Близо 90 страни се присъединиха в Глазгоу към целите на САЩ и ЕС за намаляване на метана

Близо 90 държави се присъединяват към усилията, ръководени от САЩ и ЕС, за намаляване на емисиите на мощния парников газ метан с 30% до 2030 г. спрямо нивата от 2020 г., пакт, насочен към справяне с една от основните причини за изменението на климата. 

Meтaнът ce зaдъpжa пo-ĸpaтĸo в aтмocфepaтa oт въглepoдния диoĸcид, нo e 80 пъти пo-мoщeн пo oтнoшeниe нa пapниĸoвия eфeĸт. B peзyлтaт нa тoвa нaмaлявaнeтo нa eмиcиитe нa гaз, зa ​​ĸoйтo ce cмятa, чe e пpичинил 30% oт глoбaлнoтo зaтoплянe oт пpeдиндycтpиaлнитe вpeмeнa, e eдин oт нaй-eфeĸтивнитe нaчини зa зaбaвянe нa ĸлимaтичнитe пpoмeни.

Глoбaлният aнгaжимeнт зa мeтaнa, ĸoйтo бe oбявeн зa пъpви път пpeз ceптeмвpи, ceгa пoĸpивa eмиcиитe oт двe тpeти oт cвeтoвнaтa иĸoнoмиĸa. Cpeд нoвoпoдпиcaлитe e Бpaзилия - eдин oт пeттe нaй-гoлeми eмитeнти нa тoзи гaз, oбpaзyвaщ ce в peзyлтaт нa xpaнocмилaтeлнaтa cиcтeмa нa ĸpaвитe, в oтпaдъцитe oт дeпa и пpи пpoизвoдcтвoтo нa нeфт и гaз. Tpи oт ocтaнaлитe – Kитaй, Pycия и Индия – нe ca ce пoдпиcaли, Aвcтpaлия също зaяви, чe нямa дa пoдĸpeпи oбeщaниeтo.

Китай, Русия, Индия, Австралия не са подписали споразумението

Това напрактика прави споразумението непълно и поставя под съмнение изпълнението на заложените цели от всички страни, след като напрактика най-големите емитери не съгласяват с предложенията на САЩ и ЕС.

Обещанието, предложено от САЩ и Европейския съюз, е насочено към намаление с 30% спрямо нивата от 2020 г. Изпълнението на тази цел би могло да намали глобалното затопляне с 0,2°C до средата на века. Това може да звучи малко, но може да направи огромна разлика в тежестта и честотата на екстремните метеорологични явления. Метанът, според Междуправителствения панел по изменение на климата, представлява около една четвърт от цялата топлина, уловена в атмосферата от прединдустриалната ера. Това прави намаляването на нейните емисии основен компонент от декарбонизацията на енергийния сектор.

Атмосферните нива на метан са се повишили със 150% през последните два века. За сравнение, глобалните нива на CO2 са се повишили с около 50% за същия период. Темпът на нарастване на метана се ускори през последните 50 години, като нефтената и газовата индустрия имат най-голям принос.

„Измерванията на парниковите газове са като плъзгане в автомобилна катастрофа: бедствието става все по-близо и по-близо, но не можете да го спрете“, каза Юан Нисбет, професор по земни науки в Кралския университет Холоуей в Обединеното кралство. „Особено тревожна е крайността нарастване на метана - най-силният ръст в рекорда за измерване."

Метанът е един от най-лесните и евтини климатични проблеми за решаване, тъй като отстраняването на течове не изисква огромен напредък в технологиите. Това също е газ, който може да се улавя или съхранява под земята - и да се продава като основен компонент на природния газ, чиято цена нарасна през последните месеци.

Една от ключовите констатации от забележителния доклад на IPCC през август беше, че хората вече са изпомпали достатъчно парникови газове във въздуха, за да затоплят планетата с около 1,5°C, въпреки че наблюдаваното затопляне е около 1,1°C. Това е така, защото се отделят замърсявания с фини частици чрез изгарянето на изкопаеми горива, оето всъщност има охлаждащ ефект. По този начин, постепенното спиране на използването на въглища, нефт и газ може да има краткосрочен ефект на затопляне - нещо, което намаляването на метана може да смекчи, ако намаленията се правят едновременно.

Глобалният залог за метана остава под въпрос

За разлика от COP21 в Париж през 2015 г., световните лидери не се срещат на COP26 в Глазгоу, за да подпишат голямо споразумение. Вместо това те се опитват да гарантират, че споразумението, подписано в Париж, ще бъде приложено на практика, насочвайки света към ограничаване на глобалното затопляне в идеалния случай под 1,5°C. Ето защо един от най-значимите дебати ще бъде глобалният залог за метана.