Нов механизъм за определяне на минималната работна заплата предлага АИКБ

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) предложи законодателни промени по 51 мерки за борба с недекларираната заетост, като сред основните са изработване и въвеждане на нов механизъм за определяне на минималната работна заплата, промени в социално-осигурителната отговорност на работодателя и работника и връщане на справедливостта и доверието в пенсионно-осигурителната система. Освен промените в нормативните документи, АИКБ представи и Методика за превенция на недекларираната заетост, която е с практическо приложение и е насочена към управление на човешките ресурси.

Битката със сивия сектор

„Целта на днешната кръгла маса е да съберем мнения и реакции най-вече от институциите и организациите, които пряко са заинтересовани от предложенията за законодателни промени и Методиката за превенция на недекларираната заетост. Това ще ни помогне да постигнем баланс между държавните институции, работодателите и синдикатите и да подготвим предложенията за едно по-широко разпространение и популяризиране. Крайната ни цел е да ги превърнем в действащи норми и инструменти. Последните данни, с които разполагаме ни показват, че сивият сектор у нас е 21,5%, при този размер щетите за бюджета възлизат на над 10 млрд. лв. годишно. За АИКБ абсолютно постижима цел е да работим за намаляването на дела на сивата икономика с 5%, което от своя страна би довело да 2,5 млрд. лв. повече приходи“, заяви председателят на УС на АИКБ Васил Велев.

Пакетът от 51 мерки е разделен в три големи групи

като за всяка една мярка е разработено конкретно предложение за институционализиране насочено към компетентните институции и организации.

Първата група има за цел създаване на нормативни и административни предпоставки за ограничаване и превенция на недекларираната заетост. Чрез втората ще се търси повишаване степента на спазване на трудовото и осигурителното законодателство. А последната е с фокус върху повишаването на данъчната дисциплина на населението като цяло, и в частност на работодателите и наетите лица.

„Явлението заплащане в плик е една от най-порочните практики, които лишават работниците от техните права, засягат производителността и качеството на труда, отразяват се негативно на бюджета и пенсионната система. Въпреки последователните и упорити действия за пресичане на тази лоша практика, от която боледува пазара на труда в България, проблемът остава. Правителството предприе комплекс от мерки за изсветляване на икономиката като целта от една страна е да се защитят трудовите и осигурителните права на работещите, а от друга да се създадат условия за лоялна конкуренция между предприятията. Вярвам, че доброто сътрудничество, което сме изградили с АИКБ през годините, ще продължава да дава добри резултати при съвместната ни борба със сивата икономика“, посочи Гълъб Донев, министър на труда и социалната политика.

Какво предлагат бъдещите коалиционни партньори за МРЗ

Направените предложения са насочени към промени в начина на определяне на минималната работна заплата, регулация на нови форми на заетост, облекчаване на процедурите за наемане на работници на еднодневни трудови договори, укрепване на работата на контролните органи и други, посочиха от АИКБ.

Относно минималната работна заплата, при обсъждането на сектор финанси от бъдещите коалиционни партньори в събота, бе договорено тя да се повиши от 650 на 700 от началото на следващата година, като финансовите параметри да бъдат заложени в бюджет 2022 година. Следващата стъпка ще е през 2023та година, когато МРЗ ще ксе определя като процент от средната работна заплата на база данните в НСИ от предходната година.

Вижте още:

До 4.5% бюджетен дефицит и замразяване на ДДС за догодина договориха коалиционните партньори

Георги Ганев: Технологично няма как Бюджет 2022 да бъде приет до края на годината

Необходимост от повишаване на правната култура на населението

Последните изследвания и проучвания, които АИКБ е извършила, показват по категоричен начин, че има необходимост от повишаване на правната култура на населението. Препоръката е да се въведе такава дисциплина както в средните училища, така и в първите курсове на висшето образование, като нивото на преподаване се съобрази с възрастовите групи. Така още в ранна възраст младите хора ще получават достоверни знания за трудовото законодателство, ще са наясно как се извършва наемането на лица и какво включва трудовото и осигурителното законодателство.

„За преодоляване на недекларираната заетост трябва всички участниците в трудовия процес да работят заедно, но работодателите са тези, които трябва да поемат инициативата. За ГИТ е изключително важно обсъжданите предложения да гарантират ефективността на контрол на съответните органи. Средствата, които постъпват от данъци и осигуровки помагат за социалната сигурност на работещите. Апелирам при подготовката на законодателни промени да се търси баланса между гъвкавостта на трудовите и осигурителни отношения и правата на работещите. Считам, че методиката за превенция на недекларираната заетост, ще ни е изключително полезна“, сподели инж. Румяна Михайлова, изпълнителен директор на Главна инспекция по труда.

Методиката за превенция на недекларираната заетост представлява съвкупност от методически инструкции, правила и съвети за прилагането на инструменти за ограничаване и превенция на недекларираната заетост. Основната ѝ цел е да запознае работодателите с потенциалните възможности за прилагането им.

В методиката са описани два типа стратегии и инструменти

 – за браншови организации и такива, приложими за предприятия. Те са конструирани с идеята да бъдат прилагани и лесно адаптирани от компании от всички икономически дейности и браншове. Методиката вече е преминала успешно тестване в 64 предприятия.

Предложенията за законодателните промени и Методиката за превенция на недекларираната заетост са резултат от редица проучвания, интервюта и обсъждания с работодатели, представители на институциите, браншови организации и работници/служители, както и представители на неправителствения сектор.

Предложенията на АИКБ бяха обсъдени с представители на МТСП, НАП, НОИ, НСИ, Агенция по заетостта, Главна инспекция по труда, граждански организации, работодатели и заети лица по време на специално организирана кръгла маса по проект BG05M9OP001-1.051-0001 „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез ограничаване и превенция на недекларираната заетост“ на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.