Зимата си отива, а цените на газа пробват нервите на пазара

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
1032
article picture alt description


Зимата си отива, а с това намаляват и опасенията за високото търсене на газ, заради студовете. Отминаващата зима доведе до много по-високо търсене на газ от европейските потребители в сравнение с предходния сезон на 2019-2020 година. Своята роля изигра и стратегията на „Газпром“. Компанията строго се придържаше към договора за предварително резервирани количества по трасето през Украйна, без да се ангажира с допълнителни обеми.

Не без значение са и отклонението обеми от европейския към азиатския LNG пазар. Всичко това, според наблюдателите, заедно със спада на европейския добив ще изисква от европейските газови компании да прегледат внимателно стратегията си за следващата газова година, така че да не изпаднат в ситуация на силна зависимост от една страна и на недостиг от друга.

Европейските газови хранилища продължават да се изпразват и към 12 март те са запълнени до 32.63 % или 362.5126 TWh. От Gas Infrastructure Europe коментират, че този спад се дължи изключително на необичайно студената зима. Според данните, в определени дни през януари и февруари от подземните газохранилища са теглени над 1 млрд. куб м на ден. Най-високо теглене е отчетено на 15 януари. Такова не е наблюдавано от десет години насам и тази дата попада сред рекордите от историята на наблюдението.

Междувременно от „Газпром“ коментираха, че в подземните газохранилища на Европа през лятото ще трябва да се нагнетят 1,5 пъти повече газ от лятото на 2020 г. поради силното теглене.

Цените на газа в Европа на този фон продължават да се повишават, а сред факторите на влияние, макар и в малка степен е именно намаляващият обем в газохранилищата.

Някои анализаторите на пазара през февруари дори започнаха да говорят за формиращ се газов дефицит, поради недостатъчно атрактивни алтернативни LNG доставки. Според европейската  платформа обаче газовите LNG доставки именно от средата на февруари и особено от началото на месец март са се засилили, като последната такава е била на петнадесети март тази година. Като цяло обаче цените на руския газ от монополиста „Газпром“ през януари са поскъпнали с 14 долара  - до 170 долара за 1000 куб м. Стойността обаче расте, а на TTF се търгува на ниво от 18,425 евро за MW. Към това трябва да се прибави и силният ръст на петрола, който завърши седмицата на ниво от 69 долара за барел. Така в момента договорите за доставка на тръбопроводен газ от „Газпром“ са подложени на двоен натиск – от една страна от високата цена на газа на спотовия пазар, от друга – на петрола. На пазара не е в услуга и цената на LNG.

Така в средата на март, когато компаниите вече започват да се ориентират към новите договори за следващата година основно за запълване на газохранилищата са изправени пред сериозно предизвикателство. Разбира се, с настъпването на месец март ситуацията по отношение на нивото на синьото гориво в газохранилищата ще се успокои. Въпросът с цената обаче остава. „Газпром“ очаква средната експортна цена за доставките на газ през тази година да е на ниво от над 200 долара за 1000 куб метра, съобщи през февруари директорът на финансовия департамент на компанията Александър Иванников. Сега въпросът е докъде ще успее да стигне цената на спота и на петрола.

За българския пазар това е изключително важно. В последното си ценово заявление  до Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) от 11 март тази година „Булгаргаз“ изразява очакване за цена от 34,44 лв. за MWh. Предишната прогноза от газовото дружество бе за цена от 33,41 лв. за MWh.

За сравнение, цената през февруари, утвърдена от регулатора бе 28,64 лв. за MWh. При тази цена все още няма да се наложи повишение на цените на топлинната енергия, но още едно движение в посока нагоре и резервите на регулатора ще бъдат на изчерпване.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща