разходи за енергия поради цената на едро и нарастващото търсене през наближаващата зима накара Алжир да спре доставките на газ за Испания през един от своите тръбопроводи. Алжир е основният вносител на природен газ за Испания, доставяйки около половината от необходимото синьо гориво за страната.

В резултат на пазарната тенденция, цените в Чешката република за битовите потребители се повишиха рязко. Увеличението на цената на природния газ достига екстремни нива, се цитират в доклада констатациите на Iliana Papamarkou.

По-конкретно цените в Прага през ноември са се увеличили съответно с 8% и 42% за електроенергията и природния газ спрямо предходния месец октомври.

Увеличението е още по-осезаемо в сравнение с ноември 2020 г. като в този случай средното домакинство плаща повече с нас 21% и 57% съответно. Това увеличение е ограничено частично от последващите мерки за облекчаване на клиентите.

Като спешна помощ беше обявено, че през ноември и декември 2021 г. електричеството и газът ще бъдат освободен от данък добавена стойност (ДДС), който преди беше 21%. Правителството също така реши, че домакинствата (и други обекти на потребление, като вилите) също ще бъдат освободени от допълнителни такси.

Отбелязва се също така и отражението на енергийната криза върху доставчиците и в частност фалита на Bohemia Energy с около 900 хил. клиента, които имат 6 месеца, за да изберат нов доставчик на електроенергия, а дотогава са на ДПИ, но това означава, че плащат 6 пъти по-висока цена за електроенергията. Очакванията са, че битовите потребители в лицето на домакинствата ще трябва да преживеят и ново поскъпване през 2022 г. поради ръст на регулираните енергийни компоненти.

По същия начин, както при електричеството, цените на газа по отношение на покупателната способност предлагат много по-различна картина от действителната по отношение на цените. През месец ноември Будапеща, Братислава и люксембург са сред най-евтините градове, коригирани по покупателна способност.

Проучването показва, че за всички европейски столици, средно енергията (спорният компонент на цената) представлява 54% от крайната цена за потребителите на природния газ, разпределението - 22%, енергийните данъци - 8%, а ДДС 16%. В Нидерландия енергийните данъци се използват за стимулиране на поведението на потребителите за използване на електрическа енергия. Още повече от януари 2020 г. енергийният данък за битовите потребители на природен газ е 25%. Целта е да се насърчи използването на електрическо отопление и уреди вместо газ.

Като цяло резултатите показват, че пазарните сили представляват само около половината от цената на крайния потребител, както за електроенергията, така и за газа, докато националните фискални и регулаторни елементи обхващат другата половина чрез тарифите за разпределение, енергийните данъци и ДДС. На места, където енергийната компонента е по-ниска дава стимулът за клиентите да търсят по-конкурентни оферти, заключават от VaasaETT.