Конференцията COP26: Световните икономики между възможните и невъзможни компромиси за справяне с климатичното бедствие

ООН призова богатите страни да помогнат на по-бедните държави да се справят с климатичните промени преди да е станало твърде късно

30 окт 2021

2317

Източник: ООН

Какво означава Конференцията COP26 и защо е толкова важна за всеки от нас?

Конференцията на ООН по изменението на климата събира лидери от всички държави по света, за да се постигне съгласие по начините за засилване на глобалните действия за преодоляване на кризата, свързана с климата. Преди почти 30 години световните лидери се събраха за първи път, за да предприемат колективни мерки във връзка с изменението на климата. Тогава ООН прикани държавите да подпишат конвенция по изменение на климата, чрез която всяка държава да се ангажира с намаляване на емисиите на парникови газове. Оттогава държавите, подписали Конвенцията се срещат всяка година, за да обсъдят напредъка по целите, които са си поставили. Поради пандемията от COVID-19 през 2020 г. не беше проведена такава среща.

COP буквално означава „конференция на страните“ по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК). COP 26 е 26-ата среща на страните по Конвенцията, чийто домакин ще бъде Обединеното кралство в партньорство с Италия.

Но какво означава COP 26 за всеки от нас? От решенията на световните лидери зависи живота ни през следващото десетилетие, каква енергия ще ползваме, как ще опазваме околната среда, за да запазим планетата. За да се изпълнят целите обаче са важни малките стъпки на всеки от нас, да избираме винаги онези действия, които пазят природата чиста.

Лидерите на близо 200 държави по света се събират от 31 октомври до 12 ноември в Глазгоу, Обединеното кралство, за да обсъдят въпросите за изменението на климата.

Има сериозен риск Конференцията за климата, която започва в неделя в Глазгоу, да не даде желаните резултати, предупреди само дни преди старта на най-голямата среща на световните лидери генералният секретар на ООН Антониу Гутериш. Лидерите на богатите държави трябва да направят повече, за да помогнат на по-бедните да се справят с климатичното бедствие. „Виждаме опасно равнище на недоверие“ между развитите и развиващите се страни, коментира Гутериш. Според генералният секретар на ООН тези различия трябва да бъдат стопени, за да има светът шанс за справянето с климатичните промени.

Лидерите на Г-20 се събират преди срещата в Глазгоу. Гутериш ги призова да отпуснат повече средства за тях чрез Международния валутен фонд. По думите му, рисковете произлизат от съперничеството между големите държави.

Само дни преди срещата Програмата за развитие на ООН съживи изчезналите видове, използвайки Computer-generated imagery (CGI), като част от кампания, която се фокусира върху вредните ефекти от субсидиите за изкопаеми горива. (ВИДЕО)

(Може да видите видеото и най-долу в текста)

На срещата страните ще разгледат напредъка на ангажиментите си по Парижкото споразумение от 2015 г.. Тогава страните се разбраха да задържат глобалното затопляне значително под 2°C над прединдустриалните равнища. Те обявиха, че ще положат усилия за ограничаването му до 1,5°C. В рамките на Парижкото споразумение 195 държави се договориха да представят национално определени приноси (НОП), които представляват техните индивидуални цели за намаление на емисиите.

Още преди края на 2020 г., ЕС представи своята дългосрочна стратегия за намаляване на емисиите и актуализираните си планове в областта на климата, като се ангажира да намали емисиите на ЕС с най-малко 55% до 2030 г. спрямо 1990 година. ЕС е водещата сила в борбата срещу изменението на климата.

Какъв е залогът за COP 26? Все още не изпълняваме климатичните цели

Според учените задържането на глобалното затопляне под 1,5°C е най-добрият начин за спасяване на планетата от опасните последици от изменението на климата. Въпреки това, с покачването на глобалните температури светът е далеч от постигането на тази цел. От най-новия обобщаващ доклад по РКООНИК, публикуван този месец, става ясно, че със сегашните НОП целите на Парижкото споразумение не се постигат. Това създава вероятност глобалното затопляне да достигне опасното равнище от 2,7°C, с изключително вредни въздействия, които застрашават живота на Земята.

Според последния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) глобалното затопляне предизвиква големи, в някои случаи необратими, изменения на режима на валежите, на океаните и ветровете във всички световни региони. В ЕС и по света се наблюдават по-чести и по-интензивни екстремни метеорологични явления като горещи вълни, наводнения и горски пожари. Крайно наложително е да се предприемат действия срещу изменението на климата.

COP 26 предоставя безпрецедентна възможност световните лидери да действат заедно и бързо, за да ограничат повишаването на температурата и изменението на климата.

На срещата на COP 26 се очаква държавите да спазят своите ангажименти по Парижкото споразумение. Това са да поемат ангажимент за по-амбициозни цели за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 година, да обсъдят мерки за адаптиране към неизбежните последици от изменението на климата, да увеличат финансирането на борбата с изменението на климата, по-специално за развиващите се страни.

ЕС иска да бъде пример, но не може да действа сам

ЕС иска да бъде за пример и да играе водеща роля в глобалната борба срещу изменението на климата. През годините ЕС прие някои от най-напредничавите законодателни актове в областта на околната среда в света и постигна предишните си цели за намаляване на емисиите. Тази година ЕС поднови амбициите си в областта на климата като пое ангажимент за намаляване на емисиите с най-малко 55% до 2030 г. и превърна тази цел в правно задължение в цялото европейско законодателство за климата.

Изменението на климата обаче е глобална заплаха и ЕС не може да действа сам. По време на COP 26 ЕС иска да насърчи и други страни да засилят ангажиментите и действията си за намаляване на емисиите и да увеличат усилията за адаптиране, за да бъдат постигнати целите на Парижкото споразумение. Най-големите замърсители на въздуха са Китай, САЩ, ЕС, Индия, Русия, Япония.

Като най-голям донор на международното финансиране на борбата с изменението на климата, ЕС изпълнява ангажимента си да предоставя финансиране на развиващите се страни, за да им помогне да се справят с последиците от изменението на климата. Общата цел от Париж е да се мобилизират 100 милиарда щатски долара годишно до 2025 г. Приносът на ЕС e над една четвърт от целта, а председателят на ЕК Урсула Фон дер Лайен наскоро обяви отпускането на още 4 милиарда евро от бюджета на ЕС до 2027 г. Сега обаче другите партньори трябва да повишат усилията си и да покрият текущия недостиг от близо 20 милиарда щатски долара. Финансирането на действията за климата е от решаващо значение за подкрепата на уязвимите общности, на които трябва да се помогне да се защитят и да създават растеж в една чиста икономика. ЕС приканва другите развити държави да дадат своя принос в подкрепа на развиващите се страни.

На срещата на COP 26 ЕС ще бъде представляван от Съвета и Европейската комисия. Делегацията на ЕС ще бъде съставена от служители на Съвета и Комисията и ще се ръководи от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и министър-председателя на Словения Янез Янша като изпълняващ председателството на Съвета на ЕС.

Шест години след приемането на Парижкото споразумение ЕС ще преговаря също така с другите страни за постигането на още по-амбициозни цели в Глазгоу.

ЕС вече е съкратил емисиите си с 31 на сто

Европейският съюз е световен водач в действията за климата, като от 1990 г. насам вече е съкратил емисиите си на парникови газове с 31 %, при условие че икономиката му е нараснала с над 60 %. Посредством Европейския зелен пакт, представен през декември 2019 г., ЕС повиши допълнително амбициите си в тази област. ЕС пое ангажимент да постигне климатична неутралност до 2050 г. Тази цел стана правно обвързваща с приемането и влизането на Европейския закон за климата през юли 2021 г. В Закона за климата се установява и междинна цел за намаляване на нетните емисии на парникови газове най-малко с 55 % до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г. През декември 2020 г. целта за 2030 г. бе обявена пред РКООНИК като НОП на ЕС по Парижкото споразумение. За да бъдат изпълнени тези ангажименти, през юли 2021 г. Европейската комисия представи пакет от предложения в областта на климата, енергетиката, земеползването, транспорта и данъчното облагане за намаляването на нетните емисии на парникови газове най-малко с 55 % до 2030 г.

Ще си поставят ли страните по-амбициозни цени в Глазгоу?

Разнопосочните сигнали от най-големите замърсители

Президентът на САЩ Джо Байдън иска да покаже на конференцията на ООН за климата в Глазгоу, Шотландия, че Съединените щати се завръщат в борбата срещу глобалното затопляне. Но продължаващият „пазарлък“ в Конгреса относно законодателството за постигане на целите му в областта на климата заплашва да подкопае това послание на световната сцена. Байдън се надяваше да представи законодателство, предназначено да изпълни обещанието на САЩ за намаляване на емисиите на парникови газове с 50-52% до 2030 г. в сравнение с нивата от 2005 г., като се стреми да даде пример, който да насърчи други нации да предприемат смели и бързи действия за защита на Земята.

От друга страна в четвъртък стана ясно, че следващият голям замърсител Китай затвърждава позициите си в дългосрочен план да стане въглеродно неутрален до 2060 г. Но в кратки срокове до 2030 г. ще отбележи пик на емисиите на въглероден диоксид преди 2030 г.. На срещата в Глазгоу Китай няма да бъде представена от президента Си Дзинпин, а ще се включи водещия преговарящ за климата, Си Женхуа. Въпреки че може да се похвали с най-големия капацитет за възобновяеми източници в света, Китай сега страда от сериозна енергийна криза и призова въглищните централи да увеличат производството. Това вероятно ще увеличи потреблението на въглища в краткосрочен план, макар Китай да планира да намали използването на въглища от 2026 година.

Президентът на Русия Владимир Путин също няма да се включи на COP26 лично, но пък планира да говори на преговорите чрез видеовръзка. Той заяви, че иска Русия да бъде въглеродно неутрална не по-късно от 2060 година.

Макар високите заявки, Европа очаква още по-високи ангажименти от лидерите на Русия и Китай, каквито не се очаква да се представят на Срещата на върха COP26 в Глазгоу. Това поставя под съмнение резултатите от срещата. Русия ще настоява горите, атомните централи и водноелектрическа енергия да бъдат признати за екологични проекти на срещата на върха по климата COP26, каза министърът на околната среда Александър Козлов, цитиран от Reuters.

И на фона на все по-големите цели, които ЕС си поставя за отказ от въглищата до 2050 година, в Азия продължават да строят електроцентрали, които изгарят въглища.

Очаква се общото световно потребление на въглища да нарасне, водено от ускоряването на използването им в Южна и Югоизточна Азия, където проектите в процес на изграждане ще повишат капацитета за изгаряне на въглища съответно със 17% и 26%.

Ще има ли по-амбициозни цели в Глазгоу и за какво ще се споразумеят световните лидери, ще стане ясно в следващите седмици.