Едва 3.8% ръст на българската икономика за 2021 година прогнозира Европейската комисия

Очаква се годишната инфлация да се ускори до 2.4% тази година и да нарасне до 2.9% през следващата

Икономика / Анализи / Интервюта
Георги Вулов
563
article picture alt description

Снимка: архив 3e-news/БТА

Европейската комисия понижи значително прогнозата си за икономическия растеж на България за 2021 година до 3.8 процента, спрямо очакванията за нарастване от 4.6 на сто през юли. Това сочат есенните икономически прогнози на Комисията, публикувани днес. Затова пък за 2022 година прогнозата се запазва до ръст на БВП от 4.1 процента, но за следващата 2023 година Комисията отново забавя очакванията си за растеж на икономиката до 3.5 процента.

В частта за България, от ЕК посочват, че през първата половина на 2021 г. икономическото възстановяване в България е било възпрепятствано от висока икономическа несигурност и ограничителни мерки, наложени заради Covid-19. Износът на инвестиции и услуги остава потиснат, докато вътрешното потреблението и износът на стоки са допринесли положително за съвкупното търсене. Тези два фактора, в съчетание с прилагането на Плана за възстановяване и устойчивост, са насочени към стимулиране на икономическия растеж през следващите две години. Фискалните стимули остават силни през 2021 г.

От 2022 г. бюджетният дефицит се очаква да се стесни. Ниските нива на ваксиниране и високите цени на енергията представляват краткосрочни предизвикателства за възстановяването.

Според документа от Брюксел, икономиката на страната ни се е свила с 4.4 на сто през 2020 година и като аргумент се посочва, че възстановяването се отлага заради предизвикателствата в краткосрочен план, свързани с ниската степен на ваксинация и високите цени на енергията.

След бързото съживяване през третото тримесечие на миналата година, реалният БВП на страната остана приблизително непроменен до средата на 2021 година. Инвестиционната активност продължи да е в застой през първата половина на 2021 година, ограничена от все още високата несигурност. Износът на услуги укрепна донякъде, но остана доста под пълния капацитет.

Краткосрочните показатели сочат около 40 процента по-малко пристигащи чуждестранни туристи през пиковия сезон юли-август. Макар секторът за настаняване да компенсира частично недостига на чуждестранно търсене чрез привличане на местни посетители, както броят на наличните легла, така и степента на заетост бяха доста под обичайните нива, констатират от Брюксел.

След подкрепящата фискална политика от 2020 г. държавното потребление e продължило да допринася за съвкупното търсене през първата половина на тази година.

Анализаторите на ЕК припомнят, че в отговор на нарастването на случаите на коронавирус, от 21 октомври е въведен сертификат за COVID-19 за посетители и работещи на обществени места. Предвид ниските нива на ваксиниране в страната ни, от Брюксел очакват тези ограничения да оказват натиск върху частното потребление в продължение на няколко месеца, докато се постигне гладко функциониране на новия режим и по-висока степен на ваксиниране.

Главното предупреждение

Поскъпването на електроенергията и храните ще подкопае покупателната способност на домакинствата с ниски доходи. В същото време увеличението на социалните трансфери и пенсиите през настоящата и следващата година трябва да компенсира ефекта от по-високите цени върху бюджетите на домакинствата. Засилването на потребителското търсене се очаква да продължи на фона на стегнатия пазар на труда, високото потребителско доверие и силната кредитна активност. Износът на стоки ще расте успоредно с външното търсене, докато при услугите възстановяването ще е по-постепенно, прогнозира ЕК.

Има риск от низходящо преразглеждане на прогнозата предвид това, че въвеждането на сертификата за COVID-19 може да се окаже недостатъчно, за да ограничи нивата на заразяване и приспособяването към новото нормално може да отнеме повече време, предупреждават още от Брюксел. Освен това въздействието на по-високите цени на енергията върху общата инфлация и следователно върху частното потребление може да се окаже по-силно от очакваното.

Пазарът на труда постепенно ще се стабилизира

След първоначален скок в началото на пандемията от COVID-19, сезонно коригираното ниво на безработица в България се стабилизира на около 5.5 процента от юни 2020 година, констатира Комисията. Паралелно процентът на участие на пазара на труда е спаднал средно с около 1 процентен пункт от началото на кризата. Правителствените схеми за запазване на работни места са изиграли значителна роля за минимизиране на загубата на работни места, позволявайки временен преход към схеми за краткосрочна работа.

През следващите две години се очаква благоприятната икономическа перспектива да затегне пазара на труда, като равнището на безработица постепенно ще спадне до 4,6 процента през 2022-а и 4,4 процента през 2023 година. В същото време връщането на пълен работен ден и прогнозираното засилване на темповете на активност ще облекчат частично натиска върху пазара на труда и върху заплатите. Очаква се ръстът на заплатите да остане висок - 9 процента догодина и 7.9 през 2023 година.

Инфлацията ще се ускори

Инфлацията, измерена по хармонизирания индекс на потребителските цени, се ускори рязко през второто и третото тримесечие на 2021 година заради по-високите цени на енергията и непреработените храни. Сезонното поскъпване на туристическите услуги е било по-слабо изразено, което е спомогнало за ограничаване на общата инфлация при услугите. Очаква се годишната инфлация в България да се ускори до 2.4 процента през 2021 година и да нарасне до 2.9 процента през 2022 година на фона на високите цени на енергията и техните вторични ефекти. След това инфлацията ще се забави до 1.8 процента през 2023 година, тъй като се очаква тези ефекти да изчезнат.

Фискалните стимули остават високи

Дефицитът на консолидирания държавен бюджет се прогнозира да бъде 3.6 процента от БВП за 2021 година. Подобрението спрямо дефицита от предходната година (4 процента от БВП) се дължи главно на статистически корекции, уточняват от ЕК. Фискалните стимули са останали високи през 2021 година, след като правителството удължи спешната подкрепа за домакинствата, бизнеса и здравния сектор и въведе нови мерки за подкрепа на уязвимите групи, се подчертава в частта от есенната прогноза на ЕК за България.

Очаква се възстановяването на данъчните приходи да компенсира въздействието върху дефицита от все още силния растеж на разходите. Предвижда се дефицитът да намалее през 2022 година, тъй като повечето от спешните мерки ще бъдат прекратени и се планират по-големи постъпления от ЕС, включително по механизма за възстановяване и устойчивост (RRF), за финансиране на по-голямата част от прогнозното увеличение на държавните инвестиции. Очаква се държавният дълг да бъде около 26.7 процента от БВП през 2021 година и да остане около това ниво след това.

Да припомним, че вчера правителството одобри информацията от Министерство на финансите за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на КФП за деветмесечието на 2021 г.

Вижте още: 1 067,8 млн. лева бюдежетен излишък за деветте месеца на годината одобри правителството

От него става ясно, че бюджетният излишък е над 1 млрд. лева, а размерът на фискалния резерв към 30.09.2021 г. е 10.12 млрд. лв.

ЕС: От възстановяване до експанзия

Така определят анализаторите на Европейската комисия очакванията си за економиката на страните-членки на ЕС. Според тях, икономиката на ЕС се възстановява от рецесията заради пандемията по-бързо от очакваното, тъй като домакинствата са отговорили на подобряващата се епидемиологична ситуация и постепенното облекчаване на мерките за ограничаване с нарастване на разходите, което доведе до ръст на частното потребление в ЕС до 3.3% на тримесечие (при 3.5% в еврозоната) през второто тримесечие на 2021 г. Възстановяването на икономическата активност е широко, като всички компоненти на вътрешното търсене допринасят положително за възстановяването на БВП от 2.0% (2.1% в еврозоната).

През лятото икономиката на ЕС си възвърна нивото от преди пандемията

Икономическите показатели показват, че през лятото растежът е продължил, подкрепен също и от възобновяването на пътуванията в рамките на ЕС, което е от полза за определени туристически региони на ЕС. Прогнозираният темп на растеж от 2.1% за третото тримесечие – потвърден от предварителната бърза оценка на Евростат, позволи на ЕС като цяло на практика да намали разликата с нивото на продукцията си преди пандемията и да премине от възстановяване към експанзия.

Нарастващите цени на енергията, най-вече за природния газ и електроенергията, също се очаква да намалят инерцията на растежа в краткосрочен план. След рязък спад през 2020 г., цените на енергията се повишиха с бурни темпове през последния месец и сега са над нивата преди пандемията. Високите цени на енергията на едро си проправят път към цените на дребно за домакинствата и производителите, макар и в различна степен и темпове в различните страни, с потенциално въздействие върху потреблението и бизнес инвестициите.

Растежът в ЕС: 5% (2021), 4.3% (2022) и 2.5% (2023)

Въпреки тези нарастващи насрещни ветрове се очаква ЕС да продължи да се разширява през останалата част от годината, като постига темп на растеж от 5.0% за 2021 г. като цяло (както в еврозоната), с 0.2 процентни пункта по-високо от очакваното в предишната лятна прогноза.

През 2022 г. движещите сили на повторното отваряне трябва да изчезнат, докато тесните места в доставките се разхлабват и цените на енергията намаляват. Очаква се растежът да бъде подкрепен от подобряващ се пазар на труда, все още високи спестявания, благоприятни условия за финансиране и пълното разгръщане на Фонда за възстановяване и устойчивост (RRF). Затова се предвижда икономическата активност в ЕС да нарасне със солидни 4.3% (същото като в еврозоната) през 2022 г., преди да се забави до 2.5% (2.4% в еврозоната) през 2023 г. До началото на 2023 г. се очаква реалният БВП да се доближи до стабилен растеж, който икономиката трябваше да следва преди пандемията.

Пълният текст на есенната прогноза на ЕК може да бъде прочетен тук!

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща