С малки стъпки българският износ напредва, напук на кризата

Българският износ през 2020 г. e 31.9 млрд. щ.д.[1]. Това е по-малко от износа през 2019 – 33,4, и през 2018 – 33,7 млрд. щ.д. Въпреки това България се изкачва на 58-мо място сред всички износители в света (60-то място през 2019 г. и 64-то за 2018 г.), непосредствено след Нигерия и Литва и преди Оман и Колумбия. В ЕС сме на 21-во място (20-то място за 2019 г.), преди Хърватия, Естония, Латвия, Люксембург, Кипър и Малта. По-малки по население държави от ЕС, които са преди нас, са: Литва – 33 млрд. щ.д., Словения – 37 млрд. щ.д., Финландия – 66 млрд. щ.д., Словакия – 86 млрд. щ.д., Дания – 107 млрд. щ.д., Ирландия – 184 млрд. щ.д.

На база огледални данни, България е изнесла стоки за отбраната поне за 615 милиона щ.д. Редица държави, които са пазар за българска специална продукция, също не предоставят данни за търговията си с нея, т.е. реалният износ е по-голям. Припомняме, че за 2019 г. износът на специална продукция се оценява на 560 мил. щ.д., за 2018 г. – 780, а за 2017 г. – 1.2 млрд. щ.д. От анализа са изключени доставките на стоки за отбраната, т.е. НСИ третира тази информация като конфиденциална.

Спадът на износа ни в щатски долари за 2020 г. спрямо 2019 г. е 4.4%, а кумулативно за последните 5 години има ръст от 20%. Световният внос е намалял със 7% за последната година, а кумулативният ръст за последните 5 години е 3%. Това означава, че България продължава да печели позиции на световните пазари.

Групите стоки с най-голям износ са електротехника и електроника, мед и изделия от мед, машини и апарати, енергоносители (горива и електроенергия). Тези 4 групи стоки формират 1/3 от износа ни.

Кумулативно българският износ през миналата година е с 20% по-голям от този през 2016 г., което представлява 4% средногодишен ръст. Изделията на електрониката и електротехниката регистрират 7% средногодишен ръст за последните пет години, докато за същия период световният внос се е увеличил с 4%. Ръстът на цените допринася за това износът на мед и медни продукти да се изкачи до втора позиция. Износът на машини и апарати също се представя добре и бележи средногодишен ръст от 8%, докато световният внос расте с 3%. Това означава, че българските производители на тези изделия са конкурентоспособни на глобалните пазари и изместват други доставчици.

Традиционно, износът на енергоносители заемат водещи позиции – за 2020 г. четвърто място. Основно поради Ковид кризата, спадът в износа на горива е 2 пъти.

Износът на зърно заема пета позиция, като водещите продукти в тази група са пшеница и царевица.

С над 1 милиард щ.д. износ са още автомобилна индустрия и велосипеди, фармация, пластмасови изделия, руди и концентрати, от които 2/3 са концентрати на благородни метали. Следват мебели и изделия за обзавеждане, маслодайни семена, конфекция, плетени облекла, изделия от желязо и стомана.

Група стоки под митнически код 99 Специфични доставки е на 7-ма позиция в експортната ни листа, но ще бъде изключена от анализа ни, защото описанието не дава точна представа за какво става дума.

По експертна оценка, суровини и енергоносители формират 31-32% от износа.

 Преглед на износа по стоки[2]

Стоката с най-голям стойностен обем в експортната ни листа през 2020 г. е катодна мед - 1 183 мил. щ.д. – 19% ръст спрямо предишната година. Така спадът от 20% предишната година е почти напълно компенсиран. Следва анодната мед с износ за 993 мил. щ.д. и ръст от 27%, медикаменти за 806 мил. щ.д., концентрати на благородни метали за 695 мил. щ.д. и ръст 18%, пшеница за 695 мил. щ.д. и спад от 25% (944 мил. щ.д. за 2019 г.). Тези пет стоки генерират почти 14% от износа ни.

Износът на леки нефтени масла е бил за 551 мил. щ.д. – спад от 54% за година, маслодаен слънчоглед за 535 мил. щ.д. и ръст 25%, средно тежки нефтени масла за 531 мил. щ.д. и спад от 57%, царевица 493 мил. щ.д., електроапаратура за ниско и високо напрежение 472 мил. щ.д.

Общо водещите 10 стоки формират 21,8% от износа. След тях се нареждат: биодизел, кабелни снопове за автомобилостроенето, слънчогледово олио, велосипеди със спомагателен двигател, медни руди и концентрати, прекъсвателна електроапаратура, стъклен амбалаж, електроенергия, тръбопроводи от каучук, пръти и профили от стомана.

Най-големи потребители на българска катодна мед са Китай – почти 2/3 от износа, и Турция с 1/3. 60% от анодната мед заминава за Белгия, останалата – за Германия. Медикаментите се изнасят за много държави, но най-много за Русия и Германия (около 12,5% всяка), и за Румъния – 9,5%. 90% от концентратите на благородни метали са за немски купувач, 10% - за Канада. Прави впечатление, че средната експортна цена на тон за Германия е 427 хил. щ.д., а за Канада – 27 хил. щ.д. Водещи пазари за пшеницата ни са Испания, Гърция, Румъния, Филипини, Либия и др. Най-високи експортни цени постигаме в Либия и Гърция, най-ниски – в Румъния.

Измежду стоките с износ над 100 мил. щ.д. за 2020 най-голям кумулативен ръст за последните години бележат: велосипеди със спомагателен двигател – 186% годишно, дамска конфекция – 55%, части за мобилни телефони – 43%, концентрати на благородни метали – 39 %. Износът на велосипеди със спомагателен двигател нараства над 8 пъти от старта си през 2017 г.

С най-голям положителен търговски баланс са катодна и анодна мед – по около милиард щ.д., пшеница – 689 мил. щ.д., царевица – 488, леки нефтени масла – 431, концентрати на благородни метали – 425.

Голям ръст на търсенето на световните пазари в последните години има при: талий – 193% годишно, монетарно злато – 178%, хексахлорбензен 110%, родий 104% и други редкоземни изкопаеми и химически субстанции.

С какво сме най-успешни?

България държи 19,9% от световния пазар на патешки черен дроб, въпреки значителния спад в износа. Временно консервираните череши имат 16,4% дял, месинг на плочи и ленти 14.9%, спирачни маркучи 14.1%, хидравлични турбини и регулатори – 14%. Стоките, с които България заема водещо място в световния износ, показват известна устойчивост.

Диверсификация на пазарите

Диверсификацията на пазарите е един от проблемите пред износа ни. Според Herfindahl–Hirschman Index (HHI), добра диверсификация има при стойност на индекса под 0.10, умерена концентрация има при стойности от 0.10 до 0.18. При над 0.18 се счита, че е налице прекомерна концентрация, а България има стойности на индекса над 0.3 при важни продукти.

Средно за всички изнасяни стоки, България постига индекс 0.06 (0,05 за 2019 г.), но сред някои от водещите по стойност стоки е налице прекомерна концентрация:

- Катодна мед, 0.45, 65% от износа е за Китай;

- Анодната мед, 0,52, 60% за Белгия;

- Концентрати от благородни метали 0.82, 90% за Германия и 10% за Канада;

- Кабелни снопове 0.28, Турция е 45% от пазара ни;

- Велосипеди със спомагателен двигател 0.39, 55% за Германия и 34% за Белгия.

- Пръти и профили от желязо и стомана 0,65, 80% за Румъния

- Необработено олово 0,37;

- Велосипеди 0,31;

Прекомерната концентрация е опасна, защото всяко смущение във функционирането на купувача води до подобно по размер смущение в работата на българския доставчик. Това е и най-големият риск в периода на икономически ограничения, породени от COVID-19. Прави впечатление, че при катодна и анодна мед и при концентратите от благородни метали концентрацията нараства. Тези три позиции формират 9% от износа ни. Предстои да видим как те са се отразили на експортните ни партньори и там, където липсва достатъчно диверсификация, негативното влияние върху съответните български износители ще бъде голямо.

Част от концентрацията се дължи на факта, че не малко сравнително големи български предприятия са с преобладаваща чуждестранна собственост и продукцията им се изкупува от фирмата-майка. Това води след себе си износ на стоки за последваща преработка (а не крайни продукти, които са с по-висока добавена стойност), сравнително по-ниска производителност на труда, по-високи енергийни разходи за единица добавена стойност, ниски килограмови цени, повишено въздействие върху околната среда, в сравнение с това при фирмите-майки, и др. Всички тези индикатори са сред посочваните негативи в докладите на ЕС за България.

Кои са ни партньорите?

През 2020 г. сме осъществили износ за 139 държави и територии за над 1 мил. щ.д. В редица държави имаме малък износ на нишови продукти. Най-важният пазар е Германия – 16,1% от целия износ, при това – с положителен търговски баланс от 880 мил. щ.д. Следват Румъния 9,1%, Италия 6,9%, Гърция 6,7, Турция 6,4, Франция, 3.8, Белгия 3,5, Китай 3,3, Холандия 2,6, Полша 2,5. Тези 10 партньора са пазар за 60,9% от износа. Най-голям положителен търговски баланс имаме с Германия, Белгия, Гърция, Румъния, Великобритания, Франция, САЩ. Най-голям отрицателен търговски баланс имаме с Русия – 1 700 млрд. щ.д. (3 146 през 2019 г.) при общ търговски дефицит на България от 3 092 млрд. щ.д. Следват отрицателните баланси с Унгария, Китай, Холандия, Полша, Украйна.

Измежду значимите партньори над 10% ръст на износа ни за миналата година са Белгия – 15%, Китай – 14%, Полша и Сев. Македония – по 10%.

Спад над 10% има в търговията ни с Италия, Турция, Испания, Сърбия, Русия и Украйна.

Констатации:

Преструктурирането на българския износ се „случва“ прекалено бавно. Все още износът на суровини и материали за последваща обработка заема такъв дял, че не допринася за излизането ни от категорията „най-бедната държава в ЕС“. Като че ли България загуби от инерцията на предприсъединителния период и първите години след присъединяването и са необходими нови инструменти за промяна. Те трябва да са насочени към опериращите в България иновативни предприятия с голям растеж и предлагащи стоки и услуги с висока и много висока добавена стойност. Ролята на чуждестранните инвестиции е важна, особено за заетост, придобиване на нови знания и умения, но не бива да се очаква, че само те могат да преструктурират икономиката ни в желаната посока. Необходимо е допълнително сегментиране на мерките за насърчаване на инвестиции.

Технологичното обновление става бавно и е опорочено от недостатъчно ефективни инвестиции по оперативните програми и програмата за развитие на селските региони. Прекалено често се констатират инвестиции в производство на продукти без никакви умения за реализацията им и пазарни познания.

По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, независимо от произхода на инвестициите. Българските предприемачи като че ли имат повече доверие на чуждестранни решения и технологии, отколкото на българските. Бизнесът рядко поръчва разработки на български университети и институти и не е готов да чака несигурен резултат.

От друга страна, българските учени и изобретатели реализират изследователския си продукт в Западна и Северна Европа, а не в България, и така евтиният труд на българските учени допринася за тяхната конкурентоспособност.

Българските предприемачи се учат по трудния начин – на базата на грешки и успехи в работата с чуждестранни партньори. Не са малко университетите в България, които имат специалности по предприемачество. Но никой преподавател не си задава въпроса защо завършилите предприемачество в САЩ или Великобритания се справят значително по-добре от техните студенти. Това е една от причините да продължаваме да срещаме липса на добри управленски умения и пазарен усет. Други причини са бизнес средата, правната сигурност, достъпът до информация за пазари и достъпът до финансиране.

Износът ни расте дори за държави с активна експортна насърчителна политика, каквато липсва у нас – политика, обхващаща конкретна информация за пазари и търсене, съобразено с националния потенциал, проактивни инициативи на посолствата, колективни тренинги, индивидуални консултации и организиране на срещи с купувачи, финансиране на входящи мисии с купувачи, налагане на бранда България, и много други. Това говори за факторна конкурентоспособност на част от продукцията ни.

Поради слабата диверсификация на някои продукти, те могат да се окажат по-чувствителни към пазарни сътресения в резултат на кризата, породена от COVID-19.

Многообразието на стоки с по-висока добавена стойност се увеличава, техният износ се влияе в по-малка степен от курса на щатския долар и цените на енергоносители и суровини, отколкото при стоки с ниска добавена стойност. Този износ формира около 24% от общия, при това тук не е включен износът на специална продукция. Износът на суровини, енергоносители и материали с ниска степен на преработка запазва дял около 31-32% за 2020 г.

Групи стоки в нашата експортна листа с относително по-висока добавена стойност са:

Електротехнически и електронни изделия, електрически ръчни инструменти; изчислителни устройства, сензори;

- Оптични изделия;

- Някои софтуерни продукти за управление на процеси;

- Компоненти за автомобилостроене и машиностроене, хидравлика, машинни възли, акумулатори, лагери, кабели;

- Велосипеди с помощно задвижване;

- Наситени интегрални платки, с който продукт България проби редица силно конкурентни пазари – САЩ, Япония, Югоизточна Азия;

- Видеоигри;

- Хладилници, фризери;

- Някои фармацевтични и медицински изделия, медицински инструменти и апарати;

- Ски, сноуборд.

Основни пазари за стоки с по-голяма добавена стойност са големите икономики в ЕС, но изделията ни се вграждат там и след това се реализират в целия свят.

Българските фирми най-често изнасят за развитите държави като подизпълнител на големите фирми и се включват в глобалните вериги на доставки. С течение на времето се придобиват знания и умения за по-широко самостоятелно навлизане на световните пазари под собствена марка и със собствени разработки.

Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България и по-малко на местни фирми. Успешните български фирми са тези, които работят основно за чуждите пазари, не се влияят от липсата на конкуренция в България и не са обект на значителна регулаторна тежест.

Независимо от ползите от чуждестранните инвеститори, редица суровини и материали не се преработват достатъчно задълбочено в техните предприятия у нас. Това има негативно въздействие, изразено в по-ниска производителност на труда, по-високи енергийни разходи за единица добавена стойност, ниски килограмови цени, сравнително по-голямо въздействие върху околната среда.

______________

Автор: Веселин Илиев, главен директор „Външноикономическо сътрудничество“, БСК
 

[1] Източник на данните е International Trade Centre ITC Geneva, където се обработват данни от 233 държави с различна степен на изчерпателност. Една от причините да ползваме този източник е необходимостта от съпоставка с износа и вноса на другите държави. Затова стойностите са в щ. д. Това се отразява в неголяма степен на някои изводи, поради променящите се валутни курсове през годините.

[2] До шести знак от Хармонизираната система (митническата тарифа)