Комерсант: Газпром се опитва да окаже натиск на Европа за ускоряването на пуска на Северен поток 2

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
912
article picture alt description

Безпрецедентното покачване на цените на газа в Европа дава на „Газпром“ мощни козове, за постигане на яснота по условията за пускане в експлоатация на газопровода "Северен поток-2". Строителството е почти завършено, но остава трудният въпрос с регулацията, решението на който е в ръцете на Германия и може до голяма степен да бъде определено от започващото на 14 юли  посещение на канцлера Ангела Меркел в САЩ. За „Газпром“ е важно да си гарантира 100 % от капацитета на газопровода и да направи това до октомври, докато настоящото германско правителство е на власт и, което  даде неформални гаранции по време на „голямата сделка“ за украинския транзит през 2019 г.

Августовските фючърси на газа на ключовия европейски хъб TTF през миналата седмица в един момент достигнаха 38,65 евро за MWh или 493 долара за 1000 куб м – това е най-високата цена в историята на европейския газов пазар. Тя е дори по-висока от месец май 2008 година, когато петролът сорт Brent струваше над 140 долара за барел. Спот цените в Европа понякога достигат и по-високи стойности, но за кратко и винаги се обясняват с изключителни обстоятелства – авария по инфраструктурата, или необичайно застудяване. Сега ситуацията е различна, пазарът не очаква скорошен спад на цените: фючърсите на TTF за всички следващи месеци за доставка до март 2022 г. се търгуват над 400 долара за 1000 куб метра.

Стойността на газа се повишава не само в Европа, но и в целия свят. Първо, заради студената зима и горещото лято, предизвикващи ръст на търсенето на електроенергия, второ - поради определени ограничения по веригата за доставка на газ, свързани с пандемията. Европейският пазар, за разлика от азиатския през последните поне десет години не е изпитвал недостиг по отношение на физическите доставки. Чрез допълнителният си капацитет за добив и транспортиране, „Газпром“ винаги е бил готов да предоставя допълнителни обеми.

През тази година монополистът промени тактиката, отказвайки да резервира допълнителни мощности за транзит през Украйна - над предвидените по договора 40 млрд. куб м газ годишно. Освен това на 5 юли „Газпром“ не участва в търга за капацитет по газопровода „Ямал-Европа“ за следващата газова година, обяснявайки, че може да резервира количества на краткосрочна база.

Според няколко търговци, позицията на компанията е предизвикала паника на пазара: на 6 юли „Ямал-Европа“ спря за планов ремонт (вече е пуснат) и участниците на пазара се опасяваха, че за да изпълни дългосрочните си договори, „Газпром“ ще започне да купува газ на хъбовете в Европа. Подобни слухове, заедно с очакването за спирането за ремонт на „Северен поток“ на 13 юли (продължава до 23 юли), по думите на източниците на „Комерсант“  допринесоха за ускоряване на цените.

Време е за събиране на тръбите

Всички анкетирани от "Комерсант", както от газовата индустрия, така и от руското правителство, смятат твърдия подход на "Газпром" като опит за оказване на натиск върху Европа за ускоряване на въвеждането в експлоатация на газопровода "Северен поток 2" (Северен поток 2, NS2). Следващите няколко месеца може да са решаващи по отношение на това колко бързо може да бъде пуснат газопроводът и как ще се регулира, тоест колко газ на практика ще може да доставя по него „Газпром“.

Така на 15 юли Съдът на ЕС трябва да публикува решението по жалбата на Германия относно възможността за използване от „Газпром“ на над 50 % от газопровода Opal – продължение на „Северен поток“ (NS1) от Германия до границата с Чехия. През август ще завърши строителството на NS2 (Северен поток 2), каза пред Handelsblatt, на 12 юли изпълнителният директор на Nord Stream 2 AG Матиас Варинг. Според него „газопроводът трябва да заработи през тази година“.

Също така на 14-16 юли канцлерът на Германия Ангела Меркел, която вече обяви напускането на поста си, трябва да посети САЩ, а централната тема, както се очаква ще бъде уреждане на въпросите по пуска на NS2, който е обект на американските санкции.След това, в края на септември в Германия ще се проведат парламентарни избори, в резултат на които в страната ще има нов канцлер, а също така и възможно ново разположение на силите в парламента.

Досега Германия бе главен адвокат на NS2 в ЕС и яростно защитаваше проекта срещу безпрецедентния натиск от САЩ при предишния президент Доналд Тръмп. Някои от експертите, до които се допита „Комерсант“ смятат, че новите власти в Германия е възможно да не са готови за съществени жертви в името на NS2. Освен това новите германски лидери може да не се смятат за обвързани от неформалните ангажименти, които Германия пое към Русия при сключването на „голямата сделка“ по украинския транзитен договор в края на 2019 г. Този фактор, според експертите, с които разговаря „Комерсант“ и, които са запознати с позицията на „Газпром“ повече от всичко друго го стимулира да реши всички ключови въпроси по проекта.

Най-накрая го построиха

Строителството на NS2 през 2020 г. беше фактически парализирано от санкциите на САЩ. В края на 2019 година газопроводът бе положен до почти 95 %, но санкциите заставиха швейцарската компания, изпълнител Allseas да се откаже от завършването на дейностите. Тогава „Газпром“ нямаше собствени тръбополагащи кораби. През 2020 г. „Газпром“ дооборудва „Академик Черский“, по полагането на тръбете не бе възобновено: администрацията на Доналд Тръмп демонстрира готовност за въвеждане на ново и нови санкции – включително и мерки срещу европейските купувачи на газ.

След смяната на властта в САЩ ситуацията се подобри. Въпреки че подготвените още при Доналд Тръмп поправки в Protecting Europe’s Energy Security Act (PEESA) бяха приети вече при Джо Байдън, новата администрация през април въведе само част от санкциите (непосредствено срещу тръбополагащите кораби, участващи в проекта), без да предприеме мерки срещу оператора Nord Stream 2 AG и неговият мениджмънт.

След това „Газпром“ бързо дострои първата тръба на NS2, което президентът Путин обяви на 4 юни на Петербургския икономически форум. Nord Stream 2 AG съобщи на 11 юни, че започва по нея пускови дейности, които ще отнемат няколко месеца. Те първо трябва да включват тестване на херметичността (тест за хидростатично налягане) и след това пълнене на тръбата с газ. На практика, според изчисленията на източниците на "Комерсант", тези дейности може да бъде изпълнени за осем до десет седмици. Срокът за дострояването на втората тръба Владимир Путин тогава за един и половина до два месеца. Така, според идеалния сценарий, първата тръба може да бъде готова за експлоатация до септември, а втората -  в средата на ноември.

Но преди тръбопроводът да заработи, той трябва да премине през техническо сертифициране, в противен случай германският регулатор Bundesnetzagentur няма да празреши експлоатацията. Това е проблем, тъй като предоставянето на услугите за сертифициране е изрично забранено от PEESA. Според Катя Яфимова от OIES има две възможности: или Съединените щати да предоставят на някоя европейска компания изключение (waiver), или сертифицирането да бъде извършено от някоя неизвестна руска компания. Според първоначалния план сертифицирането трябваше да бъде извършено от норвежката DNV GL.

Пишем 55, половината са “ наум ”

Основният стратегически въпрос е: каква част от NS2 ще може да използва в бъдеще „Газпром“? Проектната мощност на тръбите е за 55 млрд. куб м газ годишно. Заради противниците на NS2, които инициираха поправки в газовата директива на ЕС, участъкът от газопровода, който влиза в немските териториални води вече се смята за част от вътрешноевропейската газова мрежа и трябва да следва правилата на Третия енергиен пакет. Сред тях е и разделянето по видове дейности. Това означава, че „Газпром“ като производител на газ и собственик на 100 % на NS2 чрез Nord Stream 2 AG ще може да се възползва от не повече от половината от мощността на газопровода. Останалите 50 % трябва да бъдат оставени за други потенциални доставчици на газ, които по тази тръба фактически не може да се появят.

Nord Stream 2 AG вече оспорва, както самите поправки, така и решението на немския регулатор да не дава изключение на компанията. Според закона, нормата за разделянето на видовете дейности може да не се прилага за „старите“ морски газопроводи, въведени до 23 май 2019 година. Nord Stream 2 AG постави въпроса за подобно изключение на основание, че към тази дата NS2 вече е бил завършен в инвестиционен смисъл: получени разрешения и направени по-голямата част от инвестициите. Но  Bundesnetzagentur не се съгласи. Nord Stream 2 AG подаде жалба до Върховният окръжен съд в Дюселдорф, а решението се очаква на 25 август. Според източници на „Комерсант“, шансовете за успех са изключително малки.

Затова операторът вече започна да готви резервен вариант и на 11 юни подаде до регулатора заявка за сертифициране като независим оператор (independent transmission operator, ITO). Тази, допускана от законодателството на ЕС форма за разделяне на видовете дейности е разпространена в Германия. В рамките на модела ITO, „Газпром“ ще може да остане собственик на Nord Stream 2 AG, но при редица ограничения. Тарифите се съгласуват с регулатора, служителите на монополиста не могат да работят и да влизат в органите за управление на оператора, всички основни системи (ИТ, счетоводство и др.) трябва да бъдат разделени, „Газпром“ не трябва да предоставя никакви услуги на оператора (само по споразумение с регулатора) и т.н. Това е моделът, използван от германския газопреносен оператор Gascade, където Газпром има 50%.

Сертифицирането на Nord Stream 2 AG като ITO ще даде възможност на „Газпром“ да използва NS2 на 100 %, но това трябва да бъде прието. Според закона за тази процедура се дават до 10 месеца и от регулатора зависи дали ще позволи експлоатацията на газопровода преди приключването на сертифицирането. С  други думи може да възникне ситуация, при която NS2 няма да може да работи дори при пълна техническа готовност.

Нещо повече, успешното сертифициране не е гарантирано, тъй като Bundesnetzagentur е задължен да поиска позицията на Европейската комисия.

Въпреки че окончателното решение зависи от националния регулатор, пренебрегването на ЕК ще й даде основание да оспори резултатите от сертифицирането в съда. Сега Съдът на ЕС вече са разглежда спор, в който ЕК обвинява Германия в недостатъчно точно прилагане на газовата директива в националното законодателство и твърде занижените изисквания за ITO. Въпросът за сертифицирането е изключително важен за NS2 и вероятно ще бъде придружен от големи противоречия, тъй като разликата между 50% и 100% запълване е от принципно значение за съдбата на украинския транзит.

Плаващият Opal

Друг важен фактор, който трябва да се вземе под внимание при оценка на пропускателната мощност на NS2 това е достъпът на „Газпром“ до газопровода Opal. При NS1 има две сухопътни продължения през Германия – Nel за Нидерландия (20 млрд. кул м) и Opal до Чехия (35 млрд. куб м на вход и 25,7 млрд. куб м на изход). Така нареченият транзитен капацитет на Opal от 25,7 млрд. куб м се подчинява на Третия енергиен пакет и затова „Газпром“ може да претендира само за 50 %. След много години на съгласуване през 2016 г. ЕК разреши на „Газпром“ да участва в търгове за още 30 % капацитет (т.е. общо може да получи 80 %, или 20,5 млрд. куб м ). Полша обаче, за почуда на участниците от газовия сектор и юристи оспори това решение на ЕК в Съда на ЕС, използвайки позоваването на принципа на енергийна солидарност. Германия подаде жалба, а решението ще стане ясно на 15 юли.

През септември 2019 година по решение на Съда на ЕС „Газпром“ загуби достъп до 50 % от Opal, но успя да запази пълното натоварване по NS1. Това се случи благодарение на това, че вече бе построен и застояваше газопровода Eugal – сухопътното продължение на NS2 (от Северна Германия до Чехия). „Газпром“ резервира дългосрочно 80 % от Eugal, или 44 млрд. куб м газ годишно и може да купи и останалите 20 % на краткосрочни търгове. Сега „Газпром“ смята да пусна NS2, но в Eugal няма място за всички проектни обеми, тъй като сега част от газа идва там от NS2.

„Цифрите“ от потока

Имайки предвид всички тези фактори, има три сценария за атоварването на NS1 и NS2. Дори в най-лошия случай, ако „Газпром“ може да използва само половината от NS2 и половината от Opal, степента на използване на цялата система ще бъде 75% - приемливи цифри за индустрия, в която използването на повече от 70% се счита за добър дългосрочен индикатор. Но след пускането в експлоатация на NS2, „Газпром“ ще получи 27,5 милиарда кубически метра допълнителен капацитет - твърде малко, за да откаже транзит през Украйна.

Базовият сценарий предполага, че Газпром - макар и може би не веднага - ще може да използва NS2 на 100%, докато Opal ще остане наполовина натоварен. Тогава степента на използване ще надхвърли 88%, а допълнителният капацитет - 42 милиарда кубически метра. При оптимистичния сценарий (Opal е натоварен до 80%), допълнителният капацитет ще се увеличи до 50 милиарда кубически метра.

Тази година "Газпром" вече доказа, че с 40 милиарда кубически метра транзитен капацитет през Украйна е в състояние, макар и не без затруднения, да изпълнява дългосрочните договори дори при студена зима. Така при два от сценариите монополистът ще може да се откаже от украинския маршрут.

Това прави предстоящият процес на сертифициране на Nord Stream 2 AG като независим оператор силно политизиран. WSJ и Bloomberg пишат, като се позовават на източници, че САЩ биха искали да ограничат капацитета на NS2, за да запазят транзита през Украйна, но Германия не е съгласна с това. Алтернативен сценарий е удължаването на украинския транзитен договор, който е валиден до края на 2024 г.

„Мисля, че Русия може да се съгласи с удължаването на споразумението за транзит, но само след като NS2 премии всички технически процедури и регулаторни одобрения, за да започне да функционира напълно“, каза Катя Яфимова в подкаст за OIES. „Важно е да помни, че ситуацията е много различна от 2019 г.: тогава „Газпром“ вече нямаше достъп нито до украински газотранспортни мощности (тъй като договорът изтичаше), нито до NS2, който все още не беше построен. А Германия ясно даде да се разбере, че NS2 може да бъде завършена само при запазване на транзита през Украйна. Тези ключови фактори доведоха до подписването на транзитния договор. Сега "Газпром" има достъп до украинските мощности  до края на 2024 г. и предвид настоящия баланс на газа на пазара, ако няма възможност да използва NS2, това просто ще доведе до увеличение на цените на газа в Европа. "

Студената зима и високите цени на LNG в Азия оставиха през това лято Европа всъщност само с „Газпром“. Дори без да използва всички възможности за увеличаване на обема за износ, компанията драстично ще подобри резултатите си. По този начин, според изчисленията на BofA Merrill Lynch, при средна цена за износ от 240 долара за 1000 кубически метра, приходите на Газпром през 2021 г. ще нараснат с 43%, до 129 млрд. долара, коригираната EBITDA ще се удвои, до 40,84 млрд. долара, а нетната печалба ще нарасне 13 пъти, до 24,9 млрд. долара, а свободният паричен поток - до 15,8 млрд. долара срещу отрицателните показатели за 2020 г. Компанията е спечелила повече (в долари) само през „тлъстите“ години 2010-2013 години.

Единственият значим конкурент е LNG, но опасения през тази зима вероятно не трябва да има. През следващата година пазарът на втечнен природен газ ще остане доста тесен смята Роман Казмин, ръководител на отдела за втечнен природен газ на ICIS Heren LNG в Азия: „Важен е не толкова обемът на доставките, колкото разходите за транспортиране - тарифите за товари за втечнен природен газ септември-ноември надхвърлят 150 хиляди долара на ден, а през зимата може да видим и над 200 хиляди долара. " Увеличението на тези разходи се дължи на удължаването на средния маршрут (много стоки от САЩ сега пътуват из Южна Америка или Африка поради ограниченията на Панамския канал). Освен това по принцип няма достатъчно танкери, тъй като през 2020 г. поради пандемията такива не да поръчани достатъчно, смята експертът. В същото време той очаква ръст на търсенето в Азия през 2022 г.

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща