Производствените отпадъци в България са се увеличили с 35 на сто за 10 години

В България общото количество на образуваните производствени отпадъци по данни на НСИ е 177 995 хил. тона за периода 2008-2018 г., показва анализа на Националния план за управление на отпадъците 2021-2028 г., който беше подложен на обществено обсъждане до 15 март. За 10 години количеството на образуваните производствени отпадъци през 2018 г. нараства с 35% въпреки колебанията в някои от годините.

Управление на отпадъците и справедлив енергиен преход

Подреждането на образуваните производствени отпадъци по икономически дейности показва, че на първо място е „Производство и разпределение на енергия и горива“, чиито дял е 56,7% от общо образуваните производствени отпадъци за периода 2013-2018 г.. По тази линия Националният план за управление на отпадъци е тясно свързан с енергийния преход на страната, тъй като въглищната индустрия генерира най-много отпадъци годишно, коментират анализаторите. Местните въглища са нискокалорични, с високо съдържание на сяра, прах и азотни окиси, а произведената от тях енергия е основен емитент на парникови газове. Изпълнението на екологичните изисквания, включително целите за намаляване на отпадъците, налага ограничаване на работата и/или затваряне на въглищните централи.

Обезврежданите производствени отпадъци нарастват драстично

За периода 2013-2018 г. предадените за оползотворяване производствени отпадъци са 23,2% от общо образуваните производствени отпадъци, а отпадъците, предадени за обезвреждане – 49,1% от образуваните производствени отпадъци. За разлика от предадените за оползотворяване производствени отпадъци, чиито количества намаляват, количествата на предадените за обезвреждане производствени отпадъци се увеличават с близо 50% от 2013 г. до 2018 г. За периода 2013-2018 г. са изнесени от страната общо 477 538 тона производствени отпадъци.

България е вторият най-голям генератор на отпадъци на единица БВП

България продължава да е вторият най-голям генератор на отпадъци на единица БВП, след Естония, като стойностите на показателя са няколко пъти по-високи от средните за ЕС. По отношение на показателя образувани производствени и строителни отпадъци на жител, стойностите на показателя и тенденциите са по- благоприятни от средноевропейските показатели.

Образуваме по-малко производствени и строителни отпадъци на жител в ЕС

Всеки българин генерира по-малко производствени и строителни отпадъци спрямо средното за ЕС ниво. На жител се падат по 471 кг в България докато средно за ЕС показателят е 510 кг за 2016 г., показват данните на Евростат.

България е с многократно по-ниски стойности на строителни отпадъци на жител от средното за ЕС-27. По данни на Евростат през 2016 г. на жител се падат по 293 кг на година, докато средното ниво за ЕС е 1730 кг на жител за година. Строителните отпадъци са със сравнително малък дял от образуваните производствени отпадъци – около 6,6%. Проблемът е, че все още не е изградена национална информационна система за образуваните, рециклираните, оползотворените и депонираните строителни отпадъци. Именно поради това данните за отпадъците от строителство и разрушаване от наличните източници са непълни, признават специалистите, изготвили плана.

Въпреки това според екологичните организации страната ни не се е справила с европейската цел за минимум 70% рециклиране на строителни отпадъци към 2020 г.

Опасните отпадъци намаляват

За периода 2008-2018 г. в Република България общото количество на образуваните опасни отпадъци по данни на НСИ е 3965 хил. тона или средногодишно около 360 хил. тона.  Количествата на образуваните опасни отпадъци бележат значителен спад. От образуваните опасни отпадъци за 2018 г., с най-голям дял (75.9%) са образуваните опасни отпадъци от преработващата промишленост.

За периода 2013-2018 г. са предадени за оползотворяване над 11% от образуваните опасни отпадъци. Над 50% от предадените за оползотворяване опасни отпадъци са с източник преработващата промишленост. Относителният дял на внесените в страната опасни отпадъци спрямо образуваните опасни отпадъци за 2010-2017 г. е нараснал до 12,53%, а на изнесените – 2,38%.

Износът на опасни отпадъци за 2010-2018 г. е основно към държави от ЕС - Германия, Австрия и Румъния. За същия период внесените опасни отпадъци в страната са основно от Румъния, Нидерландия, Гърция, Сърбия и Северна Македония.  В България през последните години има известен ръст на БВП, но с по-бързи темпове намаляват опасните отпадъци.

Инвентаризацията на Устойчивите органични замърсители (УОЗ), различни от пестицидите, показва, че на територията на България се спазват забраните за производство, внос, износ на УОЗ, съгласно разпоредбите на Стокхолмската конвенция и Регламента за УОЗ.

Специфични отпадъчни потоци. Потреблението на опаковки в страната нараства през периода 2008-2018 г. Най-сериозен ръст в количеството на използваните опаковки се наблюдава при категориите дърво и метал – съответно 9 пъти за дърво и над 2 пъти при метал през 2018 г. спрямо 2008 г. В края на периода над 1/3 от пуснатите на пазара опаковки са от хартия и картон, следвани от опаковки от пластмаса - около 1/4 от опаковките, и стъкло – около 1/5 от опаковките.

По документи страната изпълнява общите национални цели по рециклиране и оползотворяване на отпадъци от опаковки, както и целите за рециклиране на отпадъците от опаковки, по материали. Процентът на рециклирани опаковки в България е близък до средния за ЕС.

Пазарът на рециклируеми материали ще продължи да се развива

В рамките на ЕС нарастват както цените на реализираните на европейските пазари рециклируеми материали, така и търгуваните обеми. Може да се предположи, че пазарът на рециклируеми материали ще продължава да се развива както на ниво ЕС, така и на територията на страната, като това развитие се основава на влизането в експлоатация на нови инсталации за предварително третиране, изградени със средства по ОПОС.

По документи организациите по оползотворяване са постигнали заложените цели по оползотворяване/ рециклиране на Излязло от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО). Според плана България е изпълнила целите си по събиране на ИУЕЕО, образувано от бита и извън бита, както и целите си по оползотворяване и рециклиране на ИУЕЕО.

За разглеждания период количеството на събраното ИУЕЕО е нараснало два пъти. За десетгодишния период има положителни тенденции по отношение събраните Излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС), като количествата оползотворени материали и рециклирани материали са нараснали повече от три пъти. България е постигнала заложените национални цели за повторно използване и оползотворяване и повторно използване и рециклиране на ИУМПС.

В България е въведена работеща схема за разширена отговорност на производителя за отпадъците от негодни за употреба батерии и акумулатори (НУБА), анализира Националния план. За последните анализирани години всички събрани НУБА, включително и тези отделени в резултат на предварително третиране на ИУЕЕО и на разкомплектоване на ИУМПС са предадени за предварително третиране, рециклиране и/или оползотворяване. България е изпълнила целта за рециклиране на материалите, съдържащи се в оловно-киселите батерии и акумулатори. Прави се възможно най-висока степен на рециклиране на оловото, което се съдържа в оловно-киселите батерии и акумулатори.

Схемата „Разширена отговорност на производителя“ за гуми показва много добри резултати. Постигнати са целите за ИУГ по оползотворяване, по рециклиране и/или регенериране на национално ниво. Зад цифрите обаче стоят много въпроси и проблеми, които анализът не разглежда. В последните промени на Закона за управление на отпадъците от началото на годината общините поискаха по-ясно решаване на проблема с гумите.

На национално ниво се постигат целите по оползотворяване на отработени масла, показва анализът. Постигнато е добро ниво в управление в йерархията на управление на отработените масла.

Увеличение на образуваните утайки за 10 години,

енергийното им оползотворяване е проблем

В периода 2008-2018 г. има увеличаване на количествата на образуваните утайки от ПСОВ. Образуваните годишни утайки от ПСОВ на жител в страната са едни от най-ниските в ЕС. Изпълняват се заложените цели за рециклиране и оползотворяване на утайките в Плана за действие на Националния стратегически план за управление на утайки от пречиствателни станции за отпадъчни води в България.

Но за съжаление не се изпълняват поставените цели в Националния стратегически план по отношение енергийно оползотворяване на утайките за 2018 г., коментират екологични организации.

При събирането на отпадъците от лечебни и здравни заведения има напредък, показва националния план.  

България е забранила вноса на отпадъци за депониране и е единствената страна-членка, въвела ограничения за внос на отпадъци за изгаряне/съвместно изгаряне на отпадъци. Препоръчваме ограниченията за внос на отпадъци да се прилагат и за периода на настоящия Национален план за управление на отпадъците 2021-2028г., смятат от екологично сдружение „За Земята“.

Към това ограничение трябва да продължи да се извършва стриктен контрол. Преди разрешаване на вноса на отпадъци за изгаряне с оползотворяване на енергията да продължават да се извършват проверки за практическото изпълнение от конкретната инсталация, за която е предназначен вноса. В случай на необходимост от оползотворяване с получаване на енергия на по-големи количества местни отпадъци да се въведе допълнително ограничение за внос на отпадъци чрез изискване в Закона за управление на отпадъците първо да се изгарят отпадъци, образувани от територията на страната, след което да бъде разрешаван внос.

Предлагат цялостно спиране на вноса на отпадъци за изгаряне

и решаване на въпроса с енергийната бедност

Заради “по-големи количества местни отпадъци за горене” настояваме това да отпадне от плана и да се запише изрично, че цялата политика на България, каквато е и на ЕС според Пакета за кръгова икономика, е насочена към по-високите нива за управление на отпадъците, смятат от „За Земята“.

Според неправителсвтения сектор трябва да се насърчава намаляването на образуването на отпадъци, които не подходящи за подготовка за повторна употреба или рециклиране (като например сгурия и пепел от изгарянето на дърва и въглища за битово отопление).

Тази точка няма как да се постигне без по-добри решения от страна на държавата за справяне с енергийната бедност чрез осигуряване на по-устойчиви методи за отопление на хората от уязвимите групи, които да не включват битово отопление на твърдо гориво.

Несъответствие в плановете за намаляване на депонирането

и ръст на инвестициите в нови клетки 

Според организацията в Плана за действие към Програма за намаляване на количествата и на риска от депонираните битови отпадъци има противоречие с Националния план за управление на отпадъците 2021-2028 г..Това е план за намаляване на депонирането, а се залагат 174 милиона лева за допълнителни клетки. Настояваме тези инвестиции да се пренасочат към реално намаляване на отпадъци. Единственият начин е да се инвестира в разделно събиране още при източника, за да няма смесване на отпадъците, коментират от „За Земята“.

Според последните промени в Закона за управление на отпадъците депонираните битови отпадъци трябва да намалеят с най-малко до 50 на сто от общото им тегло до края на 2025 година и да са най-малко 30 на сто от общото им тегло до края на 2030 година. Но министърът на околната среда може да отложи постигането на целта до 2040 г. като максимално допустимото количество на депонираните отпадъци до 2035 г. се увеличава до 25 на сто от общото количество на образувани битови отпадъци.

През март 2020 година Министерството на околната среда и водите имаше намерение да се изгарят пестициди на територията на България. От „За Земята“ напомнят, че в страната няма инсталации, които да покриват изискванията на Стокхолмската конвенция.

Кръгова икономика и отпадъци

В два документа на ЕК от 2017 и 2019 г. относно „Преглед на изпълнението на политиките за околна среда 2019“ се констатира, че в страната все още не е приета всеобхватна програма относно политиката в областта на кръговата икономика. Необходимо е да се приеме такава програма, която тясно да е свързана с Националния план за управление на отпадъците. В момента анализите в документите за управление на отпадъците са непълни заради липса на ясна и актуална информация, на база, на която да се вземат адекватни решения за проблемите с управлението на отпадъците в страната.