България се представя по-добре от Германия в развитието на мрежата си от бързи зарядни за електромобили

Зеленият преход в транспорта изисква зареждането на е-колите да е толкова лесно и удобно, колкото посещението на бензиностанция, казва шефът на АСЕА

Е-мобилност , Зелен преход
Кристиан Костурков
492
article picture alt description

Източник: pixabay

Макар всеобщото схващане да е, че страната ни изостава от европейските нива на разпространение на електрическата мобилност, се оказва, че в някои отношения сме доста напред дори от лидерите на ЕС. Едно от тях се оказва, че е делът на бързите зарядни станции (над 22 киловата) спрямо общия брой. И дори да звучи изненадващо, фактите показват, че в това отношение България изпреварва значително средноевропейските нива, а в същото време държавите членки, които са пред нас, са по-малко от пръстите на едната ръка.

Според анализ на Асоциацията на европейските автомобилни производители (АСЕА) в целия ЕС от 9 зарядни станции за електромобили едва 1 е от т.нар. бързи. По-конкретно към края на 2020 г., за когато са налични последните данни, в 27-те държави-членки има инсталирани общо 224 237 такива устройства. От тях обикновените са 199 250 , а бързите - 24 987, което означава, че делът им е 11.1%. В България обаче той е 39.2 на сто. Или иначе казано от 194 инсталирани зарядни станции за е-коли 76 са за бързо зареждане. Така в процентно отношение страната ни заема престижното 5-о място, като пред нас в класацията са единствено Естония, Чехия, Литва и лидерът Латвия. По-конкретно естонците разполагат с 176 бързи и 223 бавни зарядни станции или делът на първите е 44.1%. При чехите той е 50.8 на сто, съответно бързите дори са повече като брой от бавните – 610 срещу 590. Такова положение се наблюдава и при литовците, които имат 74 бавни и 100 бързи, чийто дял е 57.5%. А в Латвия вече нещата са наистина много впечатляващи. Там от общо 291 зарядни станции за електромобили бързите са 235 или 80.8 на сто.

Заемайки петото място в ЕС по този показател, България изпреварва със значителни темпове най-богатите държави в Общността, където и електрическата мобилност е най-развита. Така например в Германия 16.4% от зарядните станции за бързи. Което потвърждава и думите на Мартин Заимов от Българската асоциация електрически превозни средства, който по време на участието си в международния форум „Зеленият преход – решения и предизвикателства за България“, организиран от Dir.bg и 3eNews, подчерта как в много отношения нашата страна е по-напред от Германия в развитието на електрическата мобилност. Той даде пример как у нас почти не се дават субсидии за закупуване на електормобили и от 3000 такива само 30 са купени чрез схема за подкрепа, докато в Германия се купуват предимно със субсидии. Другият му пример бе как в при германците на всеки 10 електрически коли се пада по една зарядна станция, докато при българите за зареждане на една се „борят“ само 6 електромобила. А от данните на АСЕА става ясно, че изпреварваме Германия и по дял на бързите зарядни станции, за които все по-активно се говори и на които се залага да разрешат проблема с пътуванията с коли на ток на дълги разстояния, за които ще има нужда от дозареждане на батерията някъде по пътя.

Оказва се, че в това отношение изпреварваме сериозно не само Германия, а и още над 20 държави в ЕС. Във Франция делът на бързите зарядни е едва 8%. А при лидера по разпространение Нидерландия, където към края на 2020 г. са били инсталирани общо 66 665 зарядни за електромобили, бързите са нищожните 3.6%, макар като брой никак да не са за пренебрегване - 2 429.  

Ако се сравним със съседните ни държави-членки, също показваме по-добри резултати по отношение на дела бързи зарядни станции. Макар и след нас, в Румъния той не е много по-малък – 35.7%. Но пък в сравнение с много по-богатата Гърция и двете държави са значително по-напред, тъй като при южните ни съседи едва 8 на сто от зарядните станции са бързи, които са доста малко и като брой – само 22. Вярно е и че както северната, така и южната ни съседки имат повече зарядни – съответно 493 и 275. Но в Румъния населението е 3 пъти по-голямо спрямо това в България, а в Гърция – 1.5 пъти. Погледнато от този ъгъл излиза, че българите разполагат с повече зарядни за електромобили и от румънците, и от гърците, на глава от населението.

Друг интересен момент в анализът на АСЕА е, че източноевропейските държави определено изпреварват западните в развитието на бързата зарядна инфраструктура. Като изключения могат да се посочат единствено Испания с 28.7% дял на бързите зарядни станции, Ирландия с 25.7 на сто, Португалия с 20% и донякъде Дания и Австрия с техните дялове от съответно 17.1 и 16.7 на сто. Любопитен факт е също, че богатият Люксембург е в дъното на класацията, където от общо 1061 зарядни станции само 10 са бързи, което представлява дял от едва 0.9%.

Според АСЕА изследването показва наличието на два проблема с развитието на зарядната инфраструктура за електрически превозни средства в ЕС. От една страна не само има явна липса на достатъчно зарядни устройства в Общността спрямо заявките на политиците за прогресивно увеличаване на електрическите превозни средства, но много малка част от зарядните устройства могат действително да зареждат превозните средства с приемлива скорост.

От друга страна Организацията бие тази тревога, тъй като националните правителства и Европейският парламент подготвят своите позиции относно Регламента за инфраструктурата за алтернативни горива (AFIR), предложен от Европейската комисия през юли. Документът е и основен компонент от европейския климатичен пакет „Fit for 55“, който включва и нови цели за емисиите от транспорта.

„За да убедим повече граждани да преминат към електромобили, трябва да премахнем всички проблеми, свързани със зареждането им“, коментира генералният директор на ACEA Ерик-Марк Уитема. Според думите му хората трябва да виждат много зарядни устройства в своята ежедневната среда. И те трябва да бъдат бързи и лесни за използване, а не на шофьорите на електромобили да се налага да чакат на опашки за ток.

„Зареждането с електричество трябва да бъде толкова удобно и просто, колкото зареждането с гориво днес. За съжаление предложенията в Регламента не са достатъчно амбициозни, за да се постигнат целите. Нещо повече, той е напълно несъвместим с предложените нови цели за CO2 за автомобилния сектор“, предупреждава Уитема.

В тази връзка ACEA призовава европейските институции да увеличат значително предложените към момента в рамките на AFIR цели, чрез което да се гарантира, че Европа ще може да изгради гъста мрежа от инфраструктура за зареждане с електричество и алтернативни горива, включително достатъчен брой устройства за бързо зареждане във всяка държава-членка на ЕС до 2030 г.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Е-мобилност:

Предишна
Следваща