Алтернативите за въглищните региони все по-нужни до края на годината

Всяка епоха има своето начало и своя край. Зелената сделка и нейната цел да търсим по-чисти алтернативи на въглищата постави рязко темата за края на въглищната епоха, особено в страните като Полша и България, които са сред най-зависимите от тях в производството на електроенергия. Един от големите въпроси в момента е, че не трябва да чакаме въглищния сектор да се срине, за да започнем отначало. Затова трябва възможно най-бързо до края на годината да сме подготвени с алтернативите за всеки един от въглищните региони, коментираха Георги Стефанов, координатор "Климат и енергия" на международната екологична организация WWF и енергийния експерт към КНСБ Антон Иванов.

Правилна отправна точка

За справяне с всяка ситуация трябва да боравим с правилните данни, независимо дали става дума за овладяване на коронавирус пандемията или за намиране на алтернативите за справедливия енергиен преход.

Според данните на Европейската комисия (ЕК) пряко във въгледобивния сектор на България са пряко заети 12 000 души. Според енергийния експерт към КНСБ това са само заетите в Маришкия басейн. Нека не забравяме, че в преговорите с ЕК България първоначално включи Стара Загора и Кюстендил в списъка на регионите, които ще бъдат засегнати от енергийния преход. Затова е логично цифрата да е приблизително същата. Впоследствие добави и община Перник. Към момента по Фонда за Справедлив преход ЕК е одобрила да финансира енергийната трансформация от въглища към алтернативни източници на Стара Загора, Кюстендил и Перник.

В Програмата за развитие на регионите 2021-2027 г., която в момента е публикувана за обществено обсъждане и предстои отворен публичен дебат през април, е записано, че пряко и непряко в трите региона ще бъдат засегнати 56 000 души. Оценката е, че заедно със семействата на всички свързани лица в енергийния сектор в Стара Загора, Кюстендил и Перник ще бъдат засегнати 126 000 души.

"С тези данни дълги години българското правителство целеше да каже, че България няма да може да направи енергийната трансформация. С това обясняваше факта, че не можем да се откажем от въглищата в Старозагорския регион", коментира Георги Стефанов, координатор "Климат и енергия" на WWF. В целия ЕС има 176 000 работни места пряко заети в сектора. Когато се казва, че у нас има 120 000 засегнати души, това е по-скоро спекулация, допълни експертът.

Според други анализатори обаче посочената цифра не е спекулативна - истината е, че това са работещите в сектора и техните семейства, които напълно реално ще бъдат засегнати от евентуален срив в сектора и съпътстващата безработица. Защото много от семействата разчитат изцяло на заплатата на таткото (или понякога майката), работещ във въглищните мини и ТЕЦ-овете.

Откритият дебат е все по-необходим

"Ние дълго време използвахме данните, за да кажем, че задачата е твърде сложна и граничи с невъзможното", признава и Антон Иванов, енергиен експерт на КНСБ.

Проблемът е, че доскоро българското правителство отричаше възможността да се откаже от въглищата. Още по-интересното е, че изведнъж, когато е ясно, че ЕК ще отпусне 1,2 млрд. евро за тези региони или заедно с българското съфинансиране - 1,5 млрд. евро (3 млрд. лева), България иска да включи още 8 региона. Това са Сливен, Ямбол, Хасково, Бургас, Варна, Ловеч, Габрово, Търговище. Половината има смисъл да бъдат включени към този процес, защото са около Стара Загора - Сливен, Ямбол и Хасково. Но региони като Варна, Бургас, Ловеч, Габрово, Търговище не трябва да бъдат включвани, смята Георги Стефанов. По-въглеродно интензивни са региони като Видин, Русе, Плевен. Когато обаче няма правилна оценка на засегнатите, когато няма адекватни данни, които да оценяват реално ситуацията, е много възможно да не се вземат правилните решения, обяснява се експертът.

Все по-необходима е конкретна демографска оценка на пряко и непряко засегнатите и техните семейства. Но засега няма индикации, че такава ще бъде направена. А на първо място в справедливия преход трябва да оценим правилно човешкия потенциал.

Какво означава един преход да бъде справедлив? Справедливият преход е да се търсят такива икономически дейности, които да са поне същите като доходи или дори по-високи, с по-висока добавена стойност за хората. Те трябва да са съобразени изцяло с географските и климатични особености на всеки регион.

Първата стъпка е да се проведе един реален дебат между всички заинтересовани страни и да се вземат решения за конкретните региони.

В Югозападна България преходът вече е започнал от преди 2 години и за съжаление не можем да кажем, че се случва плавно. Докато в региона на Стара Загора тепърва предстои и правилните отговори още ги няма.

Научените уроци

България трябва да разглежда енергийния преход за всеки регион поотделно. Кюстендил и Перник са в най-неблагоприятна ситуация, което задължава действията и реакциите да бъдат по съвсем различен сценарий, а именно помощ на спешни дейности. Когато колата се счупи на пътя, викаме пътна помощ да ни заведе до сервиз. В Кюстендил и Перник ситуацията е такава.

В община Бобов дол въгледобивът е 78% от икономиката. Като цяло в Кюстендил не е толкова много, но община Бобов дол е една от деветте общини в област Кюстендил. За Перник делът на въгледобива в икономиката е 50-60%. Сърцето на въгледобива в България е Перник. Още преди 130 г. в Перник е започнал добивът на въглища в България. През 2018 г. комбинацията от повишена себестойност на добива и изчерпване на ресурсите доведе до затваряне на много мини за добив на въглища, до освобождаването на много хора. Процесът все още продължава. Хората бяха ангажирани в курсове за преквалификация, но много малко бяха свързани с дейности, които работят и в момента. Най-лесно е да се преминат курсове за преквалификация, въпросът е след това какви възможности се отварят, коментира Антон Иванов. Според него ситуацията в Бобов дол е погрешният пример, това за Стара Загора не бива да се допуска. Може би проблемът не придобил такъв отзвук и популярност, защото заетите в добива на въглища в региона не са толкова много и засягат частни дружества, разказва експертът.

В Стара Загора мащабът е много по-различен, проблемът не е толкова явен все още, държавата успява да удържа ситуацията в държавната ТЕЦ "Марица Изток 2", която е и най-голямата. Това е регионът в челната четворка в България по икономически показатели. Именно заради това, че сектор енергетика и въгледобив създават висока икономическа активност, високо ниво на БВП и заплащане, ние сме уплашени, че всяка трансформация ще доведе до икономически срив. Енергийният сектор има дял от 28% от икономиката на Стара Загора.

Да управляваме заплахите и предизвикателствата

До 2020 г. България имаше дерогация и възможност да не плаща квоти за замърсяването на въздуха от въглищните централи. Но цените на емисиите на въглероден диоксид поскъпнаха с 60% само за последните шест месеца. Това ще постави топлоелектрическите централи пред голямо предизвикателство. По непотвърдена информация българското правителство преговаря с ЕК за отстъпки, какъв е резултатът от преговорите ще стане ясно до края на годината. Но все повече се доближаваме до сценария, в който това неизбежно поскъпване ще повлияе на всяко българско домакинство. Това може да постави цялата българска икономика в колапс или да я въвлече в поредната икономическа криза.

Затова е ключово да позволим на алтернативните икономически решения да започнат да се случват веднага, твърдят екологичните организации. Не бива да се плашим от поскъпване на цената на енергията, а трябва да търсим такива икономически дейности, които повишават доходите на българите, коментират експертите. Ако направим така, че да привличаме чуждестранни инвестиции, които създават нови работни места с висока добавена стойност, няма да бъде проблем поскъпването на тока. Единственото устойчиво решение е да търсим инвестиции и инвеститори, които носят по-високи заплати на българското общество.

В същото време обаче е факт, че вече пет години държавата не може да намери начин за компенсиране на енергийно бедните домакинства у нас. Причината е, че те са в пъти повече от средното за ЕС. Според различните стандарти на страните в ЕС енергийно бедно е домакинство, при което разходите за комунални услуги - ток, газ, комуникации, Вик, надвишават 10% до15% от приходите. В България при над 50 на сто от домакинствата комуналните разходи са над 30 % от приходите, а при голяма част от тях те надхвърлят и 70 на сто от приходите.

Когато имаме десетилетия наред създаване на такава огромна машина в енергетиката като добив на въглища, логично трябва да използваме капацитета на тези хора. Те са инженери, тесни специалисти, които особено в момент на енергиен преход от една енергийна сфера към друга са много ценни. Трябва да заложим на индустрии, които използват този човешки потенциал.

