До 2040 г. продажбите на електромобили скачат 22 пъти, ще заемат две трети от пазара

През последните няколко години пазарът на електрически превозни средства, най-вече на електромобили, силно нарасна. Причините за това са няколко – подобряването на ефективността на батериите, от което следва удължаване на пробега с едно зареждане, спадът в цените им, както и на самите електрически коли, държавните и общински стимули за закупуването и използването им, увеличаването на броя на обществените зарядни станции и др. За да успее една държава да постигне целта за нулеви вредни емисии от транспортна през 2050 г. обаче не само ще има нужда изброените фактори да продължат да съществуват и да се развиват, но ще трябват и допълни мерки. Накъде върви електромобилната индустрия и как би могла тя да се развие по-добре ни показва разглежданият от BloombergNEF Сценарий за икономическия преход.

Според него през следващите близо 20 години продажбите на електромобили в света ще се увеличат рязко от 3 млн. броя през 2020 г. до 66 млн. през 2040 г. Така електрическите коли ще заемат повече от две трети от глобалния автомобилен пазар. Като двигатели на прехода към беземисионен транспорт се очертават Китай и Европа, а след тях се нареждат САЩ. Освен това прогнозата се базира единствено на сега съществуващите стимули за покупка на електромобил и не разглежда наскоро обявената от Вашингтон цел до 2030 г. половината от всички превозни средства, продавани в САЩ, да бъдат електрически, хибриди или с горивни клетки.

Също така, според BloombergNEF, продажбите на автомобили с двигатели с вътрешно горене вече са достигнали своя пик. Паралелно с това в Европа цените на електромобилите вече се доближават до тези на бензиновите, дизеловите и задвижваните от пропан бутан и метан коли. А съвсем скоро нещата ще се обърнат и електрическите ще струват дори по-евтино. Спадът в цените на колите на ток се дължи най-вече на модернизацията на батериите и производството им, развитието на технологиите, както и на все по-голямото им търсене. Така например през 2010 г. цената им е бил около 1200 долара за всеки киловатчас от мощността, докато през 2020 г. тя е паднала до около 150 долара.

Не леките електрическите коли обаче ще бъдат основният двигател на растежа, които към момента заемат едва трето място в класацията на общите продажби на превозни средства по сегменти. През 2020 г. 44% от глобалния пазар на дву- и триколесните превозни средства се заема от електрическите такива. В същото време 39% от закупените автобуси са били с електрически двигатели. А при пазара на леки автомобили задвижваните с ток са имали пренебрежимо малкия дял от под 5%. Съвсем минимални дялове от съответните пазари заемат електрическите лекотоварни и средно- и тежкотоварни автомобили. Прогнозата обаче сочи, че нещата ще изглеждат по коренно различен начин през 2040 г. Дву- и триколесните превозни средства тогава ще заемат 83% от световния пазар в този сегмент. Електробусите ще бъдат 77 на сто от всички продадени автобуси. Леките автомобили, задвижвани от електрически двигатели ще отбележат изключително сериозен скок и делът им от световните продажби ще заеме 68 на сто. Драстичен ръст се очертава и за лекотоварните електрички, на които ще се падат вече 59% от продажбите в сегмента. А при камионите тези на ток ще заемат 29 на сто от глобалния пазар.

Целият този бум на електрическите превозни средства обаче ще има нужда от многократно увеличение на производството и доставката на батерии. Към момента Китай най-сериозно се възползва от нарастващото търсене на литиево-йонни акумулатори, държи световното лидерство и не възнамерява да се отказва от него в близките десетилетия. Европейският съюз се очертава като единственият му конкурент, но не и за първото място, поне засега и поне според наличните и планираните производствени мощности, макар вече да си постави амбициозната цел до 2025 г. да може да задоволява сам вътрешното си търсене.

В наши дни производственият капацитет на Китай, състоящ се от изградени и въведени в експлоатация заводи за литиево-йонни батерии възлиза на 479 гигаватчаса годишно. Европа, включително Турция и Русия, разполагат с мощност за едва 39 гигаватчаса. Северна и Южна Америка заедно имат капацитет от 41, а целият Азиатско-тихоокеански регион, изключвайки Китай, може да произвежда 27 гигаватчаса такива акумулатори годишно. Паралелно с това в момента китайците изграждат фабрики, които ще увеличат производствения капацитет на страната с нови 698 гигаватчаса, Европа – с 91, двете Америки – с 30, а Азиатско-тихоокеанските държави – с 3. При планираните Китай отново води с обявени, но незапочнали да се изграждат заводи с общ капацитет от още 623 гигаватчаса годишно. Европа обаче тук има значително по-големи амбиции и възнамерява да започне строеж на нови мощности, способни да произведат литиево-йонни батерии с обща мощност 400 гигаватчаса допълнително на година. Държавите от Северна и Южна Америка са обявили такива намерения за нови 62 гигаватчаса, но в това отношение са изпреварени от Азиатско-тихоокеанския регион, който планира допълнителни фабрики с годишен капацитет от още 75 гигаватчаса.

Възможностите за избор на превозно средство от страна на потребителите също ще е от решаващо значение за увеличението на продажбите. И към момента той не е малък, но в бъдеще ще се увеличи в пъти. Така например преди 10 години на световния пазар са се предлагали едва няколко десетки модела хибриди и електромобили общо. А към днешна дата те вече са над 500, от които чистите електрички са повече от 350.

Паралелно с това непрекъснато расте и пробегът на електромобилите, макар и не с толкова бързи темпове. Статистиката показва, че през 2012 г. средно една кола на ток е могла да измине 166 км с едно зареждане на батерията, то 8 години по-късно средният пробег вече достига 359 км. Но и в това отношение следващите години се очаква драстично развитие.

Сериозен бум се отчита и при зарядните станции, които все още са една от пречките пред по-сериозното увеличение на пазара на електромобили в наши дни. Но от друга страна Европа и Китай само за последните две години са успели да удвоят броя им, а глобалният ръст е още по-голям. През 2018 г. в целия свят са работили около 590 хил. такива станции, докато през 2020 г. те вече достигат 1.4 млн.