Очакване: Екстремните цени на електроенергията ще се задържат и ЕК трябва да е по-активна за намиране на решения

След като има общ европейски енергиен пазар, мерките също трябва да са общи

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
321
article picture alt description

Енергийната криза показа, че проблемът с високите цени - както на газа, така и на електроенергията, е общ за всички страни на Европейския съюз. А европейските проблеми изискват решение на общоевропейско ниво. Не на национално. Няма как да има общ европейски енергиен пазар, ако всяка страна си взима сама решения на национално ниво. Когато енергийният пазар е общ, трябват и общи решения. Европейската комисия трябва да е по-активна. Така главният икономист на Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков очерта възможността за намиране на изход от ситуацията с високите ценови нива на електрическата енергия, а и на газа, в рамките на уебинар "Ценови нива и обединение на пазарите".

Екстремните цени на електроенергията, според нашите очаквания ще се задържат поне до март месец, коментира от своя страна изпълнителният директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори - БФИЕК, Ивайло Найденов. Той аргументира прогнозата си с нагнетяването на природен газ в газохранилищата в период на високи стойности и запазващия се висок ръст на производството на електроенергия от газ. И изрази надежда компенсациите, активирани от служебното правителство от 110 лв. за MWh да продължат и до края на зимата.

Ще направим всичко възможно за предлагане на нови продукти, ангажира се от своя страна изпълнителният директор на Българската независима енергийна борса - БНЕБ, Константин Константинов.

От Асоциацията на търговците на електроенергия остават с недоумение как във време на енергийна криза и високи цени се предприемат стъпки за промяна в правилата за търговия с електроенергия, които водят до ново повишение на цените.

На практика експертите, участниците в пазара и бизнесът в България се обединиха около не само по отношение на причините за енергийната криза, но и по възможностите за намиране на решение.

Разделянето на две ценови зони

Явлението, върху което от доста време бизнесът обръща внимание е разделянето на европейския енергиен пазар на две ценови зони. В резултат на това, както е известно, се получават периоди с разлика между цени в Германия и България от над 100 лв. за MWh.

"Преди се наблюдаваха тесни места на границата на Унгария, Словакия и Австрия и доста често Югоизточна Европа остава като ценови остров с по-високи цени. Така на практика Европа се разделя на две ценови зони. Въпросът е дали България и съседните страни работят за решаването на този проблем, постави въпрос Ивайло Найденов от БФИЕК. Защото, както се изрази той, при едно такова разделяне е трудно да се говори за обединен европейски електроенергиен пазар.

"Без достатъчно преносни способности не може да се каже, че споделяме еднакво дефектите и ефектите от тези политики", смята той.

Важно е дали едни цени са близки със съседните пазари и дали има разлика между тях, междусистемната свързаност е от особено значение, коментира от своя страна и председателят на АТЕБ Мартин Георгиев. По думите му, от междусистемната свързаност зависи и възможността за пренос на излишната енергия от по-скъпата енергийна система към по-евтината, за да се получи един вид изравняване на цените. Между Западна Европа, Централна Европа и Югоизточната част съществува една бариера - унгарският пазар, където съществува "недостатъчен капацитет, за да се пренесе (грубо казано) евтина енергия към нашия регион".

Проблемът с междусистемната свързаност не бе подминат и от главния икономист на Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков. "Традиционно енергийните потоци текат от север на юг. В някои летни месеци имаме известно обръщане. Миналата година при пандемията това беше тотално различно, но тази година видяхме в сравнение с предкризисните нива, че износът на електроенергия на България към Румъния, Сърбия и Македония е по-висок, отколкото към Гърция и Турция. Това е очаквано явление предвид интегриране на пазарите. Просто Централна и Западна Европа "изсмуква" всякаква енергия, която може да намери, предвид по-високите цени, но това обръщане на енергийните потоци поставя допълнителни въпроси, както за междусистемната свързаност, за конкурентоспособността, така и за търговията. Това са въпроси от европейско естество. ЕК казва, че това всяка страна трябва си решава поотделно, но може би не е най-доброто решение", коментира експертът.

Според коментарите излиза, че в ръцете на ЕСО е и разширяването на преносния капацитет към Гърция и Румъния, а това е заложено и в десетгодишните планове на системния оператор. Отговор обаче как точно да се реши разделянето на двете ценови зони на този етап няма. Това от своя страна оставя доста актуална възможността за по-високи цени в региона на Югоизточна Европа за неопределен период, което естествено се отразява не само на индустрията, а и на милиони потребители в тази част на континента.

Цени и проблеми на бизнеса

"Ние не сме енергоемки. Ние сме енергоинтензивни. При нас самите технологични процеси изискват огромно количество енергия. Затова логиката за нас е да се купи товар на дългосрочен договор, за да се "закове" и доставката и цената", обясни изпълнителният директор на БФИЕК. В този смисъл той постави въпроса за възможностите за дългосрочно договориране на количества електроенергия, така че да има предвидимост. В тази връзка той заяви, че едно от предложенията е и за създаване на "отделен сегмент за индустрията" (на БНЕБ), като уточни, че в момента се прави анализ дали това е възможно да се случи и как.

Последните предложени промени в Правилата за търговия с електрическа енергия пък се оказаха проблем за АТЕБ. Административната намеса по отношение на разбиването на балансиращите групи ще има отрицателен ефект и ще доведе до по-високи цени на енергията, а това е нещо безпрецедентно, особено в условията на енергийна криза с високи цени, смята председателят на асоциацията Мартин Георгиев.
Практиката за обединение на балансиращите групи в България е основният инструмент за намаляване на високите разходи за балансираща енергия, които в България са на доста високи нива спрямо съседни страни и по-развити пазари, коментира в изложението си той.

"По наши оценки не по-малко от 80 процента от клиентите, които се снабдяват от балансиращия пазар са членове на такива групи. Административната забрана за обединения на такива групи всъщност по наши преценки, анализи и симулации ще доведе до доста на брой отрицателни ефекти и ще засегне повече участници, както потребители, така и ВЕИ производители. Основно по административен път ще се увеличат количествата небаланс, които се плащат в системата, без да се увеличат реално разходите на ЕСО за управление на системата. По административен път ще бъдат раздробени тези небаланси и възможността за тяхното нетиране, което се случва в обединените балансиращи групи. Това съответно ще доведе и до по-високи цени за участниците, което ще стигне до крайните потребители и ще увеличи цената за тях".
"Друг ефект, който ни притеснява е, че ще намалее конкуренцията между доставчиците. Защото за по-малките доставчици в момента, всъщност възможността да са конкурентни на пазара е да има конкурентни нива на разходите за балансиране. Това да предлагат конкурентни цени се дължи на факта че са членове на обединени балансиращи групи, където се намаляват разходите. Ако бъдат раздробени, тези малки участници ще имат всъщност висока цена за балансиране, поради малките си портфолиа и съответно автоматично ще отпаднат от пазара, което ще доведе до концентрация в няколко големи доставчика. Не смятаме че това е от интерес за пазара, тъй като ще доведе до една форма на естествен монопол и разбира се, не смятаме че една такава промяна е удачна, тъй като нарушава търговската свобода.

За участие на пазара трябва да има минимални ограничения, минимални регулаторни намеси на пазара и да се остави да се саморегулира на база на предимствата на различни стратегии за участие", заяви Георгиев.

В търсене на решения

Високите енергийни цени не са само проблем на България, но и на всички страни в Европейския съюз. Затова решението не може да е само на национално ниво. В това бе категоричен главният икономист на Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков.

"Проблемът се получава тогава, когато покупателната способност и конкурентоспособността на икономиката изостават. Тоест те се увеличават по-бавно, отколкото се увеличават енергийните цени, което в крайна сметка води до известен дисбаланс", обясни той. В тази връзка направи разлика между компании, чиято продукция е с висока добавена стойност и при тях повишението на цената на електроенергията няма да е проблем, докато за "дейности с по-ниска добавена стойност очевидно ще имат проблем, тъй като там конкуренцията очевидно е повече при ценовите нива, отколкото като качество на услуга".
"Допълнителен проблем се появява в зависимост и от това къде работят самите компании", допълни той като направи разлика между това дали става въпрос за подизпълнител към голяма компания или не. "Ако това обаче е конкуренция на ниво цени, историята е съвсем различна и тогава влиянието на тези високи енергийни цени върху конкурентоспособността на самите компании като цяло се променя", сочи изводът на експерта.

