Пеканов: Индикативната дата за затваряне на въглищните ТЕЦ-ове е 2038 г., но икономически причини могат да го наложат и по-рано

В Плана си за възстановяване и устойчивост, който вчера бе внесе и приет за разглеждане от Европейската комисия, е заложена индикативна дата за затварянето на въглищните ТЕЦ-ове у нас през 2038 г. Но това може да се случи и по-рано. Това призна вицепремиерът, отговарящ за европейските средства, Атанас Пеканов в интервю за БНТ. От думите му стана ясно, че съществува риск въглищните централи да се наложи да бъдат закрити много по-рано от 2038 г., например по икономически причини, ако произвежданата от тях енергия стане прекалено скъпа заради фактори като квотите за парникови газове, невъзможността за държавна подкрепа, политиките на Брюксел.

В същото време обаче е възможно краят на въглищната енергетика у нас дори да бъде отложена и след 2038 г. Пеканов обясни, че това е само индикативна дата и подлежи на редица обсъждания, различни сценарии, изчисления, варианти, на направата на стратегия за целта, каквато досега липсва. „Когато бъде завършена тази стратегия, тя трябва да бъде приета и от парламента, чак след което да започне да се прилага“, обясни вицепремиерът. В тази връзка той допълни, че служебното правителство не казва „Да“ на всяко нещо, което поиска Брюксел. Именно поради тази причина е било забавянето на внасянето на Плана, макар и политическата несигурност у нас, както и кризата, да са помогнали за закъснението. Но също така забавянето е станало заради желанието на кабинета да защити по най-добрия начин българския национален интерес. „Затова и заложихме за много далечна дата за приключване с въглищата, която е съпоставима с поставената от Германия. А при възможност това ще стане дори на още по-късна дата, защото поставената е индикативна, отбеляза Пеканов.

Вицепремиерът каза още, че в сферата на инвестициите и реформите за бъдещето ЕК и европейските институции в последните години са заложили голям приоритет на Зелената сделка, т.е. стъпките за декарбонизация на икономиката и в този смисъл е протекъл целият дебат за затваряне на въглищните мощности у нас. „По време на срещата вчера със заместник-председателя на ЕК Франс Тимерманс темата също беше повдигната. Глобалният дебат върви в тази посока. Това са неизбежни процеси в дългосрочен план“, отбеляза Пеканов.

Той допълни, че България е заложила индикативна дата за затваряне на нашите въглищни централи 2038 г., за да може да започне този дебат, който дълги години е бил избягван, защото темата е трудна и никой не е искал да говори за това. „Има рискове и ние ги признаваме. В сряда имаше протест, хората поискаха повече яснота не само защо това трябва да се случи, но и какво ще се случва дотогава, как ще се осигури препитанието в тези райони“, отбеляза вицепремиерът. Той обясни още, че искането на ЕК към нас е част от цялостното мислене за декарбонизация, за въвеждане на по-чиста енергия, в посока опазване на околната среда – нещо, което всички споделят. „Но, както каза вчера и премиера Стефан Янев, този преход може да се случи успешно само, ако е плавен и справедлив. Т.е., ако сме предприели стъпките за осигуряване на други работни места на хората в региона. Именно в тази посока работихме добре в последните месеци – от една страна да подобрим Плана за възстановяване, работи се паралелно и за активиране на още средства от Фонда за справедлив преход, които са именно за социално-икономически мерки. И далеч в бъдещето, когато се случат тези стъпки за декарбонизация, затваряне на централите и излизане от въглищната енергия, да имаме други работни места, те да са с висока добавена стойност, които да дадат бъдеще на региона, да се случи тази трансформация“, подчерта Пеканов.  

По отношение на страховете, че след затварянето на въглищните ТЕЦ-ове България може да се окаже в ситуация, че няма да има достатъчно електроенергия, той заяви, че станата ни има достатъчно време, за да направи необходимите стъпки, реформи и инвестиции, за да не се стига до такава ситуация. И именно такива са заложени и в Плана за възстановяване. Пеканов обясни, че във финалния му вариант е направено голямо надграждане в сферата на декарбонизацията чрез нови проекти в енергетиката за ВЕИ-та. Също така са увеличени значително финансовите средства, които са за малки възобновяеми източници за собствени нужди на бизнесите. Те вече са 11 пъти повече – от 20 на 220 млн. лв. са станали заложените вече в Програмата за икономическа трансформация. Паралелно с това е увеличена многократно и сумата за изграждане на покривни ВЕИ инсталации - от 20 на 140 млн. лв. „Това са именно стъпките, които можем да направим, така че в момента, в който наистина спрем въглищата, да имаме вече други възможности. Такава бе и позицията на европейските институции. Няма да останем без ток, ако направим правилните стъпки и имаме правилните политики“, категоричен бе Пеканов.

Той изрази съжаление, че към момента у нас са липсвали такива политики, дългосрочни визии и статегии как да се случи енергийната трансформация. А причината е именно защото темата е трудна и притеснява хората. „Може би не сме използвали правилните механизми, държавата и институциите не са правили необходимото да успокоят хората и да им предоставят компенсиращи механизми, за да имат сигурност. И това са стъпките, които ние в момента правим“, отбеляза Пеканов.

От сумите му стана ясно, че идеята за слънчевите панели за собствени нужди грубо казано представлява изграждане на фотоволтаични централи по покривите на жилищните блокове. Но уточни, че в този смисъл са важни и реформите, като новата версия на Плана за възстановяване е надградена и в това отношение спрямо предишната от април т.г. Включени са 13 нови реформи, една от които е именно за насърчаване на използването на ВЕИ и присъединяването им, както и да могат потребителите да продават излишната енергия. Предвидена е и възможност за създаването на енергийни кооперативи, чрез които съседни сгради да си споделят енергия. „По отношение на тези стъпки са използвани най-добрите практики, взаимствани от други държави“, обясни Пеканов. И допълни, че за въвеждането им в следващите няколко години ще има нужда от известни законодателни и други промени. „В крайна сметка всичко това ще помогне на икономиката ни да се подобри значително в едно от най-притеснителните отношения, тъй като България има най-енергийноинтензивната икономика в ЕС. Затова трябва да се работи и за оптимизация на потреблението, а не само за изграждането на нови мощности“, каза той.

Вицепремиерът отрече, че се прилага формулата „Затваряме въглищните централи, за да получим парите по Плана за възстановяване“. Но призна, че България наистина няма да получи въпросните средства от ЕС, ако се откаже от затварянето на въглищните ТЕЦ-ове. Но отбеляза, че това са стъпки, които се правят в много държави по света, не само в Европа, са свързани са с неизбежни процеси и не е нещо, насочено конкретно към нас. Пеканов припомни, че дори вече Китай обяви, че до 2060 г. иска да излезе от въглищата и вече спира да инвестира в такива проекти в чужбина.

Според думите му забавянето на Плана си е струвало, защото направената му ревизия го е направила по-добър. Това е било мнението и на социалните партньори по време на разговорите им с правителството. Надграждане е имало не само по отношение на декарбонизацията, но са заложени и повече средства за здравеопазване, за дигитализация, за развитието и увеличаването на екологичния транспорт, за подкрепа на иновативните производства, за задържане на стартъпите и младежите в България и др.