100 дни след Brexit: Какво се случи с британската икономика

Изминаха точно 100 дни, след като Великобритания завърши процедурата по напускане на Европейския съюз - почти пет години след гласуването на референдума - и сега започва да се очертава по-ясна картина около последиците от това решение.

Според данните, раздялата вече е имало отрицателно въздействие върху британската икономика, въпреки че това не е толкова забележимо на фона на пандемията. Много от последиците от Brexit ще се проявят с течение на времето: тъй като Великобритания се оказа извън единния пазар и митническия съюз на ЕС, търговията с блока беше трудна, но размерът на щетите ще стане ясен едва след като бизнесът бъде напълно отворен след карантината, обобщава Bloomberg.

Въпреки това, някои от изявленията на привържениците на членството в ЕС, „Проектът на страха“ (Project Fear), както го кръсти британската преса, са преувеличени. Ето предварителните изводи за последстивята от Brexit, сравними с прогнозите.

Краткосрочният удар

В доклад, публикуван преди референдума през 2016 г., Министерството на финансите в Лондон прогнозира, че гласуването за напускане на ЕС, последвано от незабавно стартиране на процеса за отмяна на член 50 от Договора за Европейския съюз, който регламентира доброволното и едностранно оттегляне на дадена държава членка от общността, ще доведе до спад на националния доход с цели 3.6% за две години, до увеличаване на броя на безработните с 520 000 и до спадане на цените на жилищата с 10%.

Но това не се случи - не на последно място, защото правителството не се позоваваше на член 50 до март 2017 г. До юни 2019 г. брутният вътрешен продукт е нараснал с повече от 3%, безработицата е спаднала с 280 000, а средната цена на жилищата се е увеличила с повече от 7%.

А след това избухна пандемията. Миналата година БВП на Великобритания се сви с близо 10%, отбелязвайки най-дълбокия спад след Големия студ от 1709 г. Икономиката се е възстановила само частично от огромните загуби, които е претърпяла по време на първите карантинни ограничения от миналата пролет, в резултат на което производството на Великобритания спадна под нивата преди коронавируса, отколкото която и да е друга държава от Г-7.

Поскъпване на живота

През април 2016 г. правителството изпрати листовки до всички британски домакинства, призовавайки ги да гласуват за оставане в ЕС. Кабинетът на Дейвид Камерън предупреди, че излизането от ЕС ще оскъпи жизнения стандарт, тъй като вносът ще се повишава при спадащ курс на британската лира (около половината от целия британски внос идва от ЕС).

Това предсказание се оказа пророческо. За две години след референдума британският паунд спадна с 18% спрямо еврото и с 12% под нивото, регистрирано в деня на референдума за Brexit.

През ноември 2017 г. инфлацията на потребителските цени достигна своя връх за 5.5 години до 3.1%, което доведе до спад на жизнения стандарт. Той остана над целта на Банката на Англия от 2% през по-голямата част от следващите две години. Но след това рязко се понижи заради пандемията.

Министерството на финансите прогнозираше, че ако Великобритания напусне ЕС и успее да сключи търговска сделка с блока, след 15 години икономиката на страната ще спадне с между 4.6 и 7.8% в сравнение с обема, който би имала, ако Обединеното кралство беше останала в ЕС .

Въпреки че Великобритания официално излезе от единния пазар на ЕС за по-малко от 100 дни, Службата за бюджетен контрол (част от Сметната палата) изчислява, че Brexit вече беше намалил БВП с 1.4% веднага след референдума. Сега се очаква дългосрочният БВП да бъде с 4% по-нисък, отколкото ако Великобритания остане в ЕС. Дан Хансън от Bloomberg прогнозира спад от 3% или дори 5%, предвид въздействието на правителствените ограничения върху имиграцията.

Проблеми с износа

Правителството на Камерън предупреди, че напускането на ЕС ще затрудни износа на стоки за ЕС, а бизнесът ще се изправи пред по-високи разходи.

Предупреждението се оказа вярно. Британските компании са изправени пред допълнителни бюрократични документи и изисквания. Сега, например, те трябва да получат експортно-епидемиологичен сертификат, за да изнесат стоки в ЕС. През януари износът за континента е спаднал с 41% спрямо предходния месец.

Дейвид Фрост, който водеше преговорите с ЕС за търговската сделка след Brexit, сега е министър, отговарящ за отношенията на Обединеното кралство със Съюза, обясни спадналата търговия, заради натрупаните запаси през декември и въвеждането на карантинни ограничения заради коронавируса. Според него, търговията се е възстановила до нормалните нива в началото на февруари, но данните, които ще потвърдят или отрекат това, ще бъдат публикувани в средата на април.

Изтичане на капитали

Преди референдума мнозина в лондонското Сити предупреждаваха, че гласуването за напускане на ЕС ще доведе до загуба на работни места. Счетоводната консултантска компания PricewaterhouseCoopers (PwC) прогнозира тогава, че индустрията на финансовите услуги ще загуби до 100 000 работни места.

Всъщност много по-малко работни места са преместени в страни-членки на ЕС: към март това са 7600 работни места, според консултантската компания Ernst and Young (EY). PwC не отговори на искания от Bloomberg коментар.

Този брой обаче може да се увеличи, ако Обединеното кралство и ЕС не успеят да постигнат споразумение, което ще даде на британските финансови фирми широк достъп до единния пазар, който са загубили в резултат на Brexit.

В същото време лондонското Сити търпи загуби. През януари почти цялата търговия с акции на компании от ЕС на борсата в Обединеното кралство, на стойност над 6 милиарда евро (7 млрд. долара), се преместиха на борси в страните-членки на ЕС. И банкови гиганти като JPMorgan Chase & Co. и Goldman Sachs Group Inc. са превели стотици милиарди евро на нови или разширени финансови центрове в целия ЕС.

Националното здравеопазване

Кампанията за напускане на ЕС не позволи да бъдат направени по-конкретни и ясни прогнози за икономическите ползи от Brexit, въпреки че едно обещание си струва да се отбележи: ангажимент за пренасочване към Националната служба по здравеопазване (NHS) на 350 милиона британски лири на седмица, които Великобритания по-рано прехвърляше в ЕС.

Тази сума беше надценена, като се има предвид, че нетният принос на Обединеното кралство за ЕС в областта на здравеопазването е само 250 милиона британски лири, което стана ясно чак след излизането на Обединеното кралство от ЕС. Значителна част от тези плащания също се върнаха във Великобритания, които бяха под формата на разходи за публичния сектор на ЕС.

През 2018 г. Великобритания обяви плановете си да увеличи разходите си за NHS с 394 млн. паунда на седмица в реално изражение от 2023 г., като тогава премиерът Тереза ​​Мей заяви, че тези средства трябва да се получат от спестените суми, които иначе биха отишли ​​за ЕС.

Въпреки това, Великобритания ще трябва да изплати още около 20 милиона паунда на ЕС през следващите седем години, което е договорено. А според Института за фискални изследвания (I FS) отрицателното въздействие на Brexit върху БВП и данъчните приходи се очаква да надвиши икономисаните средства, които Великобритания няма да внася в ЕС.

Дългосрочни последици

Пълната цена на решението на Обединеното кралство да напусне ЕС и да прекъсне отношенията си като страна-член с най-големия и най-близкия търговски партньор вероятно ще стане ясна едва след премахването на ограниченията, наложени от коронавируса, и нормализирането на бизнеса след пандемията.