Задачата на държавата е да се създаде всякакви възможности и алтернативи, които водят до този справедлив преход, подчерта Георги Стефанов. В България се опитваме да популяризираме немския модел, в който за намирането на тези трудни отговори са въвлечени всички заинтересовани страни, казва експертът. Важно е да се разработят различни сценарии. Сценариите ни дават усещането, че нещата са под контрол и че енергийната трансформация всъщност е нещо смислено и полезно, а не неизбежно зло, което ще доведе до убиване на регионите, допълни Стефанов.

Да мислим реално за възможностите

Едно от възможните решения е ТЕЦ-вете да започнат да работят със зелен водород. Но това е трудно реализуемо към днешна дата при тази спешна нужда от помощ и търсене на алтернативи сега, а не след пет години, подчерта Георги Стефанов. В момента нямаме инструмент, с който да гарантираме на хората, че през следващите 5 години те ще имат доходи. Като всяко нормално семейство, което остане без доходи, хората ще търсят друга алтернатива на място или в друг район.

Най-добре е тези хора - инженери енергетици, да се пренасочат в областта на енергийните мощности. Те разбират от управление на енергия и енергийни ресурси, от управление на потоци, създаване и съхранение на енергийни източници. Целият този спектър от дейности е подходящ за въгледобивните региони. А дали ще бъде един или друг тип енергетика реално не може никой да каже. Но именно проектите са нещото, което трябва да дискутираме - дали ще бъде ток, дали ще бъде съхранение, дали ще бъде производство. Какви инвестиции има на пазара, как българското правителство привлича тези инвестиции? Тези 1,2 млрд. евро със сигурност не са достатъчни. Ако можем да привлечем ВЕИ инвестиции и производство на фотоволтаици в района на Стара Загора, трябва да направим всичко възможно, коментират специалистите. И допълват, че трябва много добре да се оцени доколко е реалистично да направим даден инженер земеделски стопанин.

За Стара Загора този проблем ще стои през 2025 г. Тогава емисиите ще са поскъпнали драстично и ще направят този сектор икономически нерентабилен. Реалните икономически алтернативи са много. Не знаем кои ще са възможни. Но те трябва да се проектират с териториалните планове, които предстои да бъдат разработени до края на годината. Ако утре създадем икономически дейности, които са по-добре платени от въгледобива и енергетиката гарантирано хората сами ще отидат да работят за по-добри доходи.

Ако погледнем в не толкова далечно бъдеще е напълно възможно ТЕЦ-вете да започнат да работят с водород и газ като преходно гориво. Решението за малките домакинства трябва да е преминаването към малки фотоволтаични централи, а големите мощности да използват собствени ресурси, но и горивото от ТЕЦ-вете. Основен приоритет все пак е енергийната стабилност и сигурност на България. Това не означава, че паралелно не трябва да се проучват всякакви други възможности и да се разглеждат различни идеи заедно с бизнеса и науката.

Български учени дори разработват идеята за използване на сероводорода в Черно море за производство на електроенергия.

За региона на Стара Загора по-далечните перспективи също са възможност. Според проекция на някои политици дори в комплекса "Марица Изток" първоначално трябва да се направят инвестиции в нови горивни мощности, които да преминат на природен газ и зелен водород, така че да се изпълнят европейските изисквания. Това ще стане, като се осигури достъп до газ, идващ от интерконектора от Гърция. А ВЕИ инсталации, най-вече фотоволтаични, да участват в производството на зелен водород, така че да се затвори целият цикъл. Разбира се, това може да се постигне само със сериозни инвестиции, както от държавата по различните механизми, насочени към справедливия преход, така и от частните компании - двете американски централи, които работят на терен.

Най-голямата слабост на предвиденото по Фонда за справедлив преход е, че в момента обхваща само 10% от капацитета на Механизма за справедлив преход, коментират експертите. 10% от механизма са субсидии, за България са малко повече от вече споменатите над 1,2 млрд. евро. Към тези субсидии може да използваме още два стълба - стълб за заемни средства и стълб за създаване на публично-частни партньорства, за иновативни идеи между бизнес, държава и регионални власти.

Българското правителство, което и да е то след изборите, трябва да започне да насърчава инвестициите, да отприщва възможностите, да търси решаване на проблема с всички заинтересовани страни.

Материалът в публикуван първо в Dir.bg.