Търговците на електроенергия – между такси, графици и администриране. Как да бъде отворена търговията на ток?

Търговците на електроенергия са натоварени със сериозни административни тежести. Те поемаха почти изцяло финансовата тежест за купуване на енергия, балансиране, плащаха при внос на електроенергия такса от 5 %, а за износ на електроенергия 5 евро за МВтч. Наред с това са контролирани от редица институции – КЕВР, КФН, КЗК, АУЕР, които трудно синхронизират действията си и нормативната рамка. С постепенното отваряне на пазара и с осъществяване на обединението на БНЕБ с борсите на съседните пазари се очаква отпадане на част от пречките за регионална интеграция. Но финансово – административните задължения и рисковете в системата остават.

Заради спецификата на българския електроенергиен пазар, това на практика е звеното, което в момента поема най-големите рискове, административна и финансова тежест. Липсата на достатъчно гъвкавост на свободния пазар като цяло в началото на тази година е довело до по-скъп базов товар. Така например се наблюдава 99% по-скъп базов товар през януари 2019 г. , спрямо същия месец година по-рано, според анализ на Асоциацията на търговците на електроенергия в България /АТЕБ/. Цената, по която НЕК продава на регулиран пазар, е 71.71 лв. за MWh, докато цената за базов товар, заедно с плащанията за задължение към обществото, за януари тази година на БНЕБ е била 178.28 лв. за MWh. Това от своя страна е и сред основните причини за връщане на 15 хил. клиента от свободния на регулирания пазар през декември 2018 г. - януари 2019 г.

Търговците на електроенергия са най-важното междинно звено между пазара и потребителите. Тяхната роля е да осъществят връзката между различните производители на енергия и крайни клиенти на свободния пазар. Целта е да осигурят максимално изгодни финансови условия на своите клиенти и в същото време да гарантират сигурност и надеждността на доставките.

Факт е обаче, че те поемат и доста рискове. Търговците на електроенергия трябва да познават много добре профила на всеки консуматор, за да може да осигурят необходимата електроенергия. За тази цел тяхното портфолио трябва да включва микс от различни производители за постигане на балансиране на отклоненията в консумацията от една страна и гъвкавост при цените от друга. Съответно обаче те са тези, които поемат по-голямата част от разходите за балансиране. В същото време спецификата на българския енергиен пазар е натоварила търговците на електроенергия с редица задължения - администрирането и управление на товаровите графици, балансирането, внасянето на мрежови такси, акциз и добавка „Задължения към обществото“. В допълнение има административни процедури, свързани с търговията с електроенергия.

Износът на електроенергия, както и вносът също попадат в обхвата на търговците. Обществото е безжалостно към тях, когато става въпрос за износ на ток, като смята, че от тази си дейност те печелят милиони. Реалността обаче не е такава. Вярно е, че по-голяма част от електроенергията за износ се реализира в чужбина посредством търговците на електроенергия, но това не означава непременно чиста и голяма печалба. Те са тези, които трябва първо да намерят клиенти извън България, но също и с отговорност за осигуряването на трансгранични преносни способности, за да може произведената електроенергия да достигне до купувачите в чужбина. Приходите, в по-голямата си част, обаче отиват в производителите - основно държавните АЕЦ Козлодуй, ТЕЦ Марица Изток 2, НЕК и ЕСО.

От друга страна износът на електроенергия е важна част, тъй като осигурява работа на държавните дружества. Вносът на електроенергия също е в обхвата на търговците.

Към началото на годината търговците на електроенергия в България са около 50. Прави впечатление големият брой на оттеглилите се – 17. Месечните отчети на БНЕБ също дават информация - финансовите резултати за 2017 г. на водещите търговци показват, че условията на българския електроенергиен пазар са доста сложни, динамиката и волатилността на цените затрудняват сложна промяна. Според данните загубата при 6 от водещите търговци за 2017 г. е от порядъка на 66.7 млн. лв. Общият финансов резултат е за 60.6 млн. лв. загуба при водещите 10 търговеца.

Динамиката на цените на БНЕБ след изваждането на свободния пазар на централите с над 4 МВт също има своето значение за стесняването на кръга на търговците. Причината е от една страна по-голямата динамика на пазара, от друга – волативността на цените, особено функцията на предлагане при пазара „ден напред“. Така например малки промени при предлагането в този сегмент водят до големи изменения в цените. Според анализ на Асоциацията на търговците на електроенергия, на кривите на търсене и предлагане за 9 януари тази година сочи, че при 53.7 MWh се наблюдават отрицателни цени. При 303 MWh – цената е до 0.05 евро за MWh.

По отношение на волативност при предлагането става ясно, че 0.8 MWh по-високо количество води до повишение на цената с 69.9 евро за MWh (над 200 %).

 Задължителното продаване/купуване през борсата: големи единични оферти между 85 MWh и 310 MWh.

Високите цени на пазар Ден напред се отразяват във високи цена на балансиращата енергия. Така например през месец декември часовата цена за недостиг достига 1200 лв./MWh, като през последните месеци разходите за балансиране нарастват.

Таксата внос 5% и таксата износ 5 евро за MWh бяха сред най-големите пречки. Резултатите след промените в енергийния закон ще бъдат любопитни за анализ от познавачите на пазара.

Българската независима енергийна борса вече се готви за следващата стъпка от отварянето на пазара и за поемане на по-големи количества електроенергия. Предвид заложените нови изменения в Закона за енергетиката на свободния пазар на електроенергия ще излязат производителите на ВЕИ и високоефективно производство от 1 до 4 MW, а като количество това ще извади на борсата нови допълнителни 1 млн. и 500 хил. MWh. С цел осигуряване на по-голяма гъвкавост се предвижда КЕВР да определя месечна квота на НЕК за работа на регулиран пазар. Освен това е заложено и премахване на таксата достъп.

Предвиждат се и други промени, но основно тези три ще изиграят най-голяма роля за работата на БНЕБ през следващите месеци. Странно бе, че в началото не бе предвидено премахването на таксата за внос.

Казусът с премахването на таксите не е лесен. Според изчисление на БФИЕК, премахването на мрежовите добавки от износа ще намали приходите на ЕСО с около 70 млн. лв., което може да увеличи мрежовите цени за местните потребители. Регулаторът обаче не смята така, защото може да се търсят различни баланси между цените за задължение към обществото и останалата част от разходите по веригата на добавената стойност. Най-големите промени се очаква да настъпят все пак при осъществяване на процесите на обединение на пазарите.

Тогава вероятно несъответствията ще бъдат изгладени.

За да може да се изясни картината, 3e-news се обърна с няколко въпроса към АТЕБ

1. Каква е гледната ви точка (АТЕБ) по отношение на сегашната търговия на свободния пазар, в частност БНЕБ ?

2. Какво пречи за разгръщането на ролята на търговците? Какво би следвало да се промени и как това ще се отрази на пазара ? Необходима ли е промяна и каква в отноенията ви с крайните снабдители ?

Оценката на АТЕБ

През последните години се извършва поетапна либерализация на енергийния пазар в България. Стъпка в правилната посока беше създаването на Българска независима енергийна борса (БНЕБ), но последвалото въвеждане на задължителна продажба за производителите на електроенергия единствено през борсата ни отдалечи от модела на функциониране на развитите европейски пазари. Задължителната търговия през БНЕБ изключи останалите канали за покупка и продажба, които използваха търговците, като брокерски екрани, онлайн платформи, двустранна търговия и др. По този начин пазарът на електроенергия се централизира при предлагането, което до известна степен превърна търговци и потребители в ценово приемащи.

Пречка пред свободната търговия, която виждаме в сегашния модел е невъзможността всеки регистриран на БНЕБ участник да търгува с всеки друг на сегмента Централизиран пазар за двустранни договори. Напомняме, че на този сегмент борсата не е страна по сделките и за да могат двама контрагенти да търгуват помежду си те трябва да имат сключен Стандартизиран договор за покупко-продажба на електрическа енергия (СДППЕЕ). При липса на СДППЕЕ пазарите участници не могат да осъществяват сделки помежду си. Неучастието на клирингова къща е друг фактор, който оказва влияние при търговията на БНЕБ. Вече станахме свидетели на сделки, при които се надвишават финансовите лимити на участници, нещо, което не би трябвало да бъде възможно. При евентуално въвеждане на клирингова къща подобни сделки няма как да бъдат реализирани. Друга положителна промяна, ще бъде възможността всички регистрирани участници да търгуват помежду си, тъй като борсата чрез на клиринговата къща ще бъде страна по сделките. Особеност на БНЕБ са договорите сключвани от една страна между борсата и участниците и от друга между самите участници. Тези договори са подготвени от БНЕБ и директно реферират към правилата за работа на борсата. БНЕБ предпочете собствени договори пред широко използваните в Европа рамкови договори, изготвени от Европейската федерация на енергийните търговци. При промяна в правилата на борсата се изменят съответно и договорите. Тук отбелязваме, че правилата и тарифите на БНЕБ се определят едностранно от борсата без да подлежат на одобрение от КЕВР или друга институция. Подобна свобода не е характерна за другите монополни дружества в сектор Енергетика. И понеже споменахме тарифите, те са значително по-високи от тези на другите борси в Европа и в пъти надвишават тези в Румъния, която е другата страна възприела модела на задължителна търговия през борса.

От стартирането на БНЕБ през 2016 отчитаме отделни периоди, най-вече през зимните месеци, с трайно увеличение на цените на електроенергията. Характерното за тях е, че има малко предлагане на дългосрочни продукти (месец, тримесечие, шестмесечие, година) за периода и търговците закупуват голяма част от необходимата им електроенергия единствено през спот пазара (пазар ден напред - ПДН). Той от своя страна се характеризира с висока волатилност – големи изменения на цените на часова или дневна база и следователно трудна прогнозируемост. Липсата на възможности за предварителна покупка води до изключително високо търсене на електроенергия на пазар ден напред, което при недостатъчно предлагане резултира в осезаемо повишаване на цените.

Към момента задължителната търговия през БНЕБ възпрепятства търговците от използването на други канали за оптимизиране на своите покупки и продажби. Все по-популярни стават предлаганите договори на крайни клиенти, при които цената се определя на база постигнатите цени на ПДН за предишния ден, плюс малък процент за услугата по закупуване и доставка. Подобна практика не стимулира търговците активно и ефективно да управляват своето портфолио. Тя по-скоро прехвърля ценовия риск от търговеца към крайния клиент. Подобни договори станаха факт след въвеждането на задължителна търговия през БНЕБ и след като много търговци фалираха или се оттеглиха от пазара поради високата непредвидимост на постиганите цени. В този период над 17 търговеца бяха отстранените, фалираха или се оттеглиха от пазара, други ограничиха своята дейност, а трети временно не се занимават с търговия с електроенергия.

За да могат търговците пълноценно да изпълняват своята роля, е удачно да им бъде предоставена достатъчна свобода за избор на канали и средства за търговия. Всякакви ограничения, рестрикции и ненужни регулации вредят на пазара, възпрепятстват пълноценната работа на търговците и не позволяват на крайните клиенти да се възползват напълно от предимствата на либерализирания пазар. При освобождаване на търговията от страна на предлагането ще се увеличат платформите за покупка, които ще бъдат в конкуренция помежду си, производителите ще имат стимул да оптимизират и да предлагат продукти отговарящи на търсенето, а борсата ще изпълнява основната си роля в организирането на спот пазар и пазар в рамките на деня. Друг съществен момент са таксите върху износа и вноса на електроенергия, възпрепятстващи пазарно обединение (market coupling) със съседни страни. Тяхното отпадане би улеснило трансграничната търговия и възможностите за внос и износ на електроенергия. Подобни мерки ще спомогнат за интегрирането на българския пазар в единния вътрешен европейски енергиен пазар.

Друга съществена промяна е удачно да се случи при предлагането и по-специално предлагането на дългосрочни договори за продажба на електроенергия. Договорите за продажба на крайни клиенти обикновено са за срок от 12 месеца. Типичният товаров профил на клиент включва базов товар и пиков товар. Търговецът на ток се стреми да закупи срочни договори за базов товар и пиков товар, които в съвкупност да са възможно най-близо до товара на агрегираните договори за продажба. По този начин търговецът ще може да осигури електроенергия и ценова предвидимост за крайния си клиент за дълъг период. Проблем е, че след 2014 г. на пазара на едро не се предлагат срочни договори за пиков профил (дневна енергия - доставка в интервала 8-20 ч.). Това лишава търговците от възможността да подсигуряват продажбите си със срочни покупки. При липсата на срочни покупки на пиков профил, единствения начин за покупка на пиковата енергия остава спот пазарът, където цените са изключително волатилни и непредвидими. За да се постигне ценова стабилност, трябва на пазара на едро да има адекватно предлагане на договори за пиков и базов товар с различна продължителност, 12м, 6м, 3м, 1м, и т.н. Само в такава пазарна среда добросъвестният търговец може да извършва успешно така нареченото управления на портфейла, което има за цел стабилни цени за крайните клиенти и възвръщаемост за търговеца.