Българските ТЕЦ-ове или що е то справедлив преход ?

Бъдещето на въглищните централи в процеса на преход към нисковъглеродна икономика остава една от най-разискваните теми. Какво ще се случи с централите в Маришкия басейн и какво е бъдещето на ТЕЦ-овете на въглища в Европа се опитаха да очертаят участниците в Осмата регионална конференция "Дневният ред на енергийното развитие на региона - приоритети, технологии, пазари", която се проведе в София и бе организирана от БЕМФ.

Вредните емисии се превръщат във валута 

Изправени сме пред ситуация, в която въглеродните емисии се превръщат във валута. Много скоро Китай ще започне свой пазар. Тоест няма как да излезем от този пазар. Той става глобален.  Когато говорим за енергетика, когато говорим за индустрия трябва да мислим за това че  е валута, глобална валута, която ще се развива, ще расте. Това коментира пред участниците в конференцията Юлиян Попов от Европейската климатична фондация BPIE. Той бе категоричен, че ще даде своето отражение и върху движението на цените в сектора, като визира по-висока цена от конвенционални източници и по-ниска от ВЕИ.

От тази гледна точка експертът постави и въпроса за енергийната сигурност., като разбира се припомни, че тя име много измерения. По думите му при търсене на отговор на въпроса за гарантиране на енергийната сигурност на България не трябва фокусът да е единствено върху технологиите и е необходимо да се мине и през оценка на рисковете. Не е въпрос на държавата какви ще са технологиите и тя не трябва да се намесва в този процес, а да създаде  възможност за открит конкурс в този сектор,  за конкурентен сблъсък на технологии, за да навлизат енергийно чисти източници.
Юлиан Попов коментира и възможностите за комплекса „Марица Изток“.  „Марица Изток“ дава възможности за невероятно икономическо развитие – първо със земята, собственост на един източник, най-развита енергийна мрежа, добра инфраструктура, както и общност от  специалисти. Разглеждан в тази цялост , комплексът „Марица Изток“ е подготвен за много по-широко индустриално развитие.

Бъдещето на „Марица  Изток“ се състои в това, че съдържа изключително ценни активи, които могат да бъдат трансформирани в зони на ниско въглеродна енергетика, смята Юлиан Попов.  Той припомни, че това го налага и европейската визия.

От всички енергийни  региони в Европа , именно комплекса „Марица Изток“ съдържа всички предимства (инфраструктура, кадрови потенциал, земя) и ако бъде изпуснат шанса за трансформиране страната ни ще загубим, смята той.

Справедлив преход

Нулеви емисии през 2050 г. – да, но и справедлив преход. Върху това акцентира в презентацията си пред участниците в конференцията представителят на Европейската комисия Евангелиос Тзимас.

Парижкото споразумение за климата е обсъждано, визията до 2050 г. е ясна – Европа трябва да постигне нулеви емисии до 2050 г. а обществото гаранции, че всички групи ще се възползват. Освен това не трябва да се загубят работни места. Сигурни сме в ползите, но преходът към икономика с нулеви емисии трябва да е справедлив, както и да е съобразен с националните възможности, коментира Тзимас.  Въглищните региони в Европа са 42, а 240 хил. преките и 215 хил . косвените работни места.

Изхождайки от тези данни експертът от ЕК коментира възможностите за бъдещето. Алтернативните възможности се базират на местния потенциал. Необходимо е да се развие човешкият капитал и хората да се приспособят към новите възникващи възможности. ВЕИ са една от тях, каза той и даде пример с Германия, където въглищни централи вече се трансформират, някои базирани на геотермална енергия, други чрез турбини и пр.
Подобни примери има в цяла Европа, но трябва да се вземат предвид особеностите на всеки регион, неговите възможности, да се мисли по-широко. Иновациите във въглищните региони показват, че когато има нови технологии на местно ниво се развиват други индустрии. Това стимулира и местните образователни институции да развиват нов тип образование,  каза още Тзимас. Той обърна внимание при това и на необходимостта от високо образование и квалифициран персонал и за внедряване на нови технологии с конкурентно заплащане. В същото време Тзимас обясни, че всеки конкретен проект за внедряване на ВЕИ в даден въглищен регион трябва да се разглежда отделно, сам по себе си. Това се отнася и за „Марица Изток“, категоричен бе той, като допълни, че вече има дискусии с местните общности да търсене на общи решения и в търсене на най-добрата форма за преход.

България ще има своя преход, но е важно кога ще стане

Въглищните  централи в комплекса ТЕЦ „Марица Изток“ са необходими днес и в бъдеще за развитие на сектора. Трябва да сме практични и да признаем колко важни са в централите за енергийната система на България. Това коментира представителят на AES Оливие Маркет, като припомни, че компанията AES е и сред инвеститорите и операторите на ВЕИ проекти, но също и в най-новите технологии, свързани със съхранение на енергия.  
Откакто Германия съобщи, че ще затвори въглищните си  централи са минали 20 години. В България, аз бих казал, че също ще има такъв преход но е важно кога ще стане, каза Маркет.  Той обърна внимание на спецификата на въглищните централи в комплекса „Марица Изток“ – произвеждат до 43 % от електроенергията в страната, но освен това предоставят други характеристики необходими за работата на системата.  

Първо трябва да кажа, че централите в „Марица Изток“,  и по  конкретно ТЕЦ ЕЙ И ЕС и ТЕЦ  „Контур Глобал“   предоставят резерв за първично регулиране, т.е. възстановяване на системата, нещо което ВЕИ не могат да правят. В днешно време тази услуга се предоставя единствено от ТЕЦ, каза Маркет. Предоставя се  и вторично регулиране - в рамките до 15 минути в реално време, което е  и  най-ефективното средство за натоварване в системата. Става въпрос и за трите ТЕЦ – а  в „Марица Изток“, обясни още Оливие Маркет. Ще спра дотук, но ключовото ми послание е, че от техническа точка ТЕЦ-овете са абсолютно необходими днес за  енергийната система в България, заключи той.

Цената на прехода

Председателят на борда на Полската минна група Томаш Рогала също – припомни, че работещите 240 хил. души, пряко заети във въглищните региони ще загубят работата си. В Полша към минната група, която експертът представи пред тази заплаха са изправени 43 хил. души работещи във въглищните централи, като със семействата нараства до 140 хил. , стана ясно от думите му.

Енергийният преход ще е доста скъп. Базирайки се на проучване, направено от институт във Великобритания, чието име не бе уточнено, Рогала обясни, че годишно преходът ще струва 41 млн. евро. Според Полският университет в Катовице пък разходите  ще са 44 млн. евро годишно.  
За поддържане на темпа на развитие ще са необходими 4,3 млрд. евро годишно, сочат още цитираните данни. Най-важно при прехода е да защитим веригата на стойността, обясни още Рогала и в този смисъл посочи, че представляваната от него минна група плаща данъци на полската хазна от порядъка на 670 млн. евро. По думите му необходимостта от прехода все пак се осъзнава и в някои региони вече се работи по отделни проекти. Така например имаме намерение да построим соларен парк от 95 МВт, каза той. Възможностите са много, но ако искаме преходът да е пълен и ефективен трябва да се запази веригата на стойността.

Гръцкият представител Константинос Хронис  от своя страна коментира от своя страна, че с едно щракване на пръсти, преходът няма как да се осъществи. За страната си той уточни, че там производството от газ и въглища е равно – по 27 %.

Джайеш Палмър от консултантската компания Баринга се спря на необходимостта от конструктивен подход при прехода от въглища към газ. В този аспект компанията е направила проучване, а докладът й по въпроса предстои да бъде публикуван през следващите дни. Компанията разглежда различни случаи и примери за преход, включително комбиниране на въглища и газ, но е категорична, че всичко това касае политическа обвързаност и сериозни социални действия. Мтодологията, използвана при изследването е чрез проекция на енергийния микс на цените до 2050 г., като се има предвид и съответен регион. Съответно се имат предвид и цените на въглеродните емисии.

Генералният секретар на ЕВРОКОЛ Брайън Рикетс заключи от своя страна, че да, трбва да се гледа към ВЕИ, но „трябва да продължим да използваме въглищните централи и да ги направим по-чисти“. „Трябва да инвестираме в нови технологии“  заяви ясно той и изрази надежда, че „науката ще даде решение, без да е прекалено късно“.  Рикетс очерта редица съвсем нови и непознати проекти, които вече се експериментират в Япония, Китай и други страни.

Има разлика между различните европейски държави. Някои могат да си позволят скъпи ВЕИ, но други като България не могат и трябва да разчитат на въглищата. Въпросът е дали тези разлики между държавите трябва да се елиминират , заяви той.

Брайън Рикетс контрира и коментара на експерта Юлиан Попов за Системата за търговия с емисии (СТЕ) и в частност твърдението, че вредните емисии се превръщат във валута.  „Системата за емисии не е пазарно базирана, а наложена от политики“, припомни Рикетс.