Ще станем ли свидетели на една от най-важните сделки в Глазгоу- глобално споразумение за намаляване на метана?

Близо 90 държави се присъединяват към усилията, ръководени от САЩ и ЕС, за намаляване на емисиите на мощния парников газ метан с 30% до 2030 г. спрямо нивата от 2020 г., пакт, насочен към справяне с една от основните причини за изменението на климата. 

Администрацията на американския президент Джо Байдън във вторник ще разкрие план за намаляване на емисиите на парниковия газ метан в цялата страна, като се започне с нефтени и газови кладенци, тръбопроводи и друга инфраструктура като част от по-широката си стратегия за борба с изменението на климата.

Докато лидерите на срещата на върха на ООН по въпросите на климата в Глазгоу, разказват как да овладеят катастрофалните нива на глобалното затопляне, една от най-важните сделки се извършва в кулоарите. Ще станем ли свидетели на глобално обещание за намаляване на метана на Конференцията на страните- COP26?

Глобалното обещание за метан – колективен ангажимент за намаляване на емисиите на мощния парников газ с 30% до 2030 г. – е подписано от повече от 80 държави досега, представляващи повече от две трети от световната икономика. Това е може би най-голямото нещо, което правителствата могат да направят, за да поддържат жива целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива, разказват анализаторите.

Метанът се разгражда бързо и действията могат да имат моментален охлаждащ ефект

Метанът улавя повече от 80 пъти повече топлина, отколкото същото количество въглероден диоксид през първите две десетилетия в атмосферата. Но той се разгражда бързо, което означава, че предприетите действия могат да имат почти незабавен охлаждащ ефект върху температурата на Земята.

Обещанието, предложено от САЩ и Европейския съюз, е насочено към намаление с 30% спрямо нивата от 2020 г. Изпълнението на тази цел би могло да намали глобалното затопляне с 0,2°C до средата на века. Това може да звучи малко, но може да направи огромна разлика в тежестта и честотата на екстремните метеорологични явления. Метанът, според Междуправителствения панел по изменение на климата, представлява около една четвърт от цялата топлина, уловена в атмосферата от прединдустриалната ера. Това прави намаляването на нейните емисии основен компонент от декарбонизацията на енергийния сектор.

Атмосферните нива на метан са се повишили със 150% през последните два века.

Атмосферните нива на метан са се повишили със 150% през последните два века. За сравнение, глобалните нива на CO2 са се повишили с около 50% за същия период. Темпът на нарастване на метана се ускори през последните 50 години, като нефтената и газовата индустрия имат най-голям принос.

„Измерванията на парниковите газове са като плъзгане в автомобилна катастрофа: бедствието става все по-близо и по-близо, но не можете да го спрете“, каза Юан Нисбет, професор по земни науки в Кралския университет Холоуей в Обединеното кралство. „Особено тревожна е крайността нарастване на метана - най-силният ръст в рекорда за измерване."

Но все още много от най-големите емитери на метан не са

подписали глобално споразумение за намаляне на метана.

САЩ и ЕС представляват двата най-големи потребители на природен газ, така че всички усилия, които те полагат за ограничаване на течовете в рамките на техните вериги за доставки, могат да имат огромен въздействащ ефект.

ЕС трябва да предложи законодателство тази година, което вероятно ще се справи с емисиите на метан, генерирани от доставчиците. САЩ работят по регулации, които ще налагат такса за метан на производителите на петрол и газ от цели 1500 долара на тон.

Но на другия полюс са Китай, Русия и Индия, които заедно генерират около една трета от емисиите на метан.

Според САЩ Русия прояви известен интерес към глобални усилия за решаване на проблема с метана и подчерта, че новият газопровод „Северен поток 2“ до Германия ще бъде един от най-чистите досега.

Да се ​​ангажираш с благородна цел е едно, но да се придържаш към нея е друго, особено когато метанът е изключително труден за откриване и измерване. През последните години сателитните изображения се превърнаха в ключов стълб при откриването на мащабни изхвърляния от тръби, депа и станции за съхранение. Събития със свръхемисии бяха идентифицирани в Русия, Иран, Туркменистан и Австралия - страни, които не са подписали обещанието.

Все пак тези мега-изпускания представляват само около 10% до 15% от замърсяването с метан от индустрията за изкопаеми горива, според геоаналитичната фирма Kayrros SAS. Сателитите са по-малко умели в улавянето на по-малки течове поради изискваните по-високи разделителни способности и им е по-трудно да откриват емисии през ветровитите дни. Също така има значителни пропуски в данните за екваториалните региони, където облачността е по-висока.

Това трябва да се промени до 2030 г. Планира се изстрелване на нов клас спътници, за да се разшири покритието и да се подобри прецизността при измерване на емисиите.

Метанът също може да бъде забелязан на нивото на Земята от стандартна за индустрията инфрачервена камера. Открити са непрекъснати течове от съоръжения по целия континент, като например в Румъния и Обединеното кралство, но не може надеждно да изчисли количеството, изхвърлено в небето.

Метанът е един от най-лесните климатични проблеми за решаване-

не изисква огромен напредък в технологиите

Метанът е един от най-лесните и евтини климатични проблеми за решаване, тъй като отстраняването на течове не изисква огромен напредък в технологиите. Това също е газ, който може да се улавя или съхранява под земята - и да се продава като основен компонент на природния газ, чиято цена нарасна през последните месеци.

Една от ключовите констатации от забележителния доклад на IPCC през август беше, че хората вече са изпомпали достатъчно парникови газове във въздуха, за да затоплят планетата с около 1,5°C, въпреки че наблюдаваното затопляне е около 1,1°C. Това е така, защото се отделят замърсявания с фини частици чрез изгарянето на изкопаеми горива, оето всъщност има охлаждащ ефект. По този начин, постепенното спиране на използването на въглища, нефт и газ може да има краткосрочен ефект на затопляне - нещо, което намаляването на метана може да смекчи, ако намаленията се правят едновременно.

 За разлика от COP21 в Париж през 2015 г., световните лидери не се срещат на COP26 в Глазгоу, за да подпишат голямо споразумение. Вместо това те се опитват да гарантират, че споразумението, подписано в Париж, ще бъде приложено на практика, насочвайки света към ограничаване на глобалното затопляне в идеалния случай под 1,5°C. Ето защо един от най-значимите дебати ще бъде глобалният залог за метана.