Красимир Ненов: Централите в комплекса „Марица Изток“ трябва да работят и да са гарант за енергийната сигурност

На 15 октомври София ще бъде домакин на международната конференция "Зеленият преход - предизвикателства и решения за България", организирана от Dir.bg и 3еNews. Oсновните въпроси около Европейския зелен пакт, касаят бъдещето на въглищните региони. За да коментира различните сценарии за устойчив преход към нисковъглеродно производство, разговаряме с Красимир Ненов, изпълнителен директор на ТЕЦ "Контур Глобал Марица Изток 3".

Господин Ненов, осъществяваме това интервю в момент, в който България, региона, Европа са в много сложна ситуация, в период на нарастващи цени на електрическата енергия, на газа. Как преценявате случващото се на електроенергийния пазар?

Днешната ситуация говори за това колко са важни дългосрочните, устойчиви политики в енергетиката. Решенията за изграждане на мощности, за осигуряване на източници на енергия, било то възобновяеми, конвенционални или ядрени, и изискват дълъг период на планиране, изграждане, пускане в експлоатация. В момента от една страна имаме увеличено търсене, защото икономиката се възстановява след застоя от началото на пандемията. От друга - налице е глобално увеличение на търсенето на енергийни продукти - например природен газ - суровина, за която Европа няма достатъчно собствени източници. Към това се добавя намаленото производството от възобновяеми източници, предвид сезона и по-трудната предвидимост на работата им.

Ситуацията е ярък пример и доказателство за това, колко е важно да се планират и предприемат действия за гарантиране на енергийната сигурност и независимост на цяла Европа. България разполага със собствени енергийни източници - ядрените мощности на АЕЦ "Козлодуй", мините на лигнитни въглища и електроцентралите, които използват тези въглища и осигуряват 40% от електроенергията в страната. Тези източници не са повлияни от международните цени на природния газ и това позволява България (както и Полша) да поддържат сравнително по-ниски цени на електроенергията в сравнение с други европейски държави. Това отново доказва, че решенията за енергийния преход трябва да се взимат много внимателно и с отчитане нуждите на енергийната сигурност на страната.

Енергийният преход е много голямо предизвикателство за централите в Маришкия басейн, в това число и за ТЕЦ "Контур Глобал ТЕЦ Марица Изток 3". През тази година Европейската комисия обяви и програмата си "Готови за 55". Какво означава в този смисъл енергийния преход за централите?

Предложеният пакет "Готови за 55" цели да се изменени законодателството на Европейския съюз и да се въведат нови инициативи, така че да се синхронизират политиките и климатичните цели на ЕС за намаление на емисиите парникови газове с поне 55% до 2030 г. в сравнение с 1990 г. и постигане на климатична неутралност до 2050 г.

За постигането на тези цели, при управлението на енергийния си сектор ЕС прилага икономически стимули, регулаторни механизми и финансови политики, насочващи частните и публичните инвестиции към нисковъглеродни технологии.

Същевременно инвестиционната общност и гражданите очакват от инвеститорите да предприемат мерки в подкрепа на намаляването на въглеродния отпечатък от дейността им.

Действително въглеродно интензивните производители на електроенергия като централите в комплекса Марица Изток са изправени пред предизвикателството преждевременно да бъдат изведени от експлоатация, ако не се намери подходящ начин да преминат към нисковъглеродно производство. Предвид ключовата роля на тези централи за сигурността на доставките и стабилността на електроенергийната система - те осигуряват над 40% от електропроизводството ни - е важно да се намерят подходящи възможности за устойчив преход към нисковъглеродно електропроизводство.

Активно анализираме различни сценарии за ТЕЦ "Контур Глобал Марица Изток 3" за устойчив преход към нисковъглеродно производство от гледна точка на тяхната икономическата жизнеспособност и принос към целите за декарбонизация, запазвайки ключовата роля на централата за електроенергийната система.

През последните два месеца станахме свидетели на рекордни цени на електрическата енергия на енергийните борси. Каква роля изигра ТЕЦ "Контур Глобал Марица Изток 3"? Можеше ли страната ни да се справи без участието на централите от комплекс?

Тенденциите от последните месеци онагледяват нуждата от базови мощности за гарантиране сигурността на доставките на достъпни цени, когато възобновяемият ресурс е недостатъчен, а Европа е зависима от внос за значителна част от горивата, вкл. природния газ.

Приносът на централите в комплекса Марица Изток към енергийната ни система чрез увеличено и надеждно производство в условията на завишено търсене на електроенергия през последните месеци е изключително съществен. ТЕЦ Контур Глобал Марица Изток 3 е ключова мощност за елекроенергийната сигурност на страната, като допринася средно за над 10% от местното електропроизводство, а за периода януари - септември 2021 г. делът в общото производство възлиза на 13%. Благодарен съм на нашия екип, който осигурява надеждната работа на всички мощности на централата през този критичен период. Успяхме успешно да завършим планираните ремонти на всички блокове, част от които по-рано от предвидения краен срок, което позволи връщането им в експлоатация в най-належащия момент.

