Теодора Георгиева: С реализацията на проекта IGB България ще заема сериозно място в газовата карта на региона

Г-жо Георгиева, наскоро обявихте, че вече успешно са пресечени река Марица и язовир „Студен кладенец“, където очаквахте най-големи трудности в технически аспект. Останаха ли още „тежки“ участъци за завършване?

Двете пресичания на водни обекти със сигурност бяха технически най-сложните участъци от целия проект IGB и за нас беше особено важно да успеем да ги изпълним безупречно откъм качество и в рамките на ограничения времеви прозорец, който имаме по ОВОС. Знаете, че пресичанията бяха изпълнени посредством хоризонтално насочено сондиране – най-сложният възможен метод, който обаче е и най-щадящ за околната среда, заради което е и заложен в проекта. И двата сондажа приключиха успешно, а при язовир „Студен кладенец“ екипите се справиха за рекордно малко време и изпълниха над 1400 м сондаж за по-малко от два месеца – абсолютно инженерно постижение, което отне стотици часове неспирен труд. Целият екип на ICGB е благодарен за вложените усилия на всички, които участваха в този процес. За нас приключването на този етап е изключително емоционален и важен момент.

Все пак не можем да си правим илюзии, че с това всички трудности пред проекта са приключили. Към момента се напредва доста добре с основните строителни дейности по газопровода, но остават за изпълнение важни елементи като доставката на крановете, необходими за изграждане на крановите възли, изграждането на две газоизмервателни станции и един диспечерски център. Всичко това е свързано не само с работа на терен, но и с доставки на оборудване от чужбина, а там все още има забавяния поради усложнената ситуация с глобалното разпространение на пандемията от COVID-19, която наруши глобалните вериги за доставки. Правим всичко възможно да помогнем на гръцкия изпълнител да ускори тези процеси с италианския си контрагент, като разчитаме и на активна подкрепа от страна на българската държава в този аспект.

Как се движат основните строителни дейности и очаквате ли изграждането на интерконектора да бъде завършено в рамките на тази година?

Имаме сериозен напредък по линейната част, очакваме заваръчният процес скоро да приключи изцяло. Над 135 км от цялото 182-километрово трасе вече са положени в предварително изкопаната траншея, паралелно текат предварителни хидротестове, контрол на качеството на всеки заваръчен шев, подготовка на студено огънати колена и термо свиваеми маншони и др. Към момента изпълнителят ни уверява, че газопроводът ще бъде завършен до края на годината, както е по договор. Както споменах по-горе, на този етап има известен риск от забавяне на доставките на крановете, необходими за изграждане на крановите възли, които очакваме да бъдат доставени от Италия, но при ангажиране на повече екипи от страна на гръцкия строител техният монтаж може да бъде изпълнен, докато текат лицензионните процедури за газопровода и така срокът за въвеждане в търговска експлоатация няма да бъде променен. По договор IGB следва да заработи от 1 юли 2022 г. и проектната компания прави всичко необходимото това да се случи. За нас е изключително важно да изпълним проекта в този срок и да осигурим на България диверсификация на доставките и достъпа до нови, сигурни източници на природен газ.

Готови ли сте да налагате санкции на изпълнителя, ако пропусне сроковете?

Налагането на санкции при неизпълнение на условията и сроковете по договора за изграждане на интерконектора е заложено в документите, които изпълнителят е подписал, и категорично ще държим на активирането на тази клауза, ако гръцката фирма не изпълни ангажимента си в срок.

Знаете, че договорът вече беше удължен с 8 месеца, тъй като изпълнителят се позова на форсмажорни обстоятелства, които са извън неговия контрол – глобалната пандемия от коронавирус, която несъмнено беше непредвидена пречка за всички големи инфраструктурни проекти в световен мащаб. Всички акционери и министрите на енергетиката на двете държави уважиха тази причина, но оттам нататък акционерите и правителствата на България, и Гърция очакват изпълнението на проекта в срок, тъй като диверсификацията на източниците на природен газ става все по-важна предвид ситуацията на глобалните пазари.

Ако има ново забавяне, което не позволява въвеждането в търговска експлоатация да се случи през юли 2022 г., българската страна ще защити интересите си и ще настоява за активиране на клаузата за неустойки. Важно е да се отбележи, че такова решение се взема с пълно единодушие на двамата акционери. Надявам се все пак да не се стига до такъв сценарий – всички следва да работим активно за успешното изпълнение на проекта в срок. Вярвам, че това е важно не само за нашите акционери и за националните правителства на България и Гърция, но и за крайните потребители. 

След старта на търговската експлоатация на газопровода, както и предвид изграждането на LNG-терминала в Александруполис очаквате ли да се раздвижи сериозно и търговията с природен газ в региона?

Определено смятам, че след реализирането на проектa, а и като се има предвид синергията, която IGB има с Трансадриатическия газопровод и с планирания терминал за втечнен природен газ край Александруполис, България ще заема сериозно място в газовата карта на региона. Страната ни ще има всички предпоставки за формирането на регионален газов хъб предвид възможността за достъп на природен газ от алтернативни източници и маршрути. От една страна, това ще осигури диверсификация и сигурност на доставките за България, но и ще даде реална възможност за търговия и пренос на природен газ към Югоизточна  и Централна Европа, както и към Украйна и Молдова.

В допълнение, въпреки несигурността около ролята на природния газ, като „преходно“ гориво към постигането на пълна декарбонизация, в момента сме свидетели на неговото още по-обхватно използване като заместител на въглища при производството на ел. енергия в световен мащаб с цел покриване на растящото търсене, както и намаляване на въглеродните емисии.   

В проекта на Националния план за възстановяване и устойчивост, държавата планира изграждане на нова електропроизводствена мощност  на природен газ в Маришкия басейн, което допълнително ще повиши потреблението на газ и ще допринесе за развитието на газовият пазар в  страната и региона. Планът предвижда и проект за изграждане на нова довеждаща газопреносна инфраструктура до комплекса „Марица Изток“.  

Очаквам и нашите съседни страни да преминат към много по-широко използване на природен газ като първично гориво за производство на ел. енергия, което също би оказало доста положителен ефект върху регионалния газов пазар.  

Азербайджан обяви наскоро, че може да добива природен газ за 100 години напред. Мислите ли, че е възможно те да участват в евентуалното разширение на IGB в бъдеще по отношение на доставките? 

В бъдеще, при засилено пазарно търсене, имаме готовност за разширяване на капацитета на IGB от сегашните 3 млрд. куб.м./год. до над 5 млрд. куб.м./год. чрез изграждане на компресорна станция. За да се оцени търсенето на допълнителен капацитет, националните регулаторни органи изискват от IGB да проведе пазарен тест. Пазарният тест трябва да бъде проведен не по-късно от три години след началото на търговската операция на IGB.

Бих искала да подчертая, че и при първоначалния си капацитет от 3 млрд. куб.м./год. IGB има достатъчен капацитет за доставка на азербайджански газ, както и на природен газ от други източници, включително от терминалите за втечнен природен газ.

България и Азербайджан имат формирано дългосрочно стратегическо партньорство в областта на енергетиката. Азербайджан ще осигурява доставката на природен газ за близо 1/3 от нуждите на българския газов пазар в следващите години. Страната не веднъж е заявявала, че проявява интерес и към инвестиции в газоразпределителната мрежа у нас. Една такава инвестиция неминуемо би довела до развитие на пазара на природен газ и ускоряване на битовата газификация.

Напоследък цените на газа растат стремглаво. Като бъдещ независим оператор, какво е вашето професионално мнение по този въпрос? Докога можем да очакваме да продължи това рали на пазара?

Наистина през последният месец сме свидетели на безпрецедентно покачване на цените на природния газ в световен мащаб. Това се дължи на съвкупност от причини, но бих могла да обобщя основните предпоставки за този скок, а именно – икономическо възстановяването и повишено търсене и производство след COVID-19, особено в Азия, където са основните купувачи на втечнен природен газ в момента, а пречи на LNG доставки до Европа; намален добив на природен газ в Европа поради отложени ремонтни дейности по време на пандемията; по-малко от очакваните допълнителни доставки от Русия за Европа; включване в ценообразуващата формула по дългосрочните договори за доставка на повечето европейски държави на значителна компонента, привързана към цените на природения газ на големите европейски газове хъбове и намаляване на дела на привързването към цената на нефтените горива. Всичко това доведе и до намалени нива на природен газ в газохранилищата в Европа, което допълнително оказва негативно влияние върху цената.

Какво ще се случи в следващите няколко месеца с цената на природния газ, зависи и от времето през предстоящия зимен период. Като цяло, не очаквам този възходящ тренд на цената да продължи прекалено дълго. Още повече, че вероятно доставките на природен газ от Русия ще се увеличат при евентуално влизане в търговска експлоатация на „Северен поток 2“, а през 2022 се очаква увеличаване на предлагането на втечнен природен газ, което ще успокои ценовите нива.

Възможно ли е сътрудничество в доставките между ICGB и „Овергаз“ в партньорство с Linden Energy? От двете компании наскоро обявиха планове за експанзия по газовите пазари на Балканите.

ICGB има изградено партньорство с Linden Energy. Искрено се надявам, че след обявеното сътрудничество между Linden Energy и „Овергаз“ съвместните им начинания ще допринесат за развитие на газовите пазари в региона. ICGB ще бъде надежден партньор на всеки търговец на природен газ, който иска да транспортира „синьо гориво“, тъй като прилагаме недискриминационни правила за достъп до газопровода.

Несъмнено IGB е конкурентен и сигурен проект, като същевременно е и най-краткият възможен маршрут за пренос на азербайджански газ до България. След реализирането на планирания терминал за втечнен природен газ край Александруполис, в който българската страна е акционер, през интерконектора ще могат да бъдат доставяни количества природен газ от различни източници до нашата страна и региона.

Не на последно място, Тарифният кодекс на IGB, одобрен от регулаторните органи на България и Гърция, предлага изключителна предвидимост на тарифата за пренос за период от 25 години, както и механизъм за разпределяне (споделяне) на печалбата между оператора и ползвателите на газопровода при достигане на предварително заложени параметри.