Енергийният експерт Антон Иванов: Енергийният преход е свързан не с преквалификацията, а със създаването на възможности за хората

Енергийният преход е свързан не с преквалификацията, а със създаването на възможности за хората. Най-лесно е да преминат курсове за преквалификация, въпросът е след това какви възможности се отварят, коментира енергийният експерт Антон Иванов и консултант по енергийните въпроси към КНСБ.

Трябва да се поучим от ситуацията в Бобов дол. Много хора бяха освободени продължават и да бъдат освобождавани. Те бяха ангажирани в курсове за преквалификация, но много малко бяха свързани с дейности, които работят и в момента. Такъв енергиен преход в Стара Загора не бива да допускаме. Може би проблемът в Югозападна България не продоби такъв отзвук и популярност, защото заетите в добив на въглища не са толкова много и засягат частни дружества.

ТЕЦ-вете се подпомагат в рамките на Български енергиен холдинг, но това няма как да продължава близките години. Български енергиен холдинг продължава да трупа дългове. Ако няма промяна на регулациите, ТЕЦ започват да плащат много висока цена за емисиите въглероден диоксид, които отделят и замърсяват. Цените на въглеродните квоти са скочили двойно и надвишават 42 евро на тон.

Необходими са действия в кратък срок, до края на годината. По непотвърдена информация в момента държавата води преговори с ЕК за допустима държавна помощ за ТЕЦ-вете, но ще стане ясно до края на годината какво е прието и какво не от европейските институции като остъпки за България.

В комплекса ТЕЦ “Марица Изток” са заети 12-13 000 души. В пряко, свързани с производството дейности и услуги, ремонтни дейности, доставки на облекло, резервни части засегнати са около 30 000 души. Те са процент от пряко заетите по проучвания на Регионалните стопански камари. Ножицата на непряката заетост е най-широка. Това са оценки на база на демографски разрез на региона. Цифрите на непряко заетите, най-вече семействата на работещите във въгледобива варират от 60 до 120 000 души. Използват се данните на националната статистика по региони. Конкретно демографско проучване е все по-необходимо, смята Антон Иванов. Синдикатите са правили проучвания, но това не е системна статистика. Данните на Министерството на труда и социалната политика са, че пряко и непряко засегнати от енергийния преход ще бъдат 90 000 души. На национално ниво се приема и най-високата възможна цифра от 120 000. Към момента ЕК обаче приема, че във въглищните региони са заети 12 000 души като използва данните от националната статистика и Евростат. Но колко реално са пряко засегнати в областите Стара Загора, Кюстендил, Перник, а непряко? Колко ще бъдат засегнатите хора и в други градове, в които работят ТЕЦ- Сливен, Ямбол, Хасково? Правилните изходни данни са ключ към идентифициране на проблема и правилното му решаване. В Програмата за развитие на регионите 2021-2017 г. анализът показва, че в района на Стара Загора, Кюстендил и Перник ще бъдат засегнати пряко и в свързани дейности около 50 000 души, а заедно с членовете на техните семейства този брой ще достигне 120 000 души. Но пак опираме до въпроса това ли са адекватните данни?

„Ние дълго време използвахме данните за, за да кажем, че задачата на спарведливия преход е твърде сложна и гранични с невъзможното,” коментира Антон Иванов. Въпросът с прехода е свързан не с това да преквалифицираме хората, а да им предоставим набор от възможности да поискат да се преквалифицират, подчерта той. Било то програмиране или изграждане на фотоволтаични панели, въпросът е да видят реални възможности за нещо, което чувстват като нужда и решение за себе си и за семействата си. На срещите, които имаме хората от мините се връщат към въпроса, ще се оправят сами по единично, но тогава преходът ще бъде ли справедлив? Справедливият преход е да се създават нови и дори по-благоприятни възможности за заетост. Но към момента няма индикации да бъдат направени директни проучвания на място за уточняване точно колко ще бъдат непряко засегнатите във въгледобивните региони. А решения и възможности трябва да се търсят сега.

Затова регионалните планове, които се разработват към Програмата за развитие на регионите трябва да са готови най-късно до края на годината.