"Номинално увеличение на цените има различно значение при различните индустрии, различните икономики. Предвид структурата на нашата икономика виждаме по-сериозен натиск на тези цени върху крайното производство, което създава допълнителен проблем. Европейската комисия казва - всяка страна е свободна да осигури мерки. Да, но по-бедните страни се характеризират и с индустрии, които са със сравнително по-ниска добавена стойност, и възможностите са по-ограничени. Получава се един затворен кръг, от който е трудно да се излезе. Всичко това поставя и под въпрос цялостната интеграция на пазарите, свързването на различните пазари, междусистемните връзки, доколко всяка страна е свободна да изнася електроенергия, доколко могат да се налагат едностранни ограничения, което си е сериозен риск", смята Калоян Стайков.

В тази връзка той коментира и пазара на Полша, където наистина се регистрират и наблюдават по-ниски цени, но който, както става ясно, поставя и редица въпроси. От една страна за междусистемната свързаност, от друга - за ролята на базовите централи, а и поражда опасения от залитане в неправилна посока. Калоян Стайков, дори отиде по-далеч и съвсем основателно в предположенията си, че "в голяма степен поставя под въпрос и това, че може да има единен европейски пазар, в който имаме различно производство на различни системи (понеже той е толкова свързан, че електроенергията безпроблемно тече навсякъде и всъщност няма да има проблеми за това нещо и съответно концепцията за базови генерации просто ще изчезне). Мисля, че тази криза показа, че това не е точно така, а дори и да е така няма да е толкова лесно да се постигне", смята той.

Калоян Стайков бе доста критичен и в коментара си по отношение на ролята на дългосрочните договори за електроенергията и газа и спот търговията. "От години Европа дава предимство, дава тежест на спот пазара, а от друга страна иска да използва газа за преходно гориво, което е добре, но когато няма гарантирани цени този преход може да излезе много скъп. Това се отнася и за електроенергията, където има сериозен проблем заради диспропорциите", смята той.

"Ако сме научили нещо от развитието на енергийните пазар, както в Европа, така и в САЩ това е, че няма решение, което да работи навсякъде. Тоест трябва да се търси решение съобразено с националните особености, а не на модел, който да не работи.

Проблемите за енергийната криза вече са известни, но ако се търси решение, то трябва да е на европейско ниво, защото ако се остави на всяка страна може много лесно да се стигне до такива като в Испания, които впоследствие бяха преосмислени", коментира той. По думите на експерта, очевидно е, че настоящите решения на ЕК не работят. Но изходът, бъдещите стъпки трябва да са на европейско ниво, защото залитането в една или друга посока може да е в ущърб.

След като има общ европейски енергиен пазар, мерките трябва да са общи. ЕК трябва да е по-активна и да работи за целия ЕС, а не всяка страна да си решава проблемите едностранно, категорични са експертите.
С обединението на електроенергийния пазар на българска и румънска граница завърши и процеса на европейското обединение. Анализът на БНЕБ сочи - свързването нито с Гърция, нито с Румъния е причина за високите цени. То повишава ликвидността на борсата и конкуренцията при участниците, но не диктува цените. Разбира се, има варианти и възможности, по които енергийната борса в България трябва да се съобрази.

Препоръката за връщане на затворения екран "Непрекъсната търговия" (част от сегмент Двустранни договори) се очаква да бъде обсъдена отново. Въпросът, както става ясно обаче не е в броя на екраните за търговия на БНЕБ, а в това колко бързо могат да се стиковат различните страни по практични решения за бизнеса, за да може да се усети някакво реално облекчение от страна на индустрията, малкият и среден бизнес и съответно крайните потребители, които като цяло понасят цялата тежест на безпрецедентно високите цени на електроенергията.

Облекченията обаче не са решаване на проблемите, а както става ясно обединеният европейски електроенергиен пазар има такива. Сега на ход е Европейската комисия.

Текстът е публикуван първо в dir.bg

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща