Влиза в сила забраната на САЩ за покупка на ирански петрол

Ситуацията във Венецуела и Куба ще оказват също влияние върху петролния пазар

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
746
article picture alt description

В сила от днес, 2 май, четвъртък влизат в сила пълните санкции на САЩ срещу покупката на петрол от Иран, въведени още преди половин година. САЩ решиха да не продължават временните разрешения за покупка на ирански петрол след днешната дата.
Решението предизвика скок на котировките на петрола, като в определен момент те достигнаха и над 75 долара за барел, но впоследствие пазарът се успокои, след обещанието, че страните от ОПЕК, а също и САЩ няма да допуснат дефицит  на пазара.

Ограниченията на САЩ са свързани с едностранното излизане на САЩ през месец май миналата година от съвместният общ план за действие по иранската ядрена програма (сделката бе сключена през 2015 г. и предвижда ограничаване на ядрените разработки на Техеран срещу отмяната на санкциите от Съвета за сигурност на ООН, а също така САЩ и ЕС). Едностранното излизане на САЩ от ядреното споразумение с Иран не срещна одобрението на останалите страни и Европа дори се ангажира с разработване и прилагане на механизъм за защита на европейските компании.  На този етап обаче Европа предпочита да мълчи по този казус.

Както е известно Иран е на четвърто място по добив на петрол в ОПЕК. Затова и санкциите на САЩ, както отчитат експертите са били срез най-сериозният фактор на влияние върху волативността на цените на пазара на петрол през миналата година. При обявяването на възобновяването на санкциите от президента Тръмп котировката на Brent се повиши с почти 10 долара – почти достигна нивото от 80 долара за барел, а в периода август-октомври наблюдателите на пазара отчитат най-висока волативност на цените и люшкане между нивата от 70 до 86 долара за барел.

Ограничителни мерки срещу Иран бяха въведени първо на 5 ноември 2018 г., когато стана ясно, че не всички страни са в състояние да спрат едновременно експорта на ирански петрол.
Съответно бе въведен облекчен режим за осем страни, които трябваше постепенно да намалят вноса на ирански петрол до нула.  Експертите обаче се съмняват, че това е постижима задача.

Доказаните запаси от петрол в Иран са от порядъка на 157 млрд. барела. По данни на ОПЕК през 2012 г. приходите на страната от експорта на петрол са били близо 101 млрд. долара, като през 2015 г. те са спаднали до 27 млрд. долара. Свалянето на санкциите е довело до възможността  през 2016 г. Иран да увеличи приходите от продажбата на петрол до 41 млрд. долара, а през 2017 г. вече те са достигали 53 млрд. долара.

Реакцията на САЩ спрямо събитията във Венецуела и Куба ще продължат да са сред факторите, оказващи силно влияние върху пазара на петрол. В сряда президентът на САЩ Доналд Тръмп допусна сваляне на ограниченият срещу Куба, ако страната направи „правилни стъпки“ и се откаже от сътрудничество с Венецуела. В противен случай Хавана може да очаква затягане и още по-силни рестрикции, та дори и пълно и всеобщо ембарго. Всичко това, заради Венецуела ? Не съвсем. От днес 2 май, както обяви държавният секретар на САЩ Майк Помпео влиза в сила и американския закон Хелмс-Бъртън от 1996 г. - разрешава на американците да подават искове срещу физически и юридически лица, контролираща собствеността в Куба, която е била национализирана след революцията на острова в края на 1950-те – началото на 1960-те г.

Междувременно на страницата на ЕС се изразява съжаление във връзка с влизането в сила на този закон. „Европейският съюз дълбоко съжалява за пълното влизане в сила на американския закон Хелмс-Бъртън от 1996 г. „ се казва в съобщението, като се посочва, че „това предизвиква ненужно напрежение и подрива доверието и възможността на прогнозиране в рамките на трансатлантическото пространство“.  ЕС заявяват също така, че ще се възползват от възможността за блокиране в рамките на СТО.

В тази връзка търговските отношение, включително и петролният пазар изглеждат съвсем различно, като се вземе предвид и случващото се във Венецуела. Тук разбира се трябва да се отдаде и значение на различните интереси. В този смисъл проследяването на информациите в The Washington Post са доста любопитни и от тях може да се разбере кой какви интереси би имал и дали отговарят на общо желаните в играта Мадуро срещу Гуайдо.

 

По чуждия печат

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща