Строителните отпадъци масово по сметища вместо да се рециклират

Липсват стимули за повторна употреба на материали от строителството и разрушаването

Климат / Анализи / Интервюта
Рая Лечева
2319
article picture alt description

Строителните отпадъци масово се изхвърлят на сметища и нерегламентирано извън населените места вместо да се рециклират. Близо 80 на сто от строителните отпадъци имат висок потенциал за рециклиране и оползотворяване, има достъпни технологии, но няма достатъчен капацитет, пише в Националния план за управление на отпадъците 2021-2028 година.  През последните години има сериозен напредък при повторно използваните строителни материали за сметка на обезвредите. Предадените за оползотворяване са повече от 70 на сто, показват данни на Националния статистически институт за 2018 година. Проблемът е в правилното отчитане и анализиране на данните. В управлението на строителните отпадъци има редица пропуски, които не позволяват ефективното разделяне на отпадъка и неговото рециклиране. Страната ни не се е справила с европейската цел за минимум 70% рециклиране на строителни отпадъци към 2020 г., коментират екологичните организации.

Предлаганите мерки за преодоляване на този пропуск в Националния план за управление на отпадъците 2021-2028 г. не са достатъчно амбициозни, смятат от екологично сдружение „За Земята“. Според плана, който беше представен на обществено обсъждане до 15 март, все още не е изградена национална информационна система за образуваните, рециклираните, оползотворените и депонираните строителни отпадъци. Именно поради това данните за отпадъците от строителство и разрушаване от наличните източници са непълни, признават специалистите, изготвили плана. Това е един от най-сериозните пропуски за справяне със строителните отпадъци в страната. Строителните отпадъци са отпадъци от строителството и разрушаване на сградите.

Важно е да се посочи, че българинът генерира средно по-малко строителни отпадъци на жител от средното за ЕС. По данни на Евростат през 2016 г. на жител се падат по 293 кг на година, докато средното ниво за ЕС е 1730 кг на жител за година.

За периода 2008-2018 г. в България общото количество на образуваните производствени отпадъци по данни на НСИ е 177 995 хил. тона, а строителните отпадъци са със сравнително малък дял от образуваните производствени отпадъци – около 6,6%. Най-голям е делът около 57% на производството и разпределение на енергия и горива.

В момента в страната има Национален стратегически план за управление на отпадъците от строителство и разрушаване 2011- 2020 година. Но предстои изготвяне на нов стратегически план, посочва анализът на националния план за отпадъците. Въпреки положителните тенденции за нарастване на относителния дял на оползотворените спрямо обезвредените строителни отпадъци е важно да се направят още сериозни промени. Необходимо е да се въведат и стимули за повторна употреба на материали от строителството. Мерките трябва да са задължителни и в програмите за реновиране на сгради, при които се депонират хиляди тонове бетон, мазилки, плоско стъкло и раздробени изолации, за повечето от които може да се осигури нов живот, предлагат екологичните организации.

От къде идват строителните отпадъци

Отпадъците от строителството и разрушаването на сгради е от битови и индустриални източници. Това са отпадъци от строителство, ремонт и поддръжка, разрушаване, което във всяка община е организирано по различен начин. Индустриалните източници, които отделят такива отпадъци са предприятията, сектор „Пътища“ и железопътна инфраструктура. Според Националния стратегически план за управление на отпадъците от строителството и разрушаване на сгради 2011-2020 г.

От домакинствата

В различните общини има различни практики за събиране и транспортиране на отпадъци от строителство и разрушаване от домакинствата. В много общини хората плащат на фирми, които извършват ремонти, в други се плаща на местните битови комунални стопанства или от фирми, които извършват услугите по събиране на битовите отпадъци. В някои общини, събирането и транспортирането на отпадъците от ремонт и поддръжка на сгради до депата се извършва безплатно. В тези случаи, общините имат минимални разходи по поддръжка на „депата за строителни отпадъци” и не остойностяват разходите за депониране на отпадъците. Тази практика трябва да бъде прекратена, най-късно след пускане в експлоатация на всички регионални депа за битови отпадъци и закриване на всички нерегламентирани депа за битови и строителни отпадъци.

Ново строителство и ремонт на сгради

Отпадъците, които се получават на площадки на които се извършва строителна дейност, както и от разрушаване или реконструкция на сгради и съоръжения могат да бъдат инертни, неопасни или опасни. Въпреки, че съществуват изисквания по закона за устройство на територията за приемане на обектите (издаване на разрешения за въвеждане в експлоатация), където в съответните актове да бъде посочена площадката, на която са предадени отпадъците, процедурата се свежда само до изпълнение на изискванията, заложени в общинските наредби и констатация, че отпадъците са предадени за депониране.

Строителни отпадъци от разрушаване на сгради

Разрушаването на сгради е дейност, при която се образува значително количество отпадъци, голяма част от които имат висок потенциал за рециклиране. Ниските цени за депониране не стимулират генераторите на отпадъка да го сепарират. Към момента няма законови изисквания за селективното разрушаване и отделяне на рециклируемите материали. В последните години на строителния пазар съществува голяма потребност от инертни материали и на практика се създава нерегламентиран пазар на рециклираните материали, без да се извършва необходимия контрол за качеството.

Строителни отпадъци от пътища и жп инфраструктура

Изграждането и ремонта на пътища е дейност при която се образува огромно количество рециклируеми отпадъци, като същевременно това е дейност със значителен потенциал за влагане на рециклирани строителни материали. У нас има ограничени примери за оползотворяване на рециклиран асфалт по горещ и студен способ. Дейностите по управление на отпадъци, образувани от ремонт и изграждане на пътища в много малка степен или частично са обхванати от системата за управление и контрол на отпадъците в България. В съществуващите технически спецификации на АПИ не са отразени изискванията на Закона за управление на отпадъците. Необходимо е систематична съвместна работа по преглед на тези нормативни документи.

В дейностите по ремонт на железопътната инфраструктура има положителни практики по повторна употреба и рециклиране на около 80% от образуваните отпадъци.

Нерегламентирано изхвърляне на строителни отпадъци

В България въпреки наличието на регионални депа все още има практика за нерегламентирано изхвърляне на строителни отпадъци на неразрешени за места, които най-често са разположени в покрайнините на населените места. Едно от основните несъответствия с нормативните изисквания на съществуващите общински депа за отпадъци от строителство и разрушаване (ОСР) е свързано с липсата на входящ контрол на постъпващите отпадъци. Целта е да се гарантира, че на депото се обезвреждат единствено инертни отпадъци. Така отпадъците се смесват и рециклирането става напрактика невъзможно. Когато депата за отпадъци не отговарят на нормативните изисквания цената за депониране е ниска, а това не създава условия за въвеждане на практики по рециклиране.

При рекултивация на депата е необходимо използване на земни маси. Но напрактика в много общини търсенето на земни маси значително надхвърля количествата на тяхното образуване.

В страната има и няколко депа за изхвърляне на опасни отпадъци към „депо за твърди опасни и неопасни производствени отпадъци” на „Лукойл Нефтохим Бургас”АД; „КЦМ” АД - гр. Пловдив; депо за опасни отпадъци – “Ново депо за калциево-арсенатни шламове” на „Аурубис България” АД – гр.Пирдоп (само за собствени отпадъци); - клетките за опасни отпадъци към регионалните депа в градовете Русе и Севлиево.

Азбестосъдържащите материали са забранени за употреба в страните - членки на ЕС, което предопределя невъзможността за рециклиране или оползотворяване на ОСР, съдържащи азбест. Но къде отиват тогава? В плана се посочва, че към момента не е намерено устойчиво решение за отделяне и третиране на редица други опасни вещества в строителните отпадъци като например полиароматни въглеводороди - катранът от износващите слоеве на пътища трябва да бъде отстранен от веригата.  За разлика от битовите отпадъци, ОСР не могат да бъдат пряко обвързани с броя на населението. Определянето на средна норма на жител на генерираните ОСР би било неточно и подвеждащо при изработване на прогнозата. Все пак обобщените данни за количеството ОСР на глава на населението могат да бъдат използвани като ориентировъчни данни за целите на сравнението - по години, с други страни и т.н.

В страната има и няколко депа за изхвърляне на опасни отпадъци, но за някои например за катрана от пътищата не е намерено трайно решение. За разлика от битовите отпадъци, строителните не могат да бъдат пряко обвързани с броя на населението, показва анализът.

За 10 години съществена промяна в управлението на сектора няма

Оказва се, че за 10 години няма голяма промяна в управлението на сектора, защото следващ национален план няма. И разчитаме на прогнозите от настоящия, който е за 2011-2020 година и работи с данни от 2009 година. Очакванията в настоящия план до 2020 г. са да има пълно обхващане на строителните отпадъци. Все още не виждаме ясно по-добра отчетност и контрол върху процесите на генериране, събиране и третиране на строителни отпадъци.  Трудно е в момента да се оцени дали прогнозните данни са се превърнали в реалност. Очакванията са били строителните отпадъци да нарастнат два пъти за последните 10 години.

Проблемите и стимулите пред рециклирането

Предизвикателство е рециклирането и оползотворяването на тези отпадъци по най-целесъобразен начин, от икономическа и техническа гледна точка и спазването на строги изискванията за опазване на околната среда. За отделните видове строителни отпадъци се прилагат специфични методи за рециклиране и оползотворяване, но в 80 на сто от количествата са подходящи за повторна употреба. Степента на рециклируемост на ОСР зависи от множество фактори - дял на различните видове, степен на сортиране, замърсеност с вредни или опасни вещества, така и от строителното проектиране и практика. Потенциалът за рециклиране на строителните отпадъци трябва да отчита факта, че за някои е възможно, но за други рециклирането е по- трудно, скъпо или твърде енергоемко, поради което тези материали се депонират. По-голямата част от отпадъците от строителството са земна маса и бетон/стоманобетон.

За привличането на частни инвестиции за рециклиране на строителни отпадъци трябва да бъдат създадени подходящи условия за транспортиране до съоръжения за рециклиране вместо до депата за депониране на отпадъците. Дори и най-простите съоръжения за рециклиране са неконкурентноспособни в сравнение с депонирането, ако за притежателя на отпадъците е по-евтино депонирането на отпадъците. За да бъдат конкурентни, рециклираните материали трябва имат по-ниска цена, или поне съизмерима с цената на природните суровини. Успешната реализация на този подход зависи в изключителна степен и от готовността на частния сектор да инвестира в съоръжения и инсталации за оползотворяване на ОСР.

В Плана за възстановяване и устойчивост, който България разработва се предвиждат средства за сектор строителство. Бизнесът планира да приложи пилотни проекти за оползотворяване и рециклиране на строителните материали. Въпросът е, че въпросите за сектора са повее отколкото отговорите. На първо място трябва да се стъпи на ясна и актуална информация, за да се разработят тепърва ефективни решения.

Материалът е публикуван първо в Dir.bg. 

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща