Антон Иванов: Апелът за разработване на нова енергийна стратегия не вдъхва особени надежди поради липсата на обща визия за развитие на сектора

Идеята за избор на стратегия, която залага на развитие с най-ниски разходи е подвеждаща, тъй като най-ниски разходи се постигат, когато има обществена подкрепа за финансиране на определен тип проекти

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
243
article picture alt description

източник: 3e-news.net

Електроенергийната борса предоставя платформи и правила за сключване на сделки между търговските участници и трябва да се посочи, че работи добре. Самият пазар на електрическа енергия е доста по-широко понятие и не трябва да се свежда само до сделките на борсата. България се е ангажирала с въвеждане на пазарен модел, при който свободният пазар е доминиращ и това не следва да се поставя под съмнение. Не трябва да се допуска отново инертният подход при извеждането на стопанските потребители на ниско напрежение на свободен пазар.

Добре е да си припомним обосновките за създаване на БЕХ от 2008 година и да заключим, че ако тази структура не може да допринесе за развитие на голям национален проект, то е по-добре тя да се ограничи до първоначалната си цел за развитие на газовата инфраструктура.

Концепцията за нисковъглеродна икономика в Европейския съюз вече води до промени в енергийния сектор у нас. Но ако говорим за обрат, то това е по-скоро в мисленето, което сега често е доминирано от местно разбиране за незаменимост. Процесите в Европейския съюз са толкова дълбоки, че неизменно ще потопят малките островчета на изключенията, коментира енергийният експерт Антон Иванов.

- Господин Иванов, причините за високите цени на електроенергията на европейския обединен енергиен пазар вече са ясни. Какви обаче може да бъдат последствията от тях?

- Когато проектираме очакванията за ценови равнища на националния електроенергиен пазар следва да отчитаме сигналите, които получаваме от Европейската комисия. На първо място това е предложеният списък от допустими мерки за смекчаване влиянието на високите цени на електроенергията, при което се подчертава настояването да не се правят промени в пазарните правила и да не се отстъпва от постигнатото за либерализация на пазарите. Препоръките са за подпомагане на крайни потребители, но се отхвърлят мненията, че има спекула на пазарите.

Следва да се отчете и есенната икономическа прогноза за ЕС, в която се посочва очакването за понижаване на цените на електрическата енергия към края на 2022 -ра година, но на едно по-високо равнище спрямо периода преди 2020 година.

Така, че ние следва да адаптираме националните политики към новите реалности.

- Ще бъде ли необходимо преразглеждане и продължаване на мерките, задействани от служебното правителство и в каква посока ?

- Предприетите стъпки от служебното правителство имат характер на еднократен акт, но едно редовно правителство би следвало да предприеме допълнителни мерки, които да обхванат период поне до края на зимния сезон.

Добре е новите мерки да бъдат разработени след прилагане на междинен ценови регулаторен преглед, за да се стъпи на актуалното състояние в сектора при планиране на следващи действия.

- Каква е тенденцията, която задават за българската енергетика настоящите цени на електроенергията ? Съответно накъде трябва да върви българската индустрия, така че да не разчита само на помощ от държавата ?

- Енергийният сектор у нас функционира като сложна система от свързани търговски участници. И ако за някои от тях високите цени носят и високи печалби, при други се натрупват значителни загуби. Загуби натрупват и потребители на свободния пазар.

Поради това първостепенната задача сега е да се възстанови баланса по веригата на производство, пренос и разпределение, както и да се определи разполагаемият ресурс, който следва да се използва в подкрепа на потребителите.

В по-общ план, увеличаването на усилията за въвеждане на мерки за енергийна ефективност и използване на ВЕИ за собствени нужди са онези стъпки, които се подкрепят от фондовете на ЕС и от финансовите институции, така че да се ограничи влиянието на ценовите ръстове в бъдеще.

Разбирането за ролята на краткосрочните финансови мерки за икономическо възстановяване след пандемията е обвързано пряко с дигитализацията и зелената енергия, което ще определи интензивен инвестиционен процес в много страни на ЕС през следващите две години. В резултат ще се получи съвместно въздействие на достигнатите високи цени за въглеродни емисии, понижение на цените на природния газ и увеличен дял на ВЕИ след 2-3 години.

- Какви са възможностите за хеджиране на рисковете от страна на бизнеса ?

- Подписването на дългосрочни договори с национални производители е честа практика в Европа за постигане на прогнозируемо ценово портфолио. За това обаче е необходимо да се определят ясни условия, както за участниците, така и за условията за предлагане и купуване, осъществявани на платформата за двустранни договори на Българската независима енергийна борса (БНЕБ).

Разбира се, съществуват възможности за сключване на фючърсни сделки на други борси, но разходите и ангажимента със следене на условията за сключване на изгодни сделки, прави тази опция по-подходяща за големи търговци, отколкото за потребители.

- Господин Иванов, на прага сме на нов парламент. Има надежди за съставяне на ново правителство. Проведени бяха преговори с определени политически сили по отношение на визията през един следващ мандат. Кои са разделителните линии в енергетиката, които трябва да бъдат преодолени ?

- Палитрата на партийните платформи е доста разнородна и определено ще има нужда от сериозни компромиси. Достатъчно е да се спомене предизвикателството за намиране на баланс между нуждата да се правят публични разходи за нови ВЕИ, но и нуждата от публични разходи за запазване на производството на електрическа енергия от въглища.

Разгорещени дебати предизвиква и темата за ядрената енергетика - от настояване за изграждане за два и повече хилядника до отказ от строителство на нови ядрени мощности от 3-то поколение. Постигането на компромиси от рода на "анализиране възможностите за изграждане на нова мощност" не дават ясен мандат на един министър на енергетиката за предприемане на конкретни действия, въпреки че опциите са ясни, а анализите - налични. По този въпрос е необходимо систематизиране на вече наличните анализи и изготвяне на предложение за решение на министерски съвет, а не залагане на условия за отлагане на конкретните стъпки. Следва отново да се подчертае, че сегашните възможности за ефективно надграждане на наличните ядрени мощности следва да се оползотворят в кратък срок, защото няма да са налични след други 5 години.

Дебати има и по усвояване на хидроенергийния потенциал на страната. Тоест, по всички типове генериращи мощности, по които страната ни има технологичен опит и адекватна инфраструктура, има противоречиви позиции. За това пък има съгласие във връзка с децентрализираните енергийни приложения и новите технологии, може би защото те са част от едно все още неясно бъдеще.

На този фон апелът за разработване на нова енергийна стратегия не вдъхва особени надежди дотолкова, доколкото липсва обща визия за развитие на сектора. Тук следва да се подчертае, че идеята за избор на стратегия, която залага на развитие с най-ниски разходи е подвеждаща, тъй като най-ниски разходи се постигат когато има обществена подкрепа за финансиране на определен тип проекти. Така отново се стига до необходимостта от обща национална визия.

- Все пак ние имаме един работещ, макар и млад пазар в сравнение с други европейски държави. Всички говорят за промяна на правила за търговия на електроенергийната борса, за нововъведения, но как трябва да се случат така, че да не нарушат баланса ?

- Електроенергийната борса предоставя платформи и правила за сключване на сделки между търговските участници и трябва да се посочи, че работи добре. Самият пазар на електрическа енергия е доста по-широко понятие и не трябва да се свежда само до сделките на борсата.

Предлагат се редица промени. Част от промените за работа на борсата са технически - например промяна на дължими такси или условия за обезпечения. Част от промените, които се предлагат, не касаят борсата - например правилата за балансиране.

Считам че могат да се развият полезни промени, когато са инициирани в интерес на широки групи потребители, например работа при еднакви общи условия за доставна на електрическа енергия на ниско напрежение. Това би помогнало на голям брой държавни и общински предприятия да провеждат много по-ефективно обществените поръчки за доставка на електрическа енергия и да няма такъв висок процент потребители при най-скъпия доставчик от последна инстанция. Наличието на договори при еднакви общи условия е и задължително условия при прехода на голям брой потребители на ниско напрежение на свободен пазар.

- Трябва ли България да продължи либерализацията на електроенергийния пазар и каква трябва да е първата стъпка ?

- България се е ангажирала с въвеждане на пазарен модел, при който свободния пазар е доминиращ и това не следва да се поставя под съмнение.

Следващите стъпки са в две направления - пазар на едро и свободен пазар на ниско напрежение. За развитие на пазара на едро следва да се промени ролята на НЕК ЕАД като обществен доставчик. Разбира се, предизвикателството за работа с дългосрочните договори остава, но те не пречат например да се премине към продажби през платформите на БНЕБ, от където да се снабдяват крайните снабдители.

Ограничаването на броя на битовите потребители, които са на регулиран пазар, е по-голямо предизвикателство и изисква сериозна подготовка, както по отношение на въвеждането на договори с еднакви общи условия, така и по отношение на определянето на дефиницията за енергийно уязвим потребител. Не трябва да се допуска отново инертния подход при извеждането на стопанските потребители на ниско напрежение на свободен пазар.

- Накъде трябва да тръгне БЕХ ? Време ли е за процес на приватизация на дружества от структурата и защо е това настояване за тръгване от ВЕЦ-овете ?

- Това са все стратегически решения, които следва да са свързани с анализ на разходи и ползи. Сега БЕХ е финансова структура, която обезпечава вътрешен трансфер на средства, но не помага за по-доброто оперативно управление на дружествата, или за тяхното развитие. Добре е да си припомним обосновките за създаване на холдинга от 2008 година и да заключим, че ако тази структура не може да допринесе за развитие на голям национален проект, то е по-добре тя да се ограничи до първоначалната си цел за развитие на газовата инфраструктура.

Въпросът за приватизация на дружествата следва да се разглежда в същата линия - ако е необходимо да се наберат средства за развитие на голям проект за нови мощности, то пускането на дялове на борсата е един оправдан подход. В допълнение, за реализацията на голям проект за нова мощност е много важно да се подобри управлението на предприятията, за което би способствало допускане на инвеститори с миноритарни дялове включително в управлението на държавните дружества.

По отношение на дебата за ВЕЦ-овете в тази светлина, вероятно той е, защото изглежда лесно, но отново е полезно да се прочете, какво спъна приватизацията им в началото на века, преди да се заявяват политически цели.

- Как виждате ролята на КЕВР през един следващ управленски пълен мандат ?

- Въпреки че полето на интервенция на регулатора се стеснява с развитие на либерализацията на пазара, неговата роля остава много съществена - осъществяване на контрол върху свободни пазарни участници, което е по-голямо предизвикателство от това да се прилагат модели за регулиране на цени по цялата вертикала.

Вече стана дума за процеса на излизане на битовите потребители на свободен пазар, където регулаторът играе важна роля, но също така е много важно да се осигури подкрепа и общо ръководство за развитие на децентрализираното производство и потребление. Този дял тепърва прохожда и е поле за развитие на много иновативни технологии и услуги, но тяхната реализация ще остане силно зависима от връзката с централизираните системи. Цялата логика на инвестиционния процес следва да има ясна обвързаност, за да привлече частния капитал в това начинание.

От друга страна, системната и междусистемна свързаност вече е изведена като самостоятелен елемент на концепциите за сигурност на доставките в рамките на ЕС. Работата на националния регулатор в рамките на Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори в Европа е много важна за осигуряването на синхрон на националните планове с общите цели.

И накрая, регулаторът следва да може да съветва институциите в процеса на подготовка на законодателни инициативи, включително като развие капацитет, така че да моделира поведението на пазара при един или друг сценарий, предлаган от министерство на енергетиката.

- Като цяло време ли е за обрат в енергетиката и какви са опасностите от залитане от настоящата ситуация към друга крайност ?

- Концепцията за нисковъглеродна икономика в Европейския съюз вече води до промени в енергийния сектор у нас. Но ако говорим за обрат, то това е по-скоро в мисленето, което сега често е доминирано от местно разбиране за незаменимост. Процесите в Европейския съюз са толкова дълбоки, че неизменно ще потопят малките островчета на изключенията.

Разбира се, националният микс остава приоритет на съответните държави, но с промяната на възможностите за осигуряване на доставките на локално, национално и междусистемно ниво, стратегическият избор за поддържане на съществуващи мощности, или за изграждане на нови големи мощности, вече е подчинен на финансовата логика - какви разходи може да си позволи държавата и, какви инвеститори може да привлече. Не напразно един, на пръв поглед, отвлечен документ като Регламентът за таксономията, предизвиква такъв широк дебат. Предложеният от Европейската комисия документ касае критериите въз основа, на които да се определя кои икономически дейности може да се смятат за екологично устойчиви, и няма забраняващ по същество характер. Но силата да насочи интереса на мощните инвеститори, банки и застрахователи по отношение на едни проекти и да накара същите да оценяват с повишен риск други проекти, е достатъчна да предпопредели посоката на развитие в Европа.

Страната ни не разполага със значителни финансови ресурси за "независимо" развитие, следователно може да избира между това да финансира усилията за максимално дългото поддържане на онова, което има, или да насочи наличните ресурси в посока на привличане на външни инвестиции за развитие.

Интервюто е публикувано първо в dir.bg

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща