Европейските електроенергийни борси остават на твърдата позиция - 150 евро за MWh, но може и нагоре

Твърди позиции. С цени по-близо до ръст, отколкото до спад. Така най- общо може да се определи поведението на европейските електроенергийни борси в сегмента ден напред през изминалата седмица. В подкрепа на запазващите се цени на електроенергията от над 150 евро за MWh остават не само газовия пазар, но въглеродните емисии. През изминалата седмица към подкрепящата позиция се завърна и петрола.  

Цените 

Стойностите, постигнати в сегмента „пазар ден напред“ на европейските електроенергийни борси през изминалата седмица продължиха да доказват, че възможностите за ръст не са изчерпани.  Разбира се, диапазонът се разшири от 143 – 146 евро за MWh до 157 евро за MWh та дори до 173 – 174 евро за MWh. Заявката за запазване на тенденцията на високите цени бе дадена още в първия ден от работната седмица, 20 септември и за поредна седмица стойностите останаха високи и през почивните дни.

С ден за доставка 21 септември стойностите в този определящ сегмент на електроенергийните борси се движеха  разнопосочно. На част от тях бе отчетен скок, вариращ от 2.7 % ( RS,Сърбия – 157.11 евро за MWh)  и 4.5 % ( HENEX, Гърция – 156.65 евро за MWh) до 8.7 % ( HUPX, Унгария – 165.74 евро за MWh) и 10.5 % (GME,Италия – 175.96 евро за MWh).  На част от другите електроенергийни борси обаче бе отчетен спад от 1 % (Австрия – 149.84 евро за MWh) и 4.2 % (Белгия – 150.39 евро за MWh) до 21.4 % (IBEX, БНЕБ – 117. 91 евро за MWh). 

Разнопосочното движение в сегмента „ден напред“ се запази и с ден за доставка 22 септември – със слаб спад на западните борси и леко повишение за останалата част от Европа. Конкретно на БНЕБ постигнатата стойност се върна към ръст и то със значителните 24.8 % до 147.17 евро за MWh, сочат данните на energylive.cloud. На практика цената на БНЕБ се коригира. За сравнение на останалите пазари цената варира между 154 – 163 – 175 евро за MWh.  Най-високи остават цените на Иберийския пазар (OMIE)– 175.39 евро за MWh в Португалия и 175.87 евро за MWh в Испания, както и 181.18 евро за MWh в Италия (GME).

Понижение на всички електроенергийни борси бе отчетено и с ден за доставка 23 септември. Спадът варираше от 5.7 % за Италия до 170.85 евро за MWh и 28.4 % до 105.31 евро за MWh в България и 49.9 % до 73.16 евро за MWh в Германия. Самата разлика между стойностите, постигнати на електроенергийните борси в този ден на Германия и Италия говори достатъчно ясно за различната степен на влияние на водещите фактори като цена на газ и емисии и условията, с които трябва да се справят участниците на борсите. Но също така и за отношението към цените като отражение на дневния ред на обществото от страна на крайните потребители в двата противоположни края на Европа. От едната страна смятаната за богата и просперираща Германия и от друга – все още лутащата се в последиците от огромната политическа и икономическа криза Италия. До определена степен разликата между двата пазара дава и отговор на въпроса за избора, който страната ни предстои да направи. 

С настъпването на почивните дни електроенергийните борси отново направиха опит за постигане на по-голяма единност. В известна степен това бе постигнато с ден за доставка 24 септември, но при запазващи се високи цени. Като цяло обаче към средата на септември наблюденията сочат, че на някои от пазарите е имало регистрирани седмични цени най-високи от юли 2006 г. (Германия) и от април 2011 г.( Нидерландия.

Търсене на електроенергия

Възстановяването на икономиките е в ход. Публикуваният наскоро актуализират доклад на консултантската компания Ember за първото шестмесечие на настоящата година отчете ръст на търсенето на електроенергия с 5 процента. Тази тенденция с настъпването на есенните дни започва леко да се свива. Спадът на средните температури е една от причините. Предварителните данни до средата на септември са за намаляване на търсенето в периода на преход между лятото и есента. Очакването е, че тази тенденция за известен период от време ще се запази. Високите стойности също оказват своето въздействие в посока потискането на търсенето. 

За отбелязване е, че за периода почти до средата на септември се наблюдава спад на производството от слънчеви мощности в Европа в диапазона от 13 до 20 процента в резултат на метеорологичните условия. Предварителните данни за предходната седмица са за възстановяване. На част от пазарите за през третата седмица на септември се отчита и спад на вятърната енергия между 13 до 23 процента. Изключение правят Италия и Германия, където е отчетен ръст. Не такава обаче е ситуацията на италианския пазар за предходните седем дни. 

Петрол, газ, СО2

Високите цени на газа и CO2 продължават  да са фактор, който благоприятства повишаването на цените на европейските пазари на електроенергия. През последната седмица особено силно се почувства и влиянието на петрола. 

Цените на петрола стартираха през миналата седмица с повишение и тази тенденция като цяло се запазва в резултат на подобряването на очакванията за ръст на търсенето на горива в световен мащаб. Влияние оказва и свиването на запасите от петрол. Само за седмица сорт Brent прибави близо три долара към стойността си и успя да завърши седмицата на най-високото ниво от три години насам – 77,86 долара за барел. Тази сутрин петролът демонстрира намерение за изкачване и към нивото от 79 долара за барел.

На значителни колебания бяха подложени цените на природния газ през изминалата седмица. Надеждата за спад не се случи. В четвъртък борсата затвори при цена от 69.80 евро за MWh или 844 долара за 1000 куб м. Ден по-късно обаче, в петък октомврийските фючърси на индекса TTF на ICE Futures се върнаха към ръст - с 2,606 процента до 71.500 евро за MWh. Преизчислено в друга валута и мерни единици - 865 долара зя 1000 куб метра.  Сутрешната търговия на 27 септември стартира при цена на октомврийските фючърси от 71.195 евро за MWh.

Към повишение се върнаха и въглеродните емисии.  За известно време при тях се наблюдаваше леко успокоени и спад до ниво от около 59 евро за тон. 

В петък обаче по време но търговията, декемврийските фючърси на ICE EUA на борсата ICE Futures стартира при цена от 59.8 евро за тон, а в края на деня скочи до 63.75 евро за тон, като малко преди това бе отчетен скок до 63.9 евро за тон. Увеличението спрямо предходната търговия е съществено – плюс 5.302 процента. Стойност от над 63.03 евро за тон бе отчетена на 8 септември тази година. Стартът на декемврийските фючърси на 27 септември не е радващ – 64.19 евро за тон.

Тенденции

Напоследък всеки в страната ни се оказва с експертно мнение за цените на тока. Като при футбола и времето. Бизнесът поиска компенсации. В един глас запитаните през телевизионните екрани експерти, политици, синдикалисти казаха, че "да", бизнесът трябва да бъде компенсиран. Със сигурност мерки в тази посока са необходими. 

Не това е въпросът. Той се отнася за лансиране на копирано на ангро решение от Испания и в частност само на тази част, която касае вземането от печалбата на атомните централи. Решението на Испания обаче трябва да се чете цялостно, да се има предвид, че то е със срок март 2022 година и, че вече се задават правни спорове, които ще затрупат системата, а и не само това.

Така прочетено, но недочетено по български всички се произнасят - да се вземе от печалбата на АЕЦ „Козлодуй“, за да се компенсират определени участници на пазара.

Звучи много просто, но всъщност не е така. Енергийната система е нещо много сложно и чувствително. АЕЦ „Козлодуй“ може да е държавна, но нищо не пречи предприемане на правни действия, ако дадено решение дори правителствено е в нарушение на безопасността. Вземането на подобно решение може да се отрази и на ангажиментите, свързани с вноските в двата ядрени фонда. Казусите са още безкрайно много. Един от тях например може да се завихри в посока на това, дали бизнесът, който иска компенсации е спазил директивите за енергийна ефективност и намаляване на СО2 емисиите и оттук на каква база иска компенсации. Това е само частичен пример. Решенията в областта на енергетиката определено не трябва да се взимат нито под натиск, нито в името на поставянето под риск на една част от обществото за сметка на друга. 

Високите цени наистина са причина за дискомфорт на европейските правителства. Единствено в България обаче министър на вътрешните работи се впусна в търсенето на „черна котка в тъмна стая“. Задачата се усложнява от втората част на тази максима – особено ако тя не е там. Борсите по света, а българската не прави изключение, обаче са нещо много странно. Участниците на пазара, особено електроенергийния са особено чувствителни не само заради собствения си бизнес. В крайна сметка зад тях стоят потребители, които разчитат на сигурност на доставките.  

Обикновено политиците на запад внимателно мерят думите си, за да не предизвикат реакции на борсата. Е, в България се случи възможно най-непремерената реакция. В почивен ден, когато цените на електроенергийната борса обикновено спадат, на БНЕБ те скочиха и то с 9.3 %.  Всяко поставяне на енергийните цени в центъра на политическото говорене и политическите действия ще прибавя по малко отгоре върху цената, заради несигурността на участниците на пазара. Вероятно електроенергийната борса има нужда от малко по-добра регулация, но едва ли от вътрешен министър. Още повече при наличието на система за REMIT. Натискът върху БНЕБ може да има последици, нежелани от нито едно, каквото и да е правителство.

Междувременно тенденцията за спад на цените на европейските електроенергийни борси на този етап изглежда все още трудно постижима. Компаниите и като цяло пазарите не са се отказали от следването на целите на енергийния преход. Проблемът обаче е в това, че те се борят и за запазване на настоящите си позиции.

Едновременното вложение в цели за бъдещето и запазване на настоящата конкурентоспособност и дял на пазарите изисква стимули, които административните мерки на Европа на този етап не осигуряват достатъчно бързо и в достатъчна степен. Резултатът от това разминаване е видим всеки ден. Засега високите цени на електроенергийните борси са заели твърди позиции. На този етап – засега.