Магистрала Струма през Кресненското дефиле пример за Грозна практика

До 24 април, днес, може да гласувате в класация на EU Cash Awards, в която магистрала „Струма“ с участъка през Кресненското дефиле е обявена за Грозна практика в ЕС, съобщиха от инициативата „Застъпници за природата.“ Защо ли? 25 годишната битка за опазването на Кресненското дефиле продължава, това съобщи Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа БАЛКАНИ по време на обучение по инициативата „Застъпници за природата.“

Преминаването на магистрала „Струма“ точно през Кресненското дефиле не само ще доведе до унищожаване на биоразнообразието, но ще попречи на развитието на поминъка на местните хора, който е земеделието и селското стопанство, отглеждане на едни от най-редките породи, на туризма и умирането на пътния бизнес като рафтинга и водните спортове, до повече катастрофи, защото е участъкът ще продължи да бъде също толкова опасен както и сега, коментира Ковачев. Това ще доведе до обезлюдяването на региона, убиването на местния бизнес и унищожаването на безценната флора и фауна. Това са 25 години бездействие за решаване на проблема със смъртните случаи на пътя, без държавата да вземе мерки, по пътя умират хора, умират и животни.

Кресненското дефиле е защитена територия по Натура 2000 както за птиците, така и за местообитанията. Това е границата между умерения и средиземноморски климат и мястото с най-голямо биологично разнообразие в България, посочи екологът, за който казусът Кресна е мисия.

Алтернативата е пълен източен обход- предпланиния на Пирин, на 500 метра надморска височина с малки тунели и виадукти или пълен заден тунел. Това ще осигури пълен обходен път, пътна безопасност, запазени поминъци на местното население в Кресна и запазена природа.

Дългата битка за Кресна започва

Първите действия на природозащитните организации за избягване на вариант на магистрала през дефилето са от 1997 година, когато има пълно единомислие на природозащитния сектор по темата, подготвят се становища, писма и се събират подписи, правят се срещи и изслушвания в Европейския парламент и Европейската комисия. През 2004 г. Бернската конвенция, орган към Европейския съвет отваря досие на България, което е нещо като наказателна процедура против плановете магистралата да преминава през дефилето.

През 2007-2008 г. има консенсус избран е финално вариантът за тунел през дефилето, който е и най-благоприятният при евентуално земетресение. Решението по Оценка за въздействието върху околната среда на магистралата е одобрено и удовлетворява всички заинтересовани страни.

През 2009 г. решението по ОВОС е ревизирано, първото правителство на Бойко Борисов взема решение за отлагане на отсечката в Кресна- от първа за строителство да остане последна поради сложното проектиране. Старият ОВОС е отхвърлен, а с него и тунелният вариант за изграждане на магистралата. 

Европейската комисия е готова да наложи санкции на България заради обрата в решението, което не е благоприятен за околната среда. България решава, че ще строи магистралата сама с пари от бюджета и през 2019 г. Българското правителство поема ангажимент да осигури 741 млн. лева от държавния бюджет за изцяло ново платно на автомагистрала „Струма“ в участъка „Крупник-Кресна“ от Кулата към София и за ремонта на съществуващото сега трасе в обратна посока. Но това не спира българското правителство да търси варианти за финансиране на проекта поне частично с европейски средства, защото това е едно от важните трасета с европейско значение.

Вариантът за сегашния път през дефилето е най-опасен вариант, Кресненският пролом преди малко от 100 години е обект на точка на най-силното земетресение в Европа, скалите са до голяма степен нацепени и при всеки по-обилен валеж има срутване на скална маса. Няма такива пари, които да финансират цялото дефиле да бъде облицовано в бетон, а дори да бъде с най-скъпите мерки практически не може да избегне по-силен трус над 7 степен по рихтер“, казва и Петко Цветков от Българска фондация „Биоразнообразие“.

„Пътят през Кресненското дефиле никога няма да бъде магистрала, 2 ленти в посока, без аварийна лента, завои с остър радиус, много виадукти предпоставка за заледявания, освен чисто екологични проблеми, няма да има безопасност на преминаващите и ще се създава тапа“, смятат  еко експертите. „Не сме против магистрала, а против лошият модел на проектиране на магистралите у нас“, коментира Ковачев.

Според екоспециалистите правилата започват да се диктуват от българските строителни фирми, Главболарстой започва да правят сондажи още преди да са спечелили търга. През декември 2020 г. обединение на ГБС печели търга за 475 млн. лв. без ДДС за 10 км от отсечката от "Струма" през Кресненското дефиле и обхода на Кресна.

Така и двете части на общо 27-те км от магистрала "Струма" са вече с избран изпълнител. АПИ излезе с решение за другия участък през октомври 2019 г., но до договор не може да се стигне заради липса на финансиране, а и проблеми с европейското законодателство за околна среда.

Поради сложният казус и упорството да строим магистралата точно през дефилето, Европейската комисия (ЕК), и Постоянният комитет към Бернската конвенция към Съвета на Европа ще изпратят експерти в България през 2021 г., които да проверят проекта. 

Шансът за Кресна: търговете да бъдат отменени 

За Кресна все още има надежда, изпълнителите са избрани, но няма сключени договори, търговете могат да бъдат спрени. Ако това се случи сега няма да имаме неустойки, смята Ковачев. Друго важно нещо, което може да бъде направено е да се дадат становища в Общия устройствен план на Кресна, който е на обществено обсъждане до 30 април, каза Зорница Стратиева от Асоциацията на парковете в България.

Всъщност има един много важен елемент за пътна безопасност на европейските магистрали и той е да се избере най-безопасната алтернатива, което българското правителство не е направило. Има възможност да се промени решението по ОВОС, да се направи оценка за безопасност, която не е направена, каза още Ковачев. Казусът Кресна ще завърши с успех, оптимист е Андрей Ковачев.

Все още може да подпишете международна подписка за защита на Кресненския пролом с над 211 000 подписа от 250 000, които са нужни: ТУК.

Карта на проблемните и възможните решения може да откриете ТУК.