Развитието на ядрената енергетика трябва да бъде приоритет за България

Разговор с Цветелина Пенкова - евродепутат от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент пред сп. Енергетика – Електроенергийни ракурси“

Цветелина Пенкова е родена на 19 февруари 1988 година в София. Завършва магистърска степен по финансова икономика в университета Оксфорд, Великобритания. Защитава две бакалавърски степени – в университета Бокони в Милано, Италия и в Централния европейски университет в Будапеща, Унгария, обменна програма в Университета Мак Гил в Монреал, Канада. Професионалният ѝ опит е натрупан като финансов специалист в инвестиционен фонд в Лондон, инвестиционен банкер в Кралската банка на Шотландия и анализатор в Егон Зендер.

Цветелина Пенкова е евродепутат от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент, член на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE), Комисия по регионално развитие (REGI), Комисия по бюджетен контрол (CONT), Комисия по вътрешен пазар и защита на потребителите (IMCO). Член на делегациите за връзки със Сърбия, Япония и държавите от Югоизточна Азия.

Уважаема г-жо Пенкова, какъв е отзвукът в Брюксел на политическите процеси в България?

Европейските институции внимателно следят процесите в страната ни. Достатъчно показателни са дебатът от месец юли 2021 г., проведен в Брюксел, за изразходването и управлението на европейски средства в България и приетата през октомври 2020 г. критична резолюция, свързана с върховенството на правото в страната ни.

Стриктните проверки за начина на изразходването на европейските средства ще бъдат все по-голям приоритет. Според доклада на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) за 2020 г. България е на второ място по брой проверки.

Индексът за общественото възприятие на корупцията в България е 44 пункта, като с това страната ни се нарежда на 69-то място от 180 държави в света. Това е ясен индикатор за системен проблем в противодействието на корупцията.

Невъзможността за съставяне на правителство, липсата на ясна политическа посока и невъзможността за постигане на политически компромис създават недоверие в нашите партньори от ЕС за начина, по който страната ни се справя със системните проблеми. България има нужда от ясна визия, смели идеи и политическа воля, за да тръгне в правилната посока и да наложи необходимите промени.

Кои са най-спешните приоритети пред страната ни в контекста на Европейската зелена сделка?

Нуждата от адекватна стратегия за енергийния преход е ключова за страната ни, за да бъде успешно изпълнението и прилагането на Европейската зелена сделка в България. Енергийната трансформация в Европа може да бъде успешна само ако не позволим задълбочаване на съществуващите неравенства. Промяната не може да се случва за сметка на определена група работещи или за сметка на конкретни региони в страната. За целта трябва да работим за внедряването на икономически ефективни алтернативи на използваните до момента изкопаеми горива.

Трябва да използваме средствата в размер на 1,178 млрд. евро, предоставени от Фонда за справедлив преход, за да създадем програми за подпомагане и преквалификация на заетите в минния сектор. България може да се възползва от целия набор от инструменти, с които разполага, за да бъдат постигнати целите на енергийния преход, което ще осигури по-чиста околна среда и ще положи основата на бъдещия модел за икономически растеж в целия ЕС.

В същото време България трябва да подсигури достатъчно базови мощности, за да не се наруши баланса на енергийната ни система. Това е още една причина и аргумент за необходимостта от нови ядрени мощности. Развитието на ядрената енергетика трябва да бъде приоритет за държавата ни. Над 30 % от дългосрочния бюджет на ЕС и близо 37 % от средствата, с които разполага инструментът „Следващо поколение ЕС“, са предвидени за

дейности в областта на климата – за зеления и енергиен преход. ЕС предлага много възможности, нашата задача е да ги инвестираме адекватно с ясна дългосрочна визия. Предвижда се и допълнителен социален фонд, който ще бъде финансиран от приходите от търговия с емисиите. Той ще осигурява специално финансиране на държавите членки за подпомагане на инвестициите на гражданите в енергийна ефективност и по-екологична мобилност. Трябва да сме сигурни, че промяната няма да е за сметка на най-уязвимите!

Как оценявате последните поправки в българския план за възстановяване и устойчивост?

Поправките в българския План за възстановяване и устойчивост, представени от служебния вицепремиер Атанас Пеканов и неговия екип, безспорно и ясно го превръщат в много по-амбициозен документ. В настоящия си вариант Планът може да постави основата на икономическата трансформация на страната ни. Заложени са нови проекти, насоки и реформи, които ще стимулират инвестициите в образование, здравеопазване, наука и иновации. Това са сферите, които най-пряко и най-осезаемо ще допринесат за подобряване на качеството и стандарта на живота на българските граждани.

Всички 57 инвестиционни проекта и 43 реформи трябва да гарантират, че възможното финансиране от около 6,217 млрд. евро грантове и 4,549 млрд. евро заеми ще бъде използвано и управлявано по нов и по-устойчив модел с визия за бъдещето.

Досегашният модел на разходване на европейско финансиране не може да продължава. Разбира се, критики и подобрения винаги може да има, но нека не забравяме, че този План и допълнителното европейско финансиране имат за цел да подпомогнат икономически и социално страната ни, а не да заместят функциите на българската държава и икономика.

От нас зависи да изградим ясна визия каква икономика и промишленост искаме да имаме занапред. Не можем да си позволим още изгубени десетилетия в безцелно „усвояване“ без цялостна идея какво искаме да постигнем. Имаме нужда от прозрачни и устойчиви инвестиции, за да изведем България до нов модел на ускорен икономически растеж.

До каква степен забавянето му ще рефлектира върху реализацията на заложените в него проекти и цели?

България вече се е забавила с представянето на Плана. Допълнителни отсрочки ще доведат до забавяне и на предвидения аванс от 13% от средствата, предназначени за страната ни. Задълбочаващата се икономическа и социална криза, в която се намираме вследствие на Ковид-19, определя момента като ключов. Целта е средствата, предназначени за България, да достигнат максимално бързо до хората, до бизнеса, до всички структури и институции, които имат нужда от тях.

Важно е да се отбележи, че средства ще бъдат отпуснати на страната ни само ако представим адекватна дългосрочна стратегия за развитие и възстановяване на българската икономика. Затова времето, отделено за преработка на плана, беше важно и определящо, за да ни бъде отпусната финансова помощ.

Разбира се, колкото повече се забави процесът, толкова по-трудно и бавно ще е икономическото възстановяване. България не може да си позволи повече отлагане. Необходимо е работещо правителство, което да подаде и да започне веднага работа по изпълнение на Плана – обществото ни няма време за губене. Имаме нужда от прозрачни и устойчиви инвестиции, за да изведем България до нов модел на ускорен и устойчив икономически растеж.

Считате ли, че са достатъчни заделените за страната ни средства в дългосрочния бюджет на Съюза и фонда „Следващо поколение ЕС“ за осъществяване на справедлив преход и трансформация на българския енергиен сектор?

Идеята зад всички иновативни финансови инструменти, които ЕС създаде в последните 2 години, е да се катализират още повече частните инвестиции за постигане на неутрална по отношение на климата икономика до 2050 г. Целта беше да се използва добрият пример от реализирането на Европейския фонд за стратегически инвестиции, по-известен като Фонда „Юнкер“. Той изигра ключова роля в последните години за насърчаване на европейските компании да инвестират „вкъщи“ и да стимулират заетостта и растежа в ЕС.

Именно за това фондът „Следващо поколение ЕС“ е планиран като допълнително и подпомагащо средство към дългосрочния бюджет на ЕС. Заедно с Фонда за справедлив преход, тези инструменти трябва да ни помогнат не просто да излезем по-силни от пандемията, а да преобразим нашите европейски икономики. Ако ги разглеждаме поотделно, никой от тях не може едностранно да предостави нужните средства за постигане на целите. Допълвайки се един друг обаче, съвместно те допринасят за създаване на нови възможности и работни места в България.

Основен инструмент за постигане на ефективен енергиен преход в България ще бъде Механизмът за справедлив преход. Основната част от Механизма е Фондът за справедлив преход, който предлага общо 17,5 млрд. евро за най-нуждаещите се държави в ЕС.

Средствата, предвидени за България, са в размер на 1,178 млрд. евро, което ни прави петият най-голям бенефициент след Полша, Германия, Румъния и Чехия. Основен акцент на фонда е да се помогне на хората да се приспособят към новите възможности за заетост. Предвиждат се инвестиции в обучение и преквалификация на работниците и търсещите работа, помощ при търсене на работа, както и мерки за социално приобщаване.

Финансирането ще се предоставя само въз основа на териториални планове за справедлив преход за най-засегнатите региони. Те трябва да бъдат изготвени от държавите членки заедно със съответните местни и регионални власти. Европейската комисия ще одобрява отпускането на средства към държавите членки след преглед на плановете. Тези средства са от изключително значение за България, защото трябва да подпомогнат зеления и енергиен преход в 3-те одобрени до този момент региона: Перник, Стара Загора и Кюстендил.

Дали преходът ни към по-чиста и ефективна енергеткика ще бъде успешен - ще покажат не само финансовите параметри. Трябва да имаме много точен план как ще противодействаме на социалните аспекти от тази промяна, която ще засегне големи обществени групи. Ако не го направим, рискуваме да обречем на поредната деиндустриализация няколко икономически силни към днешна дата региона в страната.

Какви са нагласите в Европейския парламент към бъдещето на базовите въглищни централи в България? Какво означава за българската енергетика липсата на ясен срок за затварянето им?

Зелената сделка е ключова инициатива на ЕС, която има за цел да осигури трансформация на икономиката и чиста околна среда. През месец юли 2021 г. Европейската комисия ясно показва посоката за развитие на енергетиката на ЕС с 12 законодателни предложения в пакета „Fit for 55“ за ограничаване дейността на най-замърсяващите мощности.

България изпада в странната ситуация да иска да се възползва от средствата, предвидени за енергиен преход, без да има план как и кога ще изведе от експлоатация замърсяващите базови въглищни централи. За съжаление, настоящата ситуация на непрестанни избори допълнително и ненужно политизира проблема. Истината е, че поради нарастващите цени на въглеродните емисии, след няколко години, българските ТЕЦ-ове ще произвеждат електроенергия на неконкурентни цени. Това ще има пряко отражение върху всички потребители на електроенергия – гражданите и бизнеса. Трябва да се изготви ясен план, който да подпомогне трансформацията в сектора.

Нуждата от енергиен преход е много важна и за България. Около 1/3 от енергийния микс на страната ни разчита на въгледобив. Трябва да бъде намерена алтернатива на замърсяващите околната среда производства. Това не може да стане за сметка на заетите в тези сектори. Основната цел пред България е да подпомогне преквалификацията на работещите в тази индустрия, за да могат те да продължават своето развитие в енергийния сектор. Необходимо е създаване и финансиране на иновативни енергийни проекти, които да осигурят работни места.

Нека не забравяме, че българските експерти, които в момента са заети в сектора, са висококвалифицирани енергетици и инженери, които уверено могат да продължат своето професионално развитие в новите енергийни реалности. За да се случи това, е нужен план и ясно разписана държавна стратегия. Енергетиката е въпрос на сигурност и стратегическо преимущество за България – поради което е основен приоритет на държавата. Без успешно интегриране на заетите в енергийния сектор няма как да осъществим зеления преход и новото икономическо развитие на България.

Бихте ли очертали основните акценти в наскоро приетия Европейски климатичен закон и въздействието им върху българската икономика?

Европейският законодателен акт за климата залага целта за неутрален по отношение на климата ЕС до 2050 г. и колективна цел за нетно намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 55% до 2030 г. спрямо равнищата от 1990. Той превръща Европейския зелен пакт за неутралност на ЕС по отношение на климата до 2050 г. в обвързващо задължение. Също така, предоставя на европейските граждани и предприятия правната сигурност и предвидимост, от които те се нуждаят, за да планират и да се подготвят за предстоящия преход. Законът за климата предвижда създаването на независим експертен орган, който да консултира политиките в областта на климата и механизъм за изчисляване на общите емисии,

които ЕС може да произведе между 2030 и 2050 г. Българската икономика следва да съблюдава и взима под внимание новите европейски правила и да се адаптира, ако иска да остане конкурентна и да просперира редом с другите европейски държави. Всички тези правила чертаят насоката на бъдещото промишлено развитие на ЕС. Ако искаме да продължим да привличаме чуждестранни инвестиции, изграждащи реални производства,

нашата икономика трябва да остане интегрирана с европейската, а защо не и да задава посоката на развитие в определени сфери.

Промениха ли се приоритетите на Европейската зелена сделка, предвид усложнената от разпространението на COVID-19 икономическа ситуация на континента?

Европейската зелена сделка е резултат от дългогодишните усилия на ЕС в посока изграждането на по-зелена, по-справедлива и по-приобщаваща социално-икономическа система. Система, която да оставя след себе си възможно най-малък вреден отпечатък върху околната среда. Пандемията от Ковид-19 неминуемо се оказа катализатор за промяна на приоритетите и пренасочване на средства в краткосрочен план. Въпреки това, тя не промени посоката на развитие, а още повече показа нуждата от дългосрочна промяна.

Европейските институции правят всичко възможно, за да превърнат кризата във възможност.

Възстановяването на Европа след Ковид-19 ще бъде подпомогнато с общо 2,018 трилиона евро (по текущи цени). С тези средства се цели възстановяването да бъде съчетано с изграждане на една екологична, цифрова и устойчива европейска икономика на бъдещето.