ЕК ще продължи да търси изход от високите цени на енергията, но България засега остава извън обхвата на мерките

Срещата на енергийните министри от Европейския съюз не стигна до конкретни мерки, които да постигнат намаление на цените на електроенергията и природния газ. Очакванията бяха завишени, а и форматът не предполагаше ефективност. Това бе по-скоро дискусия, в която шефовете на европейските енергийните ведомства да се ориентират и, ако могат, да заимстват идеи за националните си пазари, които са доста различни.

В действителност ЕК събра различните становища на едно място - от идеята на Испания за закупуване на общи количества газ, през тази на Франция за разделяне на цените на електричеството и газа, до непоколебимото становище на 9 от страните, че пазарът не трябва да се пипа. България остана малко по-назад и, разбираемо, в сферата на прехода и на липсата на смелост да се вземат работещи решения на държавно ниво.

Българското предложение, както съобщиха от Министерство на енергетиката, е единствено за създаване на временна европейска рамка за държавни помощи, заради настоящата криза с цените на електроенергията.

Липсата на конкретни решения и стъпки сега не означава, че Европейската комисия няма да продължи в търсенето на общоевропейски решения. Напротив, още в средата на декември се очаква поредната среща на високо ниво. Конкретните стъпки ще бъдат насочени към ликвидиране на спекулациите на пазара на газ на ЕС, който е и основен източник за ръста на цените, съобщи еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсон.

По-важното е, че България остава извън начертаните от Европейската комисия мерки за облекчаване на гражданите си от високите цени на тока и газа, от една страна заради регулирания пазар и от друга- заради липсата на мерки при актуализация на бюджет 2021. Факт е, че още когато се приемаше актуализацията, енергийната криза вече бе стъпила здраво в Европа и България.

Европакетът с мерки за подкрепа на бизнеса и гражданите на национално ниво

Европейската комисия в средата на октомври представи пакет от мерки, които страните от ЕС могат да използват за подкрепа на гражданите и компаниите си, като решенията се взимат на национално ниво. Сред тях е предвидено и предоставяне на финансова помощ за потребители, които се справят трудно със заплащане на сметките си.

Незабавните краткосрочни мерки в този пакет включват препоръки към правителствата на страните членки за предоставяне на ограничена целева финансова подкрепа на най-уязвимите слоеве от населението и на компаниите.

В средносрочен план ЕК се ангажира да провери енергийните пазари на ЕС за спекулативни практики и прикани страните от ЕС да обмислят различни начини за реформиране на пазарите на газ и електроенергия, включително възможността за създаване на газови резерви в ЕС под общоевропейски контрол, както и възможността за съвместни покупки на газ от държавите от Общността.

В дългосрочен план мнението на ЕК е, че само преходът към алтернативна енергия ще реши всички енергийни и климатични проблеми на общността.

Срещата на енергийните министри

Трябва да продължим да гарантираме, че европейският енергиен пазар трябва да е свободен от спекулации и манипулации, каза еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсон. По думите й, ЕК вече е упълномощила регулатора на пазара на електричество и газ да направи анализ с цел "идентифициране на спекулативни тенденции", които според Брюксел "са основен източник на покачване на цените".

"Имаме ясен мандат от лидерите на ЕС да използваме всички инструменти за решаване на кризата. Европейската комисия (ЕК) представи пакет от мерки, сега трябва да насърчим работата в тази посока. Необходимо е да защитим потребителите и бизнеса", каза тя. Енергийните министри по думите й са обсъдили и инструментите за реагиране на кризата, представени от Европейската комисия на 21-22 октомври.

Резултатите от възможни реформи на енергийния пазар на ЕС ще има обаче едва след няколко години. "Предложението то Европейската комисия средносрочни мерки (за реформа на енергийния пазар) трябва да започнат да работят още сега, независимо че резултати може да се появят едва след няколко години, а не през следващите седмици", каза Симсон.

Оказа се обаче, че Европейската комисия е в затруднение, а и май не разглежда достатъчно равнопоставено алтернативните източници на енергия. Поне това пролича от декларация на седем от Асоциациите за възобновяема енергия, които се почувстваха пренебрегнати.

"ЕК не знае как да бъде постигнато отделяне на цените на електричеството от цената на газа на пазара в ЕС, тъй като това е свързано с много рискове", призна еврокомисарят Кадри Симсон. Тази инициатива бе предложена от група страни начело с Франция. Испания пък поиска нещо още по-детайлно - разделяне на цените на електроенергията, произведена от възобновяеми източници от тази, получавана чрез газови инсталации и потенциално създаване на паралелни пазари.

"Засега не е ясно как реално ще работи система различни цени в зависимост от различни източници на енергия", заяви еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсон.

Всъщност резултатът от всички срещи и препоръки досега води до извода - кризата не е структурна, а се дължи на временни фактори. Зад това становище на практика застават поне 9 от държавите с декларацията си в която заявяват ясно "пазарът да не се пипа".

Точно на обратната позиция, ако се съди по предложенията, са Испания и Франция.

Дългосрочните мерки

Въпреки че все още няма ясни доказателства, че алтернативна пазарна рамка би осигурила по-ниски цени на електроенергията, ЕК ще възложи на Агенцията за работата на енергийните регулатори (ACER) оценка на ползите и недостатъците на настоящата дизайн на пазара на едро на ток, наред с други възможности за справяне със ситуации на изключителна нестабилност на цените. От регулаторите ще се поиска предварителна оценка на ситуацията на пазара на ток, за което ACER да докладва до средата на ноември, заявиха в средата на октомври от ЕК.

Всъщност изборът не е чак толкова богат. Както по-рано обясниха от Института за енергиен мениджмънт, алтернативата на пазарния модел - борсови цени, пазар "ден напред" e т.нар. модел Pay-as-Clear, който има дългосрочни ползи, създава доверие в инвеститорите и насърчава инвестирането в нови мощности. В краткосрочен план обаче предлага неприемливо високи цени. Тоест, този модел няма да доведе до спад на цените на електроенергията.

Това по своята същност е по-важната част за България, предвид ангажимента на страната да осъществи пълна либерализация на електроенергийния пазар до 2025 г. Защото подготовката започва от лятото на 2022 година и ще касае потреблението, поведението на пазара и сметките на всеки един жител в страната.

Следващата среща на държавните глави на ЕС е планиран за 16 -17 декември и очакването е тя даде малко по—ясна визия за следващите години, включително за бизнеса, който изготвя по-дългосрочни планове.

Краткосрочните мерки за бита и бизнеса и къде е България

Краткосрочните мерки, предложени от Европейската комисия са осем и повечето от тях са насочени към домакинствата. Българските битови потребители на този етап изглеждат привилегировани, тъй като попадат в така наречения регулиран пазар. След Нова година обаче ситуацията ще се промени и по първоначални изчисления цените на електроенергията, топлоенергията и газа за бита вероятно ще се увеличат между 20 и 30 %.

В същото време съществуването на регулирана част на електроенергийния пазар в България означава, че битовите потребители няма да могат да се възползват от изброените от Европейската комисия краткосрочни мерки:

- Спешна подкрепа на енергийно уязвимите потребители. Това би могло да се осъществи чрез ваучери или разсрочване на сметки с използване на средства от приходите от Системата за търговия с емисии (или от квотите за емисии към МОСВ, например). В България обаче няма определение за енергийно уязвими потребители и така на практика остава старият вариант за подпомагане през социалното министерство. Но там средствата вече са определени от актуализирания бюджет за 2021 г. Тоест те са ограничени. Ограничени са и заради вдигането на пенсиите до т.нар. нова линия на бедност, което очертава изпадане на още повече жители в страната извън възможността за ползване на благото наречено "електричество".

- Няма как да се използват и средства от квотите за емисии, които са към МОСВ, а и досега не е ясно дали е направено запитване.

- Разсрочване на сметки за бита пък трябва да се договори със съответните собственици на електроразпределителни и газоразпределителни компани. Тази мярка вече е позната, макари и по друг повод, но не е известно за водене на разговори. Под въпрос е и дали ЕРП-та биха се съгласили, след като веднъж вече държавата ги натовари с енергията на Доставчика от последна инстанция /ДПИ/, чията цена беше значително намалена.

- Друга възможност, посочена от ЕК е въвеждането на предпазни мерки, за да се избегнат прекъсвания по мрежите. Това в България обаче е неосъществимо, тъй като ЕРП-та закупуват енергията за технологични разходи от борсата, което води до удвояване на разходите им и е милиони лева. Общо-взето тези компании ще се окажат във финансово бедствие, ако се четат, както трябва, досегашните правителствени решения.

- Не е осъществимо и използването на другата мярка - намаляване на данъчни ставки. Причината отново е много проста - приетият актуализиран бюджет за 2021 г. от предходния парламент, който противно на твърденията ограничава действията, включително и на правителството.

Всъщност, единствените, които получават бонуси в резултат на европейското допускане за предоставяне на държавни помощи на предприятия или отрасли в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ са общинските дружества и голямата индустрия. При това само по сметките за електроенергия, които ще бъдат компенсирани със 110 лв. за MWh. Мерки по отношение на природния газ досега не са обсъждани.

Затова пък абсурдната идея за втора електроенергийна борса и промяна на Правилата за търговия, които просто са неработещи, все още стоят на масата.