2917 гвтч енергия могат да бъдат спестени чрез обновяване на 8 на сто от сградния фонд у нас

Енергетика / Анализи / Интервюта
Георги Велев
1163
article picture alt description

България си е поставила за цел да обнови около 8 на сто от съществуващия в момента сграден фонд до 2030 г. Това означава в следващите девет години да бъдат обновени общо 22,2 млн. кв. метра жилищни и нежилищни сгради. По този начин ще бъдат спестени над 1,3 млн. тона вредни емисии общо, а енергийните спестявания ще бъдат за 2917 гвтч.

Това става ясно Дългосрочната национална стратегия за подпомагане обновяването на националния фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г. Пътната карта към стратегията бе представена от Агенцията за устойчиво енергийно развитие по време на форум „Инвестиции в устойчива енергия“ - национална кръгла маса за финансиране на инвестиции в енергийна ефективност в България. Събитието бе организирано от центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект.

На пътната карта се вижда, че до 2050 г. е възможно да се постигне обновяване на 20 на сто на сградния фонд у нас. Така ще бъдат спестени 7329 гвтч енергия общо и над 3,2 млн. тона вредни емисии.

За постигането на тези цели обаче необходимите инвестиции са огромни, сочат данните на експертите. За обновяване на жилищните и нежилищните сгради до 2025 г. ще са необходими общо инвестиции за над 1,5 млрд. лева. За периода до 2050 г. тези инвестиции скачат десетократно и достигат 11,7 млрд. лева, сочат данните на АУЕР. Всички тези инвестиции могат да бъдат направени чрез различни публично-частни партньорства, кредитни линии, зелени облигации, гаранционни фондове и „зелени“ ипотеки, обясняват от АУЕР.

Специалистите обясниха още, че сградния фонд в България като цяло е в незадоволително състояние и са необходими значими инвестиции, за да постигне съвременните нива на енергийна ефективност. В 91% от жилищните сгради, които не са обновени се прахосва енергия. В тези сгради използваната първична енергия може да достигне до 435 квтч на кв. метър за година. Това означава, че сградата има и най-ниското ниво на енергийна ефективност – клас G. Затова и приоритетно се планира обновяване на жилищните сгради от енергиен клас Е, F и G. В дългосрочната стратегия се предлагат и различни пакети от енергоспестяващи мерки за тези целеви групи сгради.

От АУЕР представиха и данни от 2018 г. за социалния статус на домакинствата у нас. Според него 33,6 на сто от домакинствата у нас изпитват ограничения при отопление на жилищата си. Близо 32 на сто от домакинствата пък не могат да плащат навреме разходите, свързани с обитаваното от тях жилище.

Откъде може да дойдат парите?

Част от необходимите средства за подобряване на сградния фонд ще бъдат отпуснати по линия на Плана за възстановяване и устойчивост.  Именно в една от целите на Плана е записано, че енергийната интензивност на икономиката ни кумулативно трябва да намалее с 10% до 2024 г. С толкова трябва да намелее и въглеродния интензитет на икономиката за същия период. В същото време делът на енергията от възобновяеми източници в крайното брутно потребление на енергия трябва да достигне 24 на сто до 2024 г.

В компонента „Нисковъглеродна икономика“ за енергийна ефективност на сградния фонд са предвидени почти 2,2 млрд. лева, припомни Ивайло Алексиев, директор на АУЕР. Това е и най-голямото перо от разходите, които са предвидени в тази насока по Плана за възстановяване и устойчивост. Също така държавата е планирала да отпусне 32 млн. лв. по програма за финансиране на единични мерки за възобновяеми източници в еднофамилни и многомафилни сгради. За изграждане на инфраструктура за пренос на водород и нисковъглеродни газообразни горива за захранване на електроцентрали и потребители във въглищните региони у нас държавата е предвидила 477,2 млн. лв. Други 234,7 млн. лв. от Плана ще отидат за подпомагане на пилотни проекти за производство на зелен водород и биогаз, припомнят от АУЕР.

По отношение на Националния план „Енергетика и климат“ експертите припомниха, че националните цели са в България дела на енергията от ВЕИ в брутното крайно потребление да достигне 27 на сто през 2030 г. С над 31 на сто трябва да е намаляло и крайното енергийно потребление за същия период, а междусистемната свързаност да е достигнала 15%.  

Сградният фонд у нас е в много лошо състояние, заяви и експертът по енергийни политики Юлиан Попов. Той обясни, че никъде в Европа не се прилага практиката да се санират отделни апартаменти в блоковете. Просто е недопустимо да има частично саниране на апартаменти смята Попов. Експертът е на мнение, че поне 5 на сто от средствата, които ще бъдат отпуснати за саниране трябва да бъдат отделени за изследователска и аналитична дейност. Става дума за едни около 100 млн. лева, които трябва да бъдат заделени от 2-та милиарда лева, предвидени за саниране на сгради. Тези средства трябва да се използват за анализ какви енергийни спестявания са постигнати чрез мерките за обновяване на сградите. При досега действащите мерки по Националната програма за енергийна ефективност не е ясно какви енергийни спестявания са направени, причината е именно в липсата на инструменти, с които да се измерят постигнатите спестявания.

При сегашната планирана програма могат да се приложат множество различни финансови инструменти. Например за решаване на проблема с енергийната бедност, част от фондовете трябва да се пренасочат към мерки за енергийна ефективност. Това е един от начините за решаване на проблема, смята Попов. По същият начин може част от парите за подобряване на качеството на въздуха да се използват в механизми за енергийна ефективност.

„В Европа се говори за оттегляне на газификация на сградите, а у нас е точно обратното“, посочи още Попов като обясни, че това е напълно грешна политика. По думите е добре да се намери начин българите да бъдат стимулирани да използват част от спестяванията в банките като ги вложат в мерки за енергийно обновяване. Тези пари „гният“ в банковите сметки и не се използват, обясни експертът. Дори 10% от близо 30-те милиарда лева спестяваня да се извадят и вкарат в енергийна ефективност, то това ще има огромен ефект върху икономиката, сградния фонд, околната среда и качеството на живот, смята още Попов.

"Няма нужда да разчитаме изцяло на чисто финансовия сектор, в много държави в региона, както и в България, има специализирани фондове, които доказаха, че могат да финансират доста успешно енергийна ефективност и устойчива енергия през годините, доколкото виждам развитието на пазара място за такива специализирани фондове има и този пазар става все по-голям и по-голям. Така че подобни фондове, които да миксират техническа експертиза и финансов компонент наистина са едни от играчите на пазара на финансови инструменти за енергийна ефективност, които ще играят основна роля в годините напред", каза Марко Марков, финансов експерт по енергийна ефективност.

Според представените модели на финансиране санирането ще се извършва вече не толкова безвъзмездно, колкото с процент самоучастие. Но преходът ще бъде плавен и с изгодни кредити, обявиха представители на финансовите институции по време на форума.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща