Руски експерт: Европа сгреши в сметките си и направи „Газпром“ акула на пазара
Цените на газа в Европа, както и преди се колебаят в диапазона от около 1000 долара за 1000 куб м. Котировките са горе-долу на това ниво, ако се съди по фючърсните договори, на които пазарът залага за цялото първо тримесечие, тоест през почти целият отоплителен сезон в Европа. Но и обичайно „по-далечните“ фючърсни договори също отразяват преди всичко настоящото разбиране на ситуацията от участниците на пазара. В повечето случаи, при промяна на настоящата ситуация, тези цени ще се коригират в същата посока като цените на най-близките доставки. Това коментира колумнистът на РИА Новости Александър Собко.
Той отбелязва, че да се дават днес каквито и да се прогнози за газовия пазар е дори по-трудно, отколкото на петролния. На първо място за точността пречи непредсказуемият фактор, свързан с метеорологичната обстановка. На второ, ако се говори за европейския пазар (въпреки че и глобалните цени сега са силно обвързани с LNG), то в голяма степен ще зависи от тактиката на „Газпром“.
Собко напомня, че през последните месеци руският газов гигант последователно е понижавал обемите за резервиране на транзитен капацитет по две от „чуждите“ трасета – украинското и полското. Така, ако по тях в началото на годината са били резервирани около 250 млн. куб м на ден, то през декември е останало само украинското трасе (минимален обем по договор от 109 млн. куб м на ден).
През октомври и ноември „Газпром“ рязко е намалил обема за месечно резервиране и съответно за преноса през полското трасе на газопровода „Ямал-Европа“. Резервиран е бил само една трета от общия капацитет. А за декември изобщо се е отказал от това предложение.
Както е известно, според изискванията на европейския енергиен пазар за резервиране на капацитет за пренос на газ се провеждат търгове, но заради географските характеристики купувачът е един. И той или купува капацитета, да кажем на месечен търг, или не го прави. Но в такъв случай той винаги има възможност да се върне в рамките на ежедневния търг.
Затова, както отбелязва Собко, въпреки „горещите“ заглавия от типа „Газпром“ отказа да резервира капацитет за пренос на газ за еди-какъв си месец привличат внимание, но не гарантира отказът от доставки по трасето, ако е необходимо. Освен това вече през ноември „Газпром“ при ежедневните режими е доказвал доставки по полския участък в малки обеми.
Остава обаче още един немаловажен факто. Цените на дневните търгове са обичайно по-високи, отколкото при резервиране за месец. Това е най-добре видно по украинското трасе. Колумнистът на РИА Новости напомня, че основната ставка на тарифата за транспортиране през територията на Украйна е 32 долара за 1000 куб м.Но при допълнителни (над „задължителните“ 40 млрд. годишно) обемът на тарифите се увеличава. При резервиране на тримесечие – с коефициент от 1,1 за месец – 1,2 и за ден– с коефициент 1,45.
Така се оказва, че цената на транзита на допълнителен обем през Украйна, поръчан на ден е с 11 долара по-висока в сравнение с резервиране за три месеца. И дори при сравнително ниско ниво на цените, да речем 200 долара за 1000 куб м, даже допълнителните 10-15 долара са от голямо значение. В крайна сметка от тези 200 ще се трябва да се плати експортното мито, данъка за добив на полезни изкопаеми, разходи за транспортиране по други маршрути, амортизация, оперативни разходи. А също така ще трябва да се спечелят и пари.
Когато обаче цените са на много по-високи нива, тези 10-15 долара вече нямат ефект върху нищо. А и по полското трасе самото транспортиране е много по-евтино, отколкото през Украйна. Тоест, разликата в цената за резервиране „за един месец“ и „за един ден“ ще бъде още по-ниска. В същото време липсата на месечно резервиране създава на пазара допълнително напрежение и поддържа цените.
Често беше обсъждана връзката за ограничаването на експорта за ЕС с пуска на „Северен поток 2“, но може би, дойде време да се погледне на ситуацията от друг ъгъл ? Руската компания сега се държи по-скоро като пазарен играч: просто изпълнява задълженията си по договорите, намира се при добри пазарни условия и оптимизира обема на доставките, така че да получи максимална печалба.
Колумнистът от РИА Новости подчертава, че „Газпром“ в края на октомври значително е намалил транзита през Украйна, но въпреки това украинската газотранспортна система функционира спокойно. След това, за един ден, на 1 ноември дневните доставки паднаха още по-ниско: общо 56 млн. куб м на ден (равнява се на 20 млрд. куб м газ годишно). Сякаш тествайки възможностите на газотранспортната система за работа при малки транзитни обеми, „Газпром“ скоро върна обемите до „стандартните“ 109 млн. куб м.
На 12 ноември Алексей Милер съобщи, че задълженията на „Газпром“ за транзит на газ през Украйна, през 2021 г. ще бъдат преизпълнени. Това изявление може да се тълкува като планове за рязко увеличение на обемите за транзит през Украйна, въпреки че всъщност те още не надвишават нивото на минималните договорирани обеми.
Въпреки това, както смята Собко, председателят на „Газпром“ не е сгрешил, говорейки за преизпълнение на задълженията.
„Изчисляването на минималния обем на пренос се извършва на дневна база и плащането „качай или плати“ също се изчислява точно Съответно „Газпром“ ще плати на Украйна минималният обем. Но имаше дни, в които „Газпром“ надвишаваше „минимума“, например, още в началото на есента той доставяше не по 109, а по 123 млн. куб м на ден. И тъй като „недостигът“ е някои дни не може да се компенсира с „излишъка“ в други, договорните задължения във всеки случай ще бъдат изпълнени. Дори, ако сега обемите за транзит се окажат под нормата“, отбелязва колумнистът на РИА Новости.
Според данните, както пише Собко, „нулево“ месечно резервиране по полското трасе още не е имало. Вниманието на наблюдателите през декември ще бъде приковано към ежедневните търгове по „Ямал-Европа“, иначе общото ниво на доставките ще се окаже за декември много ниско. През Украйна обемът за транзит сега се осъществява в обем по „качай или плати“.
Накрая малко за това, какво става на глобалните пазари в контекста на дългосрочните баланси по отношение на търсенето и предлагането. Всъщност, доближаването до ръст на дългосрочните предложения е свързано с нови заводи за втечняване. Напомняме, че през февруари имаше инвестиционно решение за строителството на катарски заводи. Но това е по-скоро формалност, тъй като то бе напълно очаквано: катарският LNG е с ниска себестойност, а също така зависи малко от ценовата конюнктура. Но ето, че в края на ноември се появи още едно инвестиционно решение: строителството на втора линия на Pluto LNG в Австралия, наистина само за 8 млн. тона (11 млрд.куб м газ ) годишно.
Но в сегмента на американският LNG, където очакванията и потенциалните обеми са най-високи все още няма инвестиционни решения. Въпреки че има голяма активност: компаниите сключват нови дългосрочни договори (в това число и с Китай), работейки по задачи за намаляване на въглеродния отпечатък от заводите за втечнен природен газ. Но няма ново строителство. Вероятно пречат и нарасналите цени на газа.
Разбира се, оптимизмът за вземането на нови решения за строителството на заводи за втечняване не добавят неудобни въпроси към американските сенатори. Всъщност, на фона на високите вътрешни цени на газа (те са много по-ниски от световните, но почти два пъти над обичайните за САЩ) не за пръв път се чуват гласове, че би било добре да се ограничи експортът на американският втечнен газ, за да се поддържат ниски вътрешно американски цени.