Темата за трансформацията на въгледобивния сектор е позната само за 10 на сто от българите

Темата за трансформирането на въгледобивния сектор и преминаването към екологично чиста енергия не е особено популярна у нас – тя е позната на едва 10% от населението. Това сочат резултатите от социологическо проучване на MarketLinks, изготвено по поръчка на природозащитната организация WWF. Въпреки това запитаните посочват ТЕЦ-овете като основните причинители на вредни емисии, следвани от индустрията и транспорта.

Изследването е част от проект “Региони и общини за справедлив преход”, чийто фокус е предстоящата икономическа трансформация на въглищната индустрия в Перник, Бобов дол и региона на Стара Загора. Фокусът на проекта е тя да се извърши по начин, който ще е справедлив, както за хората, така и за околната среда. Проектът се изпълнява от международната природозащитна организация WWF чрез офисите ѝ в България, Германия, Гърция и Полша. Това се случва броени месеци преди историческия Форум на кметовете в Стара Загора. Планиран за 29-и и 30-и септември 2021г., в който се очаква да се включат физически и виртуално десетки градоначалници на въгледобивни общини от Централна и Източна Европа.

Основният извод от проучването е, че близо половината от българите са запознати със съществуването на климатичните промени, като ясно осъзнават и кои са основните източници на емисии у нас. Проучването обхваща 1000 респондента, навършили 18 години. 48% от пълнолетното население се чувстват запознати с проблемите около изменението на климата. А втората най-популярна тема, влизаща в обхвата на дейностите на WWF, се оказва борбата с незаконните сечи, позната на 36% от запитаните. Около една пета от участниците в проучването демонстрират знания по казусите, свързани с незаконното строителство в Национален парк „Пирин“  и устойчивото управление на горите.

Половината от хората подкрепят повишаване цената тока за трансформирането на ТЕЦ-вете

„Макар че инициативата за трансформирането на ТЕЦ-овете се свързва от по-голямата част от населението с вероятно повишаване цената на електроенергията, половината от допитаните я подкрепят. Активното участие на властите в популяризирането на възможностите за заместване на енергийната индустрия, ползваща въглища, с нови енергийни модели и бизнеси и преквалификация на работниците от ТЕЦ-овете би повишило дела на положително настроените към тази промяна в българската енергетика“, коментира Георги Стефанов, ръководител на практика „Климат и енергия“ във WWF.

1/3 от хората не знаят за темите, свързани с Европейската зелена сделка

Преобладаващото мнозинство или 78% от запитаните не са чували, че Европейският съюз отпуска сериозни средства за развитие на устойчиви бизнеси в България, заместващи преструктурирането на въглищните дейности в енергетиката. А 1/3 от респондентите не познават темите, свързани с Европейската зелената сделка, справедливия енергиен преход и трансформацията на въгледобива.

Оптимистичното обаче е, че според проучването на общественото мнение, 50% от пълнолетните българи имат активна нагласа за участие в енергийния преход на страната. И макар това да не се харесва на енергийните монополи, гражданите биха искали сами да могат да произвеждат електроенергията за нуждите на своите домакинства.

Остарелите методи за производство на енергия и липсата на иновации са основен проблем на енергетиката

Една голяма част от запитаните смятат, че основен проблем на енергетиката в България са остарелите методи за производство на енергия и липсата на иновации в сектора. Други са на мнение, че проблем са ниските доходи, които водят до затруднение при плащането на сметки и налагат използване на нерегламентирани източници на енергия. Но близо 30% от анкетираните са за изграждането на модерни индустриални съоръжения с нови технологии, които щадят природата, а други 27% биха предпочели съоръжения за производство на енергия от възобновяеми  източници. Едва 7% от анкетираните смятат, че въглищата нямат алтернатива.

„Ползите, които се асоциират със закриването на ТЕЦ-овете, са основно свързани с подобряване на екологичната обстановка в България и опазване на природата. Също така, значителен дял от населението очаква от тази промяна и възможности за модернизиране на енергетиката, повишаване на стандарта на живот и благоустройство на жизнената среда. Изборът на алтернативни индустрии е твърде експертен казус, за решаването на който няма как да се разчита само на мнения на засегнатите страни. В същото време обаче въвличането им в процеса на разработване на концепциите за енергиен преход би повишило нагласата им за участие и съдействие“, допълва Стефанов. Според 63 на сто от хората ползите за България са свързани с по-чистия въздух, който ще дишаме.