Господин Ненов, Европа ще отстоява визията за "зелената сделка". Процесът за декарбонизация ще става все по-актуален. Предстои вземането на важни решение за комплекса "Марица Изток". Срещате ли разбиране от страна на държавата? Какви са очакванията ви?

Поддържаме активен диалог и сътрудничим с всички ключови страни относно необходимите действия за постигане на устойчив преход към нисковъглеродно производство на електрическа енергия. Компаниите от комплекса Марица Изток работим с учени и експерти от водещи университети в България и международни технологични компании за намиране на най-подходящите решения. Взаимодействаме и с отговорните институции, тъй като темата е от изключително значение както за енергийната сигурност на страната, така и предвид значимата роля на комплекса Марица Изток за регионалната икономика и заетост.

Сред проектите, които разглеждаме в контекста на прехода, са разнообразяването на горивната база с биомаса и природен газ, включително в съчетание със съвременни инсталации за улавяне и съхранение на въглеродните емисии в подходящи геоложки формации. Разглеждаме и варианти за изграждането на нови ВЕИ мощности, включително и в комбинация със системи за съхранение.

Господин Ненов, като енергиен експерт със значителен опит в сектора на енергетиката можете ли да споделите, какъв трябва да бъде енергийния модел, по който трябва да се развива България, така че да се извлече максимална полза от всички мощности, с които страната ни разполага и, които предстои да бъдат изведени и съответно въведени в експлоатация с оглед на "зеления" дневен ред?

Изготвянето на реалистична стратегия за постигане на плавен нисковъглероден преход, който същевременно запазва енергийната сигурност и независимост, трябва да е сред основните приоритети в сектора. Както вече споменах, лигнитните централи в комплекса Марица Изток са ключови за сигурността на снабдяването, стабилността на мрежата и енергийна независимост на България. Те осигуряват средно около 40% от производството в страната всяка година с местен ресурс и не могат лесно и бързо да бъдат заменени с други технологии. България трябва да преследва запазване на енергийната си независимост при планиране на трансформацията на енергийния сектор, поради което би било целесъобразно да се насочат усилия към ускоряване на изследване на потенциала и добив на природен газ в Черно море, както и към възможностите за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, което ще позволи продължаващата работа на съществуващите лигнитни централи и преходът към друг надежден местен енергиен източник. Всичко това в допълнение към надеждната експлоатация на ядрените ни мощности, изграждането на нови ВЕИ и съхранение на енергия.

Като част от усилията на инвестиционната общност в процеса на декарбонизация на икономиката ни, Американската търговска камара възложи на водеща международна консултантска компания да изготви анализ на възможностите за нисковъглеродна трансформация на електроенергийните мощности в България. Заданието предвижда и формулиране на предложения за регулаторни реформи, които да създадат предвидимост и подходящи стимули за частни инвестиции. Комуникирали сме тази инициатива с институциите и се надяваме да продължим активния диалог във връзка с разработването на анализа.

Вероятно в бъдещия енергиен микс ще има много повече ВЕИ, ще се добавят и системи за съхранение на енергия и нисковъглеродни гъвкави технологии, които ще позволят балансиране на системата. Зеленият водород (произведен използвайки енергия от ВЕИ) също е перспективна възможност, най-вече за транспорта и индустрията.

Нисковъглеродната трансформация ще е дълъг процес и ще са необходими значителни инвестиции с дълъг хоризонт на изграждане и експлоатация. Ето защо именно сега е ключово да се подобрява инвестиционният климат и да се създава предвидима регулаторната среда, за да успеят да се привлекат необходимите инвестиции. Междувременно съществуващите лигнитни централи ще са необходими поне в средносрочен план за гарантиране сигурността на снабдяването, докато се реализират така необходимите инвестиции.

Грешен ли беше призивът банките да не инвестират в проекти, свързани с въглищата. Това спира ли ви по някакъв начин и как виждате бъдещето на ТЕЦ "Контур Глобал Марица Изток 3", на комплекса като цяло?

Инвестиционната общност е част от обществото и е в правото си да поставя цели и изисквания. Ако обществото си поставя за цел да намалява въглеродните емисии в името на това да се ограничат вредните последици от високовъглеродни производства, това трябва да става по всички канали. И се случва, както на ниво Европейски съюз, така и на национално, като това важи и за изискванията и очакванията на инвеститори, банки, застрахователни компании. Това е нормално.

По-важното е, че тези очаквания да бъдат разумни и преходът задължително да е плавен и устойчив. Не трябва да се лишаваме в момента от мощности, които на този етап са необходими на обществото и отговарят на екологичните изисквания, дотогава, докато нямаме други, които да изпълняват тези функции.

"Първото издание на събитието "Зеленият преход - решения и предизвикателства за България" ще се проведе хибридно на 15 октомври в Интер Експо Център и на: https://greentransition.bg

Събитието има за цел да събере европейски лидери, ключови фигури от българската политика и бизнес, синдикати, водещи експерти, неправителствени организации и медии на откровен разговор за решенията, възможностите и предизвикателствата, които Зеленият преход ще постави пред икономиката и гражданите на България. Време е да започнем този важен обществен разговор, за да бъде Зеленият преход справедлив, разбираем и успешен за страната ни.

За дигитално присъствие може да се регистрирате ТУК.