Зелената сделка ще промени не само енергетиката и икономиката, но и структурата на държавата

Никой не знае и не може да каже каква ще е цената на "зелената сделка" в България. Повече от ясно е, че преходът ще е дълъг. В същото време през годините, докато се случва трансформацията до 2030 г. (а и след това) енергетиката и икономиката трябва да останат устойчиви и от една страна да генерират БВП, а от друга - да привличат инвестиции в нови технологии. Необходим е и прогнозируем енергиен микс. Това не е всичко, "зелената сделка" ще доведе до трансформация и на данъчната система, ще повлияе като цяло върху структурата на държавата. Това стана ясно в рамките на конференцията "Трансформацията от Зелената сделка на ЕС: Възможности и предизвикателства", организирана от AmCham Bulgaria.

Зелената сделка или какво знаем, искаме и какво ще ни коства

Няма нищо в "зелената сделка", за което някой да каже, че не иска да се случи, коментира при представянето на презентацията си "Европейската зелена сделка: Рискове и възможности за енергетиката и индустрията" управляващият партньор в Денкщат България - Боян Рашев. В частност той припомни основните послания на "сделката" - нулеви емисии, кръгова икономика, електрификация, защита на биологичното разнообразие. Нулева замърсяване - добре, но тежката индустрия знае колко е трудно това. Реализацията на тоталната електрификация от своя страна ще изисква огромни количества от стари и нови суровини, коментира той. Като най-голямо предизвикателство Рашев посочи намаляването на въглеродните емисии.

Експертът обърна внимание на значението на металите в периода на преход. "Металите са горивото на енергийния преход. Медта е "новият нефт", заяви експертът. Визирайки намеренията и тенденцията за все по-висок ръст на възобновяемите енергийни източници експертът посочи, че това ще изисква значително увеличение на участието на металите.

Говорим за тотална електрификация, но това означава и огромни инвестиции в електрическата мрежа, която се опира на "мед", припомни експертът. В този смисъл обаче, според него скъпите метали може да се окажат "бариера пред тоталната електрификация".

По отношение на България експертът посочи проблемите - енергоинтензивните индустрии се справят трудно с намаляването на въглеродните емисии, 90 % от сградния фонд в страната ни е неефективен, слабо е използването на природен газ. На последно, но не и по значение той посочи и възрастовата структура на населението.
В момента заради комплекса "Марица Изток" по отношение на производството на електроенергия страната ни е една от най-независимите. При закриването на въгледобива и в процеса на енергиен преход обаче един от най-големите рискове експертът вижда в опасността от рязко обедняване на регионите. В частност това касае т.нар. въглищни региони".

Нови технологии и производство на части за ВЕИ индустрията

Една от възможностите е ядрената енергетика, категоричен е Боян Рашев. По думите му, е крайно време да започне да се мисли за възможността за малки модулни реактори, както и за възможностите на технологията за улавяне и съхранение на въглерод и не на последно място за истинска енергийна ефективност. Сред възможностите, които страната ни би имала в енергийния преход Рашев посочи големите предимства, които имаме по отношение на производството на мед.

България има възможност да стане аутсорсен център за кабели, да произвежда части за ВЕИ да развива нови технологии. Просто трябва да се даде тласък, заключи експертът. Посоката е ясна, но трябва да има ясна стратегия.

С оглед на "зелената сделка" и в частност намаляването на емисиите и преминаването към кръгова икономика ще трябва да се трансформира цялата структура на държавата, коментира от своя страна директорът на ИПИ Красен Станчев. Той направи сравнение на данъчната система и разходите за правене на бизнес в Централна Европа и България, пренебрежимо ниските преки инвестиции, обезлюдяването и вътрешната миграция. Както и на последващите стъпки, които трябва да бъдат предприети и то в най-скоро време.

Регионите

Съвсем скоро предстои избраният европейски консултант за България - PwC България за трансформация на въглищните региони да започне работа по реалните мерки за действие. Това съобщи от своя страна представителят на компанията Албена Маркова. Тя припомни, че идентифицираните от Европа региони в преход в България са три - Перник, Кюстендил и Стара Загора.

Три са стълбовете за експертно подпомагане на регионите, обясни тя.

Това са: Фонд за справедлив преход, който се фокусира върху осигуряване на безвъзмездна помощ по осигуряване на възможности за хората да се приспособят към новите нужди на трудовия пазар. Другият вариант е специална схема в рамките на механизма investEU, която е насочена към привличане на частни инвестиции по проекти в територии в обхвата на "справедлив преход". Третият начин е механизъм към групата ЕИБ за отпускане на заеми за финансиране.

Инвестициите, които ще бъдат подкрепяни ще са за устойчиви, чисти технологии, за преквалификация на работниците и за възстановяване на индустриални терени. Няма да се подкрепят проекти, свързани с изкопаеми горива, подчерта представителят на PwC.

Маркова обясни, че проектът е стартирал преди няколко месеца и все още е в първия етап от реализацията си. По думите й в момента все още се провеждат срещи и интервюта по общините в съответните три региона. Стремим се да обхванем всички гледни точки, обясни Маркова. Предстои идентифициране и старт на работата по реалните мерки за действие, каза още тя.
 

"Марица Изток" и улавянето на въглеродните емисии

През следващите 6 месеца ще можем да дадем отговор има ли зона за съхранение на въглерод в региона около Стара Загора. Това ще е следващият етап от работата ни, заяви от своя страна ректорът на Минно-геоложкия институт в България Ивайло Копрев, който представи проучване на Института в тази посока, като подчерта, че зелената сделка не е само цел, а изисква и пряка връзка с бизнеса. Проучването на института не е самоцелно, а Минно-геоложкият институт разполага с капацитет за такива консултации, обясни той. При това по думите му, на комплекса "Марица Изток" трябва да бъде даден шанс и припомни скорошно американско изследване в тази посока.
Както е известно в доклад на служба "Енергия от изкопаеми горива" към енергийното министерство на САЩ се казва, че технологиите за улавяне, съхранение и използване на въглероден диоксид (CCS) са жизнеспособна и рентабилна опция и трябва да се вземат предвид от България. Като цяло разходите за производство на електроенергия от електроцентралите на "Марица-изток" биха се увеличили поради добавянето им, но увеличението ще бъде от подобна величина, както в случай на плащане на таксите за CO2.

Има подходящи солени водоносни слоеве за съхранение на CO2, особено в северната част на страната (област Плевен и 270 км площ при край електроцентралите на "Марица-изток"), способна да съхранява от 2,100 до 2,660 милиона тона СО2, което ще осигури повече от 50 години съхранение при настоящото СО2 производство на страната, се твърди в доклада. В рамките на конференцията ректорът на Минно-геоложкия институт представи именно резултатите от това картиране на регионите.
В проучването на електроцентралите в България от месец април миналата година се казва, че таксите за CO2 за "ТЕЦ Марица Изток" са над 200 милиона евро на година, и може да се удвоят до 2030 г., както се прогнозира от експерти, България ще бъде изправена пред ситуация, при която трябва да се плащат 1 милиард евро годишно за въглеродни такси, само за централите от "Марица-изток".

Според доклада централите от комплекса имат неизползван капацитет и биха могли да увеличат годишното си производство на електроенергия, а такова увеличение може да осигури част от енергията, която е необходима за експлоатацията на съоръжението за улавяне на въглерод, и да подобри цялата икономика, свързана с улавянето на въглерод, се заключава в доклада.

Проучването показва, че добавянето на технология за улавяне на CO2 в блокове № 5-8 на "ТЕЦ Марица Изток 2" изисква инвестиция от 1.44 милиарда евро. Вариант, който трябва да се обмисли, е да се заместят някои от съществуващите блокове с ново оборудване, модерна технология, с улавяне на въглерод. Прогнозите за допълнителните разходи за улавяне на въглерод в случай на ново оборудване са под 30 евро за тон CO2. Това ще направи централата икономически жизнеспособна, ако таксите за въглеродни емисии се увеличат.

Разходите, свързани с транспортирането на CO2 до мястото за съхранение му под земята, обикновено са по-малки от разходите за улавяне на въглерод. Оценката на тези разходи е много специфична за конкретното място и няма адекватна информация, за да се разработят такива прогнози. В частност опитът от САЩ сочи, че обикновено разходите за транспорт и съхранение са в диапазона от 10-15 евро на тон CO2.

Изводът е, че таксите за CO2, които се плащат на ЕС, биха били адекватни на изплащане на инвестицията, необходима за съоръжението за улавяне на въглерод. Но поддържането на централите и мините на "Марица Изток" в експлоатация ще става с използването на собствен енергиен ресурс - лигнитните въглища, централите на МИ ще продължат да осигуряват електроенергийната система (особено стабилен капацитет и спомагателни услуги), които са от решаващо значение за стабилна и надеждна работа и ще осигурят постоянна заетост на приблизително 15 000 души и премахване на неблагоприятните въздействия върху 100 000 души в района на Стара Загора и България като цяло.

В края на доклада се посочва, че направеният анализ е предварителен. Въпреки че изглежда убедителен по отношение на опцията за улавяне и съхранение на CO2, се нуждае и от допълнителна оценка. Има и препоръка - подготовка на предпроектна документация и подобряване на правната и регулаторна рамка, свързана със съхранението и улавянето на въглероден диоксид. Както изглежда изборът ще е труден и бавен.
 

Възможности за газификация на централи

Комплексът "Марица Изток" в никакъв случай не отхвърля идеята за газификация, но това не трябва да се отнася само за горивната база, стана ясно по-късно по време на дискусията.

Преходът трябва да става по устойчив начин, коментира директорът на ТЕЦ "Контур Глобал Марица Изток 3" Красимир Ненов. Той обърна внимание на отражението на всяка стъпка в рамките на енергийния преход върху социалните и икономически дейности в региона на Стара Загора, а и в другите региони при прибързан подход.
Да, приоритетът е декарбонизация, но това не може да стане веднага, да се събудите една сутрин и да няма емисии. Необходимо е време, допълни от своя страна директорът на ТЕЦ "AES Марица Изток 1" Иван Цанков. Той обясни, че електроенергийната система на комплекса е създавана десетки години, тя е в основата на работата и на ЕСО, а това трябва да се осъзнае от всички. По думите на Цанков, България се нуждае също така и от преработка на Плана за енергетика и климат и ясна визия за електроенергийния микс. Към настоящия момент това го няма, припомни той.

Почти всички участници в конференцията бяха категорични - България няма ясна визия и спешно се нуждае от конкретна стратегия. Още повече, че се усеща и някакво разминаване между институции и централи.

В България над 40% от електроенергията се произвежда от въглищни централи През зимата производството понякога достига до 60 %, стана ясно по-рано в рамките на конференцията. Служебният министър на енергетиката Андрей Живков посочи и нововъведенията в Плана за възстановяване.

"За Зелената сделка това, което направихме е да коригираме Плана за възстановяване и развитие във вида, в който вече е, защото в първоначалната идея беше доста постен, така че това, което сме свършили никак не е малко. Ние сме на етап рамка, тепърва предстои детайлна разработка на проектите, така че в момента няма подробни разчети, но ще има", допълни енергийният министър.

Планът на министерството е поетапно най-големите въглищни централи, тези в Маришкия басейн - държавната и двете американски централи, да преминат първо през използване на природен газ като гориво и после към възобновяеми източници. От една от американските централи обаче коментираха, че първо е необходим анализ и план, който да се изпълни.

"Преходът към нисковъглеродно производство на електроенергия е един продължителен процес, точно коя да бъде бъдещата технология следва да бъде решено на базата на анализи, на базата на данни. От една страна да не подлагаме на риск енергийната система от друга страна да гарантира, че преходът ще бъде с най-ниски разходи за обществото", каза изпълнителният директор на ТЕЦ "Контур Глобал Марица Изток 3" Красимир Ненов.

Има обаче условия за смяната на технологиите. "Да не забравяме, че на първо място е важно да има инвестиционен климат, който е благоприятен за големите инвестиции, които са необходими, за да има такъв преход, както и подходяща предвидимост, да има инвестиционна рамка, тоест да е ясно при какви условия тези инвестиции ще бъдат инвестирани", допълни Ненов.

Според шефа на централата бъдещият план за възстановяване, както други европрограми са голям шанс за България, за да изпълни новите екоизисквания на общността.
"Има средства, които са предвидени в европейската сделка. Това, което в момента не е достатъчно ясно, е при какви условия тези средства биха били достъпни, за да катализират привличането на частни инвестиции", заяви Красимир Ненов.

Металите и прехода

В рамките на дискусията вицепрезидентът на Дънди Прешъс Металс Илия Гърков коментира казаното от Боян Рашев за увеличението на ролята на металите в рамките на енергийния преход. "Около 200 килограма мед трябват на едно средностатистическо семейство от четири човека при настоящите нужди и около четири тона метали на човек. Тази сделка предизвиква едни нови нужди, от алуминий, мед, от кобалт, от цинк и литий". Той припомни, че това производство също е обвързано с екологични изисквания и намаляване на въглеродните емисии. Но и даде пример как от Дънди Прешъс са намалили въглеродния отпечатък с около 40 %.
"Като пример ние работим в тази посока от 2009 - 2010 г. като компания и вече имаме намаляване на въглеродния отпечатък с 40%. С интензификация и дигитализация на производството, развитие на човешкия капитал на хората, така че да разбират и да знаят какъв е смисъла на това нещо", допълни Гърков.

Текстът е публикуван първо в dir.bg