Политиката създаде нов проблем пред авиобизнеса още преди да се е съвзел от коронакризата

Преди почти две седмици властите в Беларус принудиха пътнически самолет на Ryanair, изпълняващ полет от Атина до Вилнюс, да кацне в Минск. Официалната версия бе, че е получен сигнал за бомба на борда и приземяването на машината е било с цел да се провери информацията и да се защитят пътниците. А също и да се гарантира сигурността на близката АЕЦ, намираща се покрай маршрута на рейса. Някак покрай другото обаче на летището в Минск бе арестуван и един от пътниците на борда – беларускят опозиционен журналист Роман Протасевич. Ситуацията предизвика за часове ново напрежение между Запада и Минск, вследствие на което въздушните комуникации с Беларус, а и с много други държави, бяха нарушени. Макар и да няма официално решение за забрана на използването на беларуското въздушно пространство, редица европейски, а и не само, авиокомпании решиха да отменят полетите си до Беларус и да започнат да заобикалят небето на страната. Някои от тях го направиха дори преди лидерите на ЕС да отправят такава препоръка.

От друга страна пък много европейски държави затвориха своите въздушни пространства за беларуски самолети и най-вече държавния авиопревозвач „Белавиа“. Самата Беларус също отмени редица свои полети, но това стана паралелно със забраната да влиза в небето на държавите от ЕС.

Изход от целия този хаос засега не се вижда. Междувременно Международната организация за гражданска авиация (ICAO) започна разследване на инцидента с приземения самолет на Ryanair. Първите резултати от него се очаква да излязат на 25 юни. Напълно възможно е след това да бъдат взети конкретни решения и това да доведе до нови санкции срещу Беларус, включително и с официални решения на европейските институции. Приблизително по същото време се очаква и Евросъюзът да гласува четвъртия пакет санкции срещу Минск. Наскоро стана ясно, че Европейската служба по външна политика ще бъде готова с проекта на четвъртия пакет санкции срещу Беларус до 21 юни, когато ще се проведе заседанието на Съвета на външните министри на ЕС. Напълно възможно е междувременно в него да бъдат включени и допълнителни наказания точно заради авиоинцидента.

Авиокомпаниите вече губят, политиката надделява над икономиката

Каквото и да се случи в края на месеца обаче проблемите вече са налице. Редица авиокомпании вече не летят до Беларус, самата „Белавиа“ не лети до повечето държави в Европа (не само от ЕС), а криза има и по отношение на рейсовете между ЕС и Русия, която традиционно е най-близкият съюзник на Минск. Още в първите дни след инцидента със самолета на Ryanair редица полети на Air France, например, между Париж и Москва не се състояха. Причината – Москва не даваше разрешение за полет, заобикалящ беларуското въздушно пространство, а френския авиопревозвач пък бе един от първите, който обяви, че няма вече да преминава през беларуското небе. В крайна сметка, по последни данни проблемът е преодолян и вчера рейсове между Москва и Париж имаше. Подобен сценарий се разигра и с полети на Lufthansa от Франкфурт до Москва и Санкт Петербург. Последно отменени рейсове имаше вчера. Но както няколко самолета на германската авиокомпания не излетяха заради липса на разрешение за маршрутите на рейсовете, така не бяха осъществени и някои от полетите на „Аерофлот“ и S7. Достигналите до медиите обяснения бяха единствено по отношение на маршрутите. Но в крайна сметка проблемът изглежда да е изчистен, след като ръководителят на Росавиация (Федералната агенция за въздушен транспорт на Русия) Александър Нерадко обяви официално пред журналисти, цитиран от „Известия“, че проблемите за полетите между Германия и Русия са решени.

Каквато и информация да излиза по медиите обаче за всеки е ясно, че тук става въпрос за политика, политическо надиграване и нищо повече. Германия и Франция, бидейки водещите държави на Евросъюза, са и сред най-големите критици по отношение на Русия, макар и често да правят опити за постигане на по-прагматични отношения. В същото време Виена доста по-рядко от Берлин и Париж отправя критики към Москва и паралелно по-често се изказва в подкрепа на диалога и сближаването между ЕС и Русия. На фона на това проблеми с полети на Austrian Airlines до Русия в последните дни нямаше, а само един бе отменен преди седмица.

Повече разходи за всеки полет, заобикалящ Беларус

Политическите последствия от ситуацията вероятно ще наблюдават дълго време, особено на фона на острото противопоставяне от страна на Запада срещу беларуският президент Александър Лукашенко, започнало след непризнаването на изборната му победа през миналата година. Икономическите обаче идват по-бързо. Промяна на полетните маршрути заради заобикалянето на въздушното пространство на Беларус веднага водят и до по-големи разходи за авиокомпаниите. Всеки час повече във въздуха при различните типове самолети води до между 2 500 и и 20 000 долара допълнително за гориво, изчислява изпълнителният директор на базираната във Вилнюс консултантската компания Friendly Avia Support Олександър Ланецкий, цитиран от „Комерсант“. Като това се отнася както за гражданските, така и за товарните полети. Което, естествено ще доведе до повишаване на цените на билетите за пътническите рейсове и на стойността за превоз на стоки при карго полетите. Линецкий отбелязва също, че през последните години Беларус се е превърнала в сериозен хъб за въздушния товарен транспорт между държавите от ЕС и ОНД, а заобикалянето на страната води след себе си и други логистични проблеми за по-далечните карго рейсове, които ще трябва да бъдат прекъсвани за дозареждане. Това с най-голяма сила важи за въздушните връзки между ЕС и Китай, а също и редица държави от Азия. По тези линии е съсредоточен огромен обем от стокообмена между Изтока и Европа. И естествено удължаването на маршрутите и кацането за дозареждане няма как да не се отрази и на цената на превозваните стоки.

Бизнес и правителства не са единни

Евросъюзът обаче не е единен по отношение на затварянето на беларуското небе за авиокомпаниите от Общността. Унгария е една от най-често противопоставящите се държави-членки срещу антируската политика на ЕС и поддържаща топли контакти с нея както в политически, така и в икономически план. На фона на това и някак си естествено унгарската нискобюджетна авиокомпания Wizz Air, която изпълнява множество полети в Източна Европа, голяма част от които осъществяват въздушните й връзки със Западна, разкритикува остро решенията на европейските държави да забранят на авиокомпаниите си да летят до и използват въздушното пространство на Беларус. "Не мисля, че това е правилният отговор. Не мисля, че авиацията трябва да се използва като средство за политически санкции", заяви главният изпълнителен директор на Wizz Air Йозеф Варади пред Reuters. Според думите му при инцидента със самолета на Ryanair от 23 май не е имало нищо, което да застрашава сигурността на полетите над Беларус, както и да била налице заплаха за някой от гражданите на борда. Варади е категоричен, че забраната за използване на беларуското въздушно пространство е чисто политическа мярка и няма нищо общо с безопасността.

Проблемът с пандемията не е отшумял, а идва и допълнителен

Проблемът е Беларус идва в много крехък момент за въздушния транспорт и на фона на пандемията от COVID-19. Авиокомпаниите бяха сред най-големите пострадали след наложилите се още в началото на миналата година локдауни по целия свят. В последните един-два месеца за тях се появи глътка въздух след като антиепидемичните мерки в редица държави започнаха да се разхлабват, а полетите да се възстановяват. След милиони и милиарди натрупани загуби през миналата и тази година, сега пред някои авиокомпании проблемът с беларуското въздушно пространство води до допълнителни пречки за възстановяването на бизнеса им. Именно в тази връзка от Wizz Air разпространиха официална позиция, в която отбелязват, че въздушният транспорт все още е много далеч от завръщане към предкризисните нива. Компанията предупреждава, че ще отчете загуби дори и през 2022 г., причина за което са множеството все още в сила ограничения за полети до някои страни. За последната финансова година, която за Wizz Air приключи през март, унгарската авиокомпания е отчела загуба в размер на 576 млн. евро на фона на 281.1 млн. евро печалба година по-рано. Печалбите й са намалели със 73.2%, приблизително колкото е спадът при превозените пътници – 74.6 на сто. 

В рамките на настоящото тримесечие (април-юни) Wizz Air отбелязва, че ще успее да осъществи едва около 30% от полетите от стандартното си разписание за този период. Дори и да се стигне до бързо възстановяване на рейсовете до предкризисните нива, нискобюджетния превозвач очаква да отчете загуба за цялата 2021 г., което ще продължи и поне до март догодина. При оптимистичния сценарий авиопревозвачът очаква да успее да генерира печалба чак в края на 2023 г., ако успее да възстанови изцяло полетите си. И тук се говори единствено за ограниченията, наложени от коронавирусната пандемя без да се споменава евентуалното разрастване на проблемите около Беларус, което ще зачеркне някои от рейсовете на компанията и ще удължи маршрутите на други, което неминуемо ще доведе до повече разходи и по-малко приходи.

От своя страна латвийския официален авиопревозвач airBaltic обяви, че за годината ще отчете около 2 млн. евро загуби, ако му се наложи да заобикаля беларуското въздушното пространство. Както обикновено обаче политическият поглед е различен от икономическия и в официална Рига са на друго мнение. Според латвийския транспортен министър Талис Линкаитс, цитиран от „Известия“, загубите заради спирането на въздушните комуникации между Литва и Беларус ще се изчисляват в хиляди, а не в милиони евро. „В настоящата ситуация е важна сигурността на полетите и пасажерите, а не икономическият аспект, който не е играл роля при взимането на това решение“, допълва той.