Домакините в Глазгоу настояват за споразумение с по-високи амбиции за намаляване на емисии до 2022 година

Британските домакини на конференцията на ООН за климата COP26 в Глазгоу предложиха на страните да повишат амбициите си за намаляване на емисиите на парникови газове до следващата година в проект за политическо решение, което ще бъде договорено през следващите три дни.

Предложението подчертава загрижеността на експертите и активистите по климата, че има огромна разлика между настоящите национални обещания и бързото намаляване на емисиите, необходимо, за да се предотврати накланянето на света в пълна климатична криза, пише Reuters.

Първият проект на политическото решение, който Организацията на обединените нации пусна в сряда сутринта, призовава страните да „преразгледат и засилят целите за 2030 г. в техните национално определени вноски, ако е необходимо, за да се приведат в съответствие с целта на Парижкото споразумение до края на 2022 година. 

Казано по-просто, това би принудило страните да поставят по-строги цели за климата през следващата година – ключово искане от страни, които са най-уязвими към въздействието на изменението на климата.

Държавите се съгласиха съгласно Парижкото споразумение да ограничат глобалното затопляне до доста под 2 градуса по Целзий над прединдустриалните нива и да се опитат да го ограничат до 1,5 градуса по Целзий.

Учените казват, че преминаването на прага от 1,5 градуса би довело до значително по-драстично повишаване на морското равнище, наводнения, суши, горски пожари и бури от тези, които вече се наблюдават - като някои въздействия потенциално ще станат необратими. Цели острови и крайбрежни градове може да изчезнат под вода, а някои части на света да се превърнат в пустини.

Проектът също така призова страните да ускорят усилията си да спрат изгарянето на въглища и постепенно да премахнат субсидиите за изкопаеми горива, основно за въглищата, петрола и газа, които произвеждат въглероден диоксид, основният фактор за изменението на климата, причинено от човека.

Според Хелън Маунтфорд, вицепрезидент в Института за световни ресурси изричното споменаване на въглища, нефт и газ е напредък спрямо предишните срещи на върха за климата. 

Дипломатите ще натиснат клаксона в сряда, за да се опитат да договорят окончателен текст навреме за края на двуседмичната конференция в петък. То няма да бъде правно обвързващо, но ще носи политическата тежест на близо 200-те държави, подписали Парижкото споразумение от 2015 г.

Международната екологична организация Грийнпийс отхвърли проекта като неадекватен отговор на климатичната криза, като го нарече "учтиво искане страните вероятно да направят повече през следващата година".

Кой ще плати сметката?

Изследователската група Climate Action Tracker (CAT) заяви във вторник, че всички подадени досега национални обещания за намаляване на парниковите газове до 2030 г., ако бъдат изпълнени, ще позволят температурата на Земята да се повиши с 2,4 градуса от прединдустриалните нива до 2100 г. - значително, но малка стъпка от текущата траектория от 2.7 градуса.

Проектодокументът напомня на страните, че за да спрат затоплянето на планетата над критичния праг от 1,5 градуса, глобалните емисии на парникови газове трябва да спаднат с 45% до 2030 г. спрямо нивата от 2010 г., за да спрат нарастването им до 2050 г.

Съгласно националните обещания за климата, представени на ООН досега, емисиите ще бъдат с 14% над нивата от 2010 г. до 2030 г.

Проектът изисква от държавите да представят по-амбициозни ангажименти през следващата година, но не потвърждава дали това ще стане ежегодно изискване - потенциално оставяйки решението за бъдещата среща в Египет, който ще бъде домакин на следващата конференция на ООН за климата.

Текстът също така избягва исканията на по-бедните страни за гаранции, че богатите страни, чиито емисии на парникови газове са до голяма степен отговорни за изменението на климата, ще предоставят много повече пари, за да им помогнат да се справят с изменението на климата и да намалят емисиите на CO2.

Проектът "призовава" развитите страни да увеличат спешно помощта, за да помогнат на страните да се адаптират към климатичните въздействия и казва, че повече финансиране трябва да бъде под формата на безвъзмездни средства, а не заеми, които натоварват бедните нации с повече дългове. Но проектодокументът не включва нов план за доставка на тези пари.

Богатите страни не успяха да изпълнят обещанието, дадено през 2009 г., да дават на бедните 100 милиарда долара годишно за финансиране на климата до 2020 г., а сега очакват да го изпълнят с три години закъснение. Това нарушено обещание накърни доверието и накара бедните нации да търсят по-строги правила за бъдещо финансиране, смятат от неправителствената